Време ли е за нова данъчна философия

През определен период от време темата за въвеждането на диференцирани ставки за ДДС става актуална. В момента сме в подобна ситуация. Този проблем обаче е само един елемент от по-големия въпрос - за цялостната промяна на данъчната система, защото според редица експертни оценки сегашната не допринася за намаляването на неравенството в страната. Насърчаване на земеделието и минимизиране на по-високите цени на енергоносителите  - това са само част от мотивите на БСП да поиска намаляване с 5% на ДДС за брашно, изделия от брашно, мляко и месо, обяви депутатът Георги Гьоков пред последното заседание на Националния тристранен съвет. Левицата предлага също ДДС за лекарствата да е 9% - с аргумента, че потребителите поемат 80% от цените им.

Потенциал

С диференциране на ставките по ДДС бюджетните приходи временно ще намаляват в близко бъдеще, но дългосрочно имат потенциала да нарастват с устойчиви здравословни темпове - като се увеличават търговските обороти, твърди Гьоков. Синдикатите обаче не подкрепят предложението на БСП. КНСБ настоява за намаляване на ставката за всички стоки от 20 на 15 процента. Представителните бизнес организации са категорично против намаляването на ставките на ДДС. По изчисление на Асоциацията на индустриалния капитал това ще лиши приходите в бюджета от 1 милиард лева. Дошло е обаче време за нова данъчна философия, коментира Васил Велев.

По приблизителни оценки през последните 10 години държавата е подарила на капитала чрез данъчната система 30 млрд. лева и е ощетила със също толкова трудовите хора, малкия и средния бизнес, интелигенцията и пенсионерите, твърди икономистът проф. Иван Ангелов. Според него нашата държава се самолишава ежегодно от 3-3,5 млрд. лв. приходи чрез прекалено ниското облагане с преки данъци. Ако повишението на основната данъчна ставка до 20% се съчетаеше с въвеждане на необлагаем минимум и умерено прогресивно облагане, бюджетът щеше да получи около 2,0-2,5 млрд. лева допълнителни приходи и да задоволи много повече обществени потребности. За сметка на това създава по-голям финансов уют на работодателите, е мнението на проф. Ангелов. Данъчната система у нас изисква основно преоценяване и преоглеждане, твърди и проф. Гарабед Минасян от Института за икономически изследвания при БАН. По думите му проблемът е много сериозен. За съжаление Министерството на финансите не проявява никакво желание да дискутира темата, дори демонстративно се придържа към някакви установени вече правила - вероятно много повече от страх да не би нещо да наруши и след това да не може да си върши работата, както трябва, отколкото следвайки някакви правила за провеждането на ефективна фискална политика. Работата не е в това да парчетосваме нещата, казва ученият.

Комфорт

В България ДДС осигурява повече от половината от данъчните приходи, а за сметка на това преките данъци осигуряват около 20%, подчертава проф. Минасян. По думите му събирането на преките данъци е относително по-трудно. Според него вероятно това е една от причините, поради която финансовото министерство, в търсене на комфорт за своята собствена дейност, изобщо не проявява никакво желание да преразгледа структурата на данъчната система. Действието на плоския данък вече показва недъзи, които следва да се поправят. Според проф. Минасян те влияят значително върху икономическото развитие на страната. Освен че сме най-бедната държава в ЕС, продължаваме да се развиваме с относително по-ниски темпове от сравними на нас страни от Източна Европа. Въпросът с данъчната система има пряко отношение към темповете на прираст на БВП и изобщо въпросът е свързан с фискалната политика, коментира Минасян.

