Време е държавата да влезе в час

    В  Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) е постъпило искане да се  отнемат лицензиите  на електроразпределителните предприятия ЧЕЗ, ЕВН и Енерго-про. Не смея да се произнеса по въпроса доколко сериозни са основанията да се отнемат въпросните лицензи - не съм енергиен експерт. Трудно мога да преценя и доколко ДКЕВР има компетенцията да се произнесе по един спор, който има, както твърдят някои, чисто търговски характер - това изисква нарочно проучване. 
Няма как обаче да не изразя удивлението си, че на откритото заседание на ДКЕВР, на което е трябвало да се обсъди въпросното искане, са присъствали лично (!) посланиците на Испания, Австрия и Чехия, а посолствата на Франция, Германия и Италия са изпратили там свои представители. Очевидно дипломатите на тези държави са решили да защитят интересите на действащите на наша територия техни фирми,   упражнявайки със собственото си присъствие в заседателната зала пряк натиск върху надлежния български орган. Това без съмнение съставлява намеса във вътрешните работи на нашата държава. Ако е неприемливо за някого (лице, фирма или държава) решението на държавния ни орган, може да бъде обжалвано по надлежния ред пред по-високия по степен орган в правната система. Това е  единствено възможният път за защита на определени права в една действително правова и суверенна държава. 

Демаршът на въпросните дипломати

силно напомня за режима на капитулациите, съществувал например в някогашната Османска империя, когато западните държави са й наложили редица привилегии за своите граждани, включително и правото да бъдат съдени не от османските съдилища, а от съдилищата на своите собствени   държави. И ние имаме, формално погледнато, собствено правораздаване, но то се осъществява, както разбираме, под критичния поглед на чужди посланици. Това е унизително за държава ни.
Не може, разбира се, да се отрече правото на която и да е държава да проявява интерес към съдбата на намиращи се в една друга държава свои физически или юридически лица. Но това трябва да се върши при безусловно спазване на нормите на дипломатическото право. Съгласно чл.41 от Виенската конвенция за дипломатическите отношения дипломатическите представители "са длъжни да уважават законите и правилниците на приемащата държава. Те са длъжни също така да не се месят във вътрешните работи на тази държава".  Основателно би могло да се постави въпросът как биха реагирали ония западни държави, ако наши дипломатически представители биха се появили на заседанието на техен държавен орган, на което се решават въпроси на наши, български  физически или юридически лица.
В целия този казус основният въпрос е все пак въпросът дали ДКЕВР ще намери основания да прекрати лицензите на трите ЕРП-та. Няма да скрия, че много бих искал той да намери такива основания. Тези частни предприятия

десетилетия наред ограбват

нашето и без това съвсем изпосталяло  население. Както съобщава Сергей Станишев, "ЧЕЗ плаща на своята компания майка за различни услуги по 4800 лв. на ден. Същото важи и за EVN -  около 1700 евро на ден". В крайна сметка става ясно, че от страната ни са изнесени около 3 млрд. лв.  за различни видове консултантски услуги. Тези суми стоят, разбира се, извън печалбата, която трите дружества получават за електроразпределителната си дейност. Последните данни за печалбите на електроразпределителните дружества на ЧЕЗ, ЕВН и Е.ОН през 2009 г. показват печалба от  124,4 млн. лв.
При така очерталата се ситуация става все по-наложително да се обсъди въпросът дали не бива най-после да се отървем от тези частни ЕРП и да създадем собствени държавни електроразпределителни предприятия.
Нашата икономика днес е поставена на капиталистически начала. Но, както и друг път е казвано, отникъде не следва, че държавата не може да бъде самостоятелен стопански субект в съществуващата капиталистическа икономика. Все още у нас работят редица държавни предприятия  и няма никакви основания да се смята, че броят им не бива да се увеличава. Напротив! Все по-необходимо става държавата да се прояви и като  коректор на социално неприемливите отклонения в развитието на капиталистическата икономика. Това съвсем не е комунистическа идея, както биха се заели някои да твърдят. Това е идея, отдавна  защитена от британския икономист Джон Кейнс, по чието име е наречено цяло направление в политическата икономика - кейнсианството.   
Следователно няма да бъде извършен грях спрямо установената у нас капиталистическата икономика, над чиято девственост някои треперят, ако държавата ни създаде собствени ЕРП. Особено важно е при това да се подчертае, че цялата печалба от държавните ЕРП

няма да отива в частни ръце,

а направо ще влиза в държавния бюджет, откъдето чрез различните фондове ще се връща при хората във формата на увеличение на заплатите, на пенсиите, на детски добавки и т.н. Пътят към създаването на държавните електроразпределителни дружества минава, разбира се, през отчуждаване (одържавяването, национализирането, ако искате) на собствеността на сега съществуващите ЕРП. Ще трябва следователно да се платят може би милиарди левове, но това по мнението на специалистите  ще бъде все пак по-изгодно за страната ни. 
На преоценка трябва да се подложат и сключените със собствениците на ТЕЦ"Марица-изток" 1 и 3 договори, с които нашата държава се е задължила да купува електроенергията от тези две централи на значително по-високи цени, и то за цели 15 години. Това са договори, сключени при явно неизгодни за нашата страна условия. Във всички случаи трябва да се форсира изпълнението на проекта "АЕЦ-Белене", която ще ни осигури много по-евтина  и при това екологично най-чиста  електрическа енергия.
Проблемът за ролята на държавата стои не само в сферата на енергетиката. С не по-малка сила той се поставя например и при банковата система. Сега няма българска държавна спестовна каса, която да обслужва кредитните потребности на гражданите. В страната ни има много частни банки, но накъдето и да тръгнете, няма да намерите банка, която да мисли за вас. Задачата на банките е не да ви обслужат (за да решите свой важен битов или здравен проблем), а да спечелят от вас. При това стремежът към печалба се проявява твърде често по  най-безогледен начин. Неотдавна съобщиха за гражданка, получила заем от 3 хиляди лв., от които успяла да върне 2800 лв., но странно как останала да дължи още... 18 хиляди лева. Това е чудовищна система, която не бива повече да се търпи.
Изобщо навсякъде, където е възможно, държавата трябва да прояви своята способност да организира, ръководи и контролира съответни икономически процеси. Необходимо е да се засили това, което някои наричат

реиндустриализация на страната,

но което по-правилно би било да се нарече реинтеграция на държавата в икономическия живот на страната.
Допускам, че чиновниците от Европейския съюз и Световната банка ще възразят срещу въвеждането на наложителната в случая кейнсианска политика. Нека! Ние трябва да следваме своите, а не чуждите интереси - толкова повече, че сме далеч по-бедни от ония, които си позволяват нравоучително да  ни размахват пръст. Ние сме част от Европейския съюз, но не сме все пак  негова колония.
Всичко се свежда в крайна сметка до това - да намерим ония държавни мъже, които, преди да  поискат да са европейци, ще поискат да са българи.
Повече отвсякога ни трябва един български Орбан!