Вредното геополитическо противопоставяне

Франц Спасов

Дори по-общият поглед към усилията на нашата дипломация през 2014 г. показва известен недостиг на активност и ефективност - особено в посока към две групи държави, с които сме свързани не само поради географската близост. Става дума за шест страни от западната част на Балканите, за Руската Федерация и страните от ОНД в съвременните динамично променящи се условия, когато светът е изправен пред нови проблеми и растящо съперничество.
Връзките на страната ни с въпросните държави не са добре развити, изостават и не са в съответствие с нашите интереси за взаимоизгодно партньорство. С държавите от Западните Балкани, начиная с преките ни съседи Македония и Сърбия, ни свързват не само духовни, културни и исторически корени, а и важни интереси и на регионално ниво. Тези връзки сега изглежда ще се решават и с помощта на инвестиции от фондове на Китай. Понеже в отношенията си с тези съседи все още имаме и някои въпросителни, може да бъде полезен и неправителственият сектор.
Подобна е картината и по отношение на другите държави от тази част на региона и Европа. Особено в търговско-икономическата сфера, инфраструктурата и културата. Във връзка със стремежа на тези страни за асоцииране и прием в ЕС България може да бъде полезна със своя опит и подкрепа, която, разбира се, не бива да е безусловна. На определено има място за наша посредническа роля. Това обаче предполага да се премине към инициативна и активна дейност на дипломацията в полза на партньорството, включително по въпроси на сигурността на региона.
В отношенията ни с Русия има срив след негативите, натрупани в последно време от политиците ни под външно влияние и в ущърб на националните ни интереси, особено в икономическата област, в енергийния сектор. От ГЕРБ дори се хвалят как са отказали три големи международни енергийни проекта с руско участие. Тези проекти несъмнено щяха да повишат геостратегическата роля и сигурността на страната ни, да помогнат за значим тласък на икономиката и за увеличаване на БВП. Наситеното антируско говорене срещу тези проекти се аргументира с втръсналата ни мантра за диверсификация и прекъсване на зависимостта ни от Русия. Циничното е, че диверсификация няма, понеже ще купуваме от Турция пак руски газ, но няма да получаваме доходите от неговото преминаване. Ще ги получава Турция.
У нас се подминава обстоятелството, че на практика всички държави в света днес са взаимнозависими в много отношения. Как ние участваме в тези процеси, при положение, че заради деструктивната политика в България през последните 25 години в страната не бе изграден нито един голям производствен, инвестиционен обект. Обект, който да катализира икономиката, вече почти замряла, да спре стресиращата безработица. И вместо да използваме шансовете за измъкване от дъното, вместо да реализираме нужни за нас големи проекти, ние отстъпваме ползите от тях на съседните Турция, Сърбия и ред други държави, които знаят как да следват интересите си. Те имат свои стратегии за икономическо развитие и подкрепа на бизнеса, ние - не.
В този смисъл логично е да зададем въпроса какви резултати могат да бъдат откроени като плод на настоящата ни външна политика? Не е ли резонно членството ни в ЕС да не спъва развитието на отношенията ни с Русия чрез груба намеса на ръководни фактори от Еврокомисията, подтиквани от новия ни задокеански брат. С Русия ни свързват многовековна цивилизационна, езикова, историческа и културна близост. Тези връзки съдържат огромен потенциал за ползотворно партньорско сътрудничество в търговско-икономическата сфера, в енергетиката, туризма и други области, които остават неизползвани. Още повече, че няма факти, които да говорят, че днешна Русия е враждебна на България страна.
Опитът през годините сочи, че недооценката на сътрудничеството и обмена с коментираните държави води до ущърб за нашите интереси. Отдавна се знае, че дипломацията има за цел да вижда, анализира и предлага варианти и ходове към значими области и ниши за контакти и взаимодействия между различни държави и народи. От контрапродуктивните стъпки полза няма. Затова днес нашето общество е в правото си да изисква от държавните институции, от властите, да се отчитат постоянно как са използвали възможностите за провеждане на целенасочена външна политика, носеща мир, напредък и благоденствие на България и на нашия народ. Особено в кризисната и нестабилна съвременна ситуация на геополитически игри и противопоставяне.
 Би било полезно между външното министерство и българските евродепутати да се организира работно сътрудничество по широк кръг подобни теми, като се използват техните опит и информация. Нали в крайна сметка всичко зависи най-вече от политическата воля.