Вождът и свободата Му

Някаква агенция си направила труда да преброи колко пъти името Му се споменава в медиите. По прости сметки илиза, че поне 200 пъти дневно чуваме името Му, четем за подвизите Му или се любуваме на образа Му. Тази агенция не ни казва това достатъчно ли е и не дава препоръки дали услужливите медии трябва да поработят по-здраво. Нищо, не се и съмняваме, че Той скоро ще го направи. Не се и съмняваме, че ще има и такива придворни вестници и телевизии, които сами ще се досетят, че трябва да усилят темпото...
Наскоро една телевизия, наричаща себе си "обществена", посвети близо час ефирно време, за да ни покаже на живо как Той се поти под юнското слънце и открива паметник. Почти в истерия репортерката всяка минута ни уверяваше, че сме свидетели на исторически кадри, на думи за историята, на снимки за поколенията.
В същия този ден нямаше вестник, сайт или телевизия, които да не преливаха от напудрени съобщения за всенародния празник - рождения Му ден. Народът нямаше нужда от други новини - трябваше му единствено дълъг списък с подаръците, пожеланията, цветята, целувките и прегръдките за премиера. Катастрофи, протести, високи цени или ниски данъци - няма нужда да знаем за тях, щом Той празнува...
Малко по-назад във времето пък на вид интелигентна телевизионна водеща се препоти три пъти, докато убеди зрителите в това, че не Той звъни в сутрешните блокове, за да коментира сам себе си, а видиш ли - водещите сами го търсели. Защото Неговото мнение трябва да кънти в главите на зрителите рано от зарана. По-освежаващо от двойно кафе и по-радващо от изгряващото слънце.
Преди това отново Той изгря от екрана, за да награди млади политици. Прескочи и до конкурс за таланти, после откри шах-турнир. За да влезе едновременно и в късните новини, и в реалити-шоуто, и в спротната емисия дори.
Дали момичето от прогнозата за времето не трябва да Го споменава поне веднъж на ден? Може би и Сънчо вече трябва да казва "Лека нощ, деца" с Неговия глас?
Защо ли? За да е зомбирането пълно и необратимо. За да е Той и въздухът, и водата, и светлината. За да е добре народът, единствено щом види лика Му. За да няма време за тъжни новини, за критики, за истината, за гласа на недоволните. За да не пита никой какво работи премиерът. А да тъжи народът, че Той "сам като куче" стои в Банкя и мисли за родината.
Някой някога бе преброил любимите думички на премиера. Оказа се, че "аз" надхвърля в пъти всички останали изрази, които Той употребява.
Някой някога е измислил думичка за държава, в която Вождът обича само себе си, а медиите обожествяват Вожда си.
И тази думичка не е демокрация.
Нито е република.
Нито е свобода.