Още преди година някогашният премиер Иван Костов заяви на специална дискусия, организирана от фондация "Фридрих Еберт", че плоският данък е една от основните причини за укриване на доходите. Тогава Костов посочи, че за работодателя е изгодно ниското облагане на печалбата и на личните доходи, защото от тях може да плаща неформални доходи на заетите, като спестява осигурителните вноски в размер на 32.7%. Според експремиера  неадекватно данъчно облагане е причина за много вредни процеси в държавата, включително и за неравенството. Структурата на бюджетните приходи у нас е сбъркана. В Европа преките и косвените данъци допринасят еднакво за тях. У нас косвените данъци играят по-голяма роля в това отношение, а това води до дисбаланси, коментира доц. Виктор Йоцов от Института за икономически изследвания при БАН. Противно на очакванията, плоският данък не допринесе за ограничаване на скалата на сивата икономика и на практиката за укриване на данъци. Неравенството на неравенствата е може би най-яркото доказателство за неефективността от гледна точка на преразпределителната функция на фискалната политика на плоския данък", твърди президентът на КНСБ Пламен Димитров. 

Тренд

В програмата на управляващата партия изрично се посочва, че данъчната система ще остане такава, каквато е, защото, когато говорим за данъци, всички сме наясно, че трябва да говорим за данъчна система, а не само за един или друг вид данък, заяви шефката на парламентарната бюджетна комисия Менда Стоянова. Според нея данъчната система работи и затова нивото на данъчното облагане като макроикономически показател не бива да се променя. За Стоянова основният въпрос, на който трябва да се отговори, преди да се тръгне към данъчна реформа, е: трябва ли когато икономиката върви нагоре, да правят промени, и то които биха повлияли неизвестно по какъв начин. Сега се предлага да преразпределим данъчната тежест и тя да се поеме от тези, които генерират повече доходи и печалби и съответно да намалим на останалите. Това е един много сложен въпрос. За него дебатът е започнал, но в него трябва да се включат не само експерти, но и изчисления, защото трябва да е ясно, че е необходим анализ всяка промяна до какъв резултат би довела и дали този резултат ще бъде положителен за растеж на икономиката, каза тя.

Промени след еврото

Бихме подкрепили общо намаляване на ставките, но това може да стане едва след влизането на България в еврозоната, твърди Димитър Бранков, зам.-председател на БСК. Всякакви радикални промени в данъчната система преди влизането ни в еврозоната обричат на риск фискалната система и достъпа до еврозоната. Ефектите от гъвкави ДДС ставки могат да бъдат в различни посоки, смята Димитър Бранков и добави, че заради това дебатът трябва да бъде по-продължителен и по-професионален. "Предложенията, които са отправени, са частични - те засягат данъчни ставки на ограничен кръг от стоки, които при това не са дефинирани пределно ясно. По тази причина считаме, че дебатът за отстраняване дефектите в данъчната система трябва да продължи достатъчно дълго време при много внимателна, надеждна оценка за въздействие и отворен дебат с всички браншови организации, които са засегнати. Решенията не могат да бъдат взети просто така с месец-два дебат, респ. отиване през есента към промяна на данъчните закони. По тази причина подкрепихме позицията за отказ от радикални промени в данъчната система, докато не се предприемат мерки за повишаване на ефективността на разходване на публичните средства", коментира зам.-председателят на БСК. По думите му в страната има много ниска ефективност на бюджетните политики по отношение на разходите.

Финансовият министър Владислав Горанов също остава непреклонен в позицията си, че докато той е на този пост, ДДС няма да се променя и диференцира. Според него възможно най-грешният инструмент за постигане на справедливост за уязвимите социални групи е чрез промяната на ДДС, защото той важи еднакво както за хората с високо материално, така и за тези с по-ограничени възможности. "През данъците никой не си оправил икономиката и не е постигнал справедливост в обществото", е мнението на Владислав Горанов. Един от основните изводи в тазгодишния доклад на Института за икономически изследвания при БАН е необходимостта от широка обществена дискусия за промяна на данъчната система. Човек обаче трябва да е безнадежден оптимист, ако повярва, че подобна стратегическа промяна може да се случи при сегашното управление на страната. От думите на премиера след един от последните коалиционни съвети се разбра, че няма да има намаляване на ДДС нито на книгите, нито на лекарствата, нито на хляба. Като цяло данъчната система няма да се пипа до края на мандата. Причината - в коалиционното споразумение на управляващите е записано, че до края на мандата данъците няма да се променят. "Затова по тази тема няма да дебатираме повече", отсече  Борисов.