Врата в полето

Седемнайсет години след влизането ни в ЕС, след милиардите - и европейски, и родни, вкарани в агросектора, състоянието му продължава да е плачевно, а кашите и калпавата държавна политика нямат край. Каквото и да хванеш - земеделие, овощарство, животновъдство, производство на храни, все ще замирише.
Последният скандал, за който властта няма как да излъже, че не знае, или да каже, че за пръв път чува, е украинските, румънските и какви ли не яйца и пилешко, с които на родна почва се въртят измами. Украински яйца в кутии с българския флаг, внос на продукти с изтичащ срок, които незнайно как стават пресни, импорт на пилешки бутчета, които до магазина се превръщат в цели пилета и т.н.
От една страна - лъжат потребителите. От друга - смазват родните производители, като им подбиват цените и създават негативни настроения срещу тях. И най-накрая - ощетяват държавата, сиреч всички нас.
Какво обаче прави държавата? Явно нищо съществено, щом няма резултат.
Кой позволява всички тези измами да продължават? Защо не се контролира ефективно какво се внася? Защо сме безсилни срещу спекулата? Къде са контролните органи? Кой контролира контролните органи?
У нас законите са само на хартия. Защото контролът позволява изискванията да са просто врата в полето.