Време за преговори

Николай ШОПОВ

       
Допитването в БСП за президентските избори мина. Резултатите са ясни. Провеждането му активизира партията, раздвижи партийните редици. То предостави на ръководството твърде широка територия за водене на преговори. Всъщност, каквото и да направи ръководството може да се аргументира с резултатите от допитването.
Но достатъчно ли е допитването за водене на резултатни и принципни преговори?

Някои ще кажат - защо?

Първо, защото зададените въпроси биха били по-подходящи за парламентарни, а не за президентски избори. Второ - начинът на формулирането им. Те са твърде общи и абстрактни. "Съгласни ли сте да се явим на избори в коалиция?" Разбира се, че голяма част от отговорите ще бъдат "да". Но за да бъде истински полезно допитването, трябваше преди това да се излезе с принципите, идеите, платформите, които се предлагат на бъдещите партньори. Те също да предложат своите и на тази основа да се водят преговорите.
По същия начин стои и въпросът "с кого"? Изброени са евентуалните партньори. По какъв принцип са избрани те, какви са вижданията им за президентските избори - от формулировките не личи. Твърде, твърде абстрактно.
Как ще се коалираме например с АБВ? Те декларират, че са за президентска република. БСП съгласна ли е с такава позиция или ще отстоява принципа за парламентарна република. Възможен ли е компромис?
Предлага се коалиция с "Движение 21". Те декларират, че няма ляво и дясно. БСП съгласна ли е с тази теза, след като казва, че е лява партия? По този начин може да се продължи и с другите потенциални партньори...
Смятам, че при провеждане на президентските избори въпросът не е само до личностите, а и до принципите, платформите и идеите, които ще отстоява бъдещият президент. Виждаме колко нелепи, колко безотговорни са позициите на сегашния президент. И във вътрешната, и във външната политика. Във вътрешната политика отстоява лобистки интереси, помага на приятелски кръгове, защитава интересите на големите компании. Във външната политика е малко да се каже, че е дебалансиран - усилията му да се прави на ястреб са смешни, но в същото време и вредни. Евроатлантическите му клишета, позициите му по някои въпроси вече не се споделят напълно дори от някои от партньорите. Външният министър на Германия Щайнмайер заяви, че дрънкането на оръжие край руските граници е опасно и безсмислено. Анализатори от САЩ писаха, че НАТО е инструмент на Щатите и не винаги действа в интерес на европейците.

Яростните русофобски настроения

на сегашния президент са нелепи, защото, ако Полша и прибалтийските държави имат с Русия тежко историческо минало, то ние нямаме негативно историческо наследство. Нас ни свързват дълбоки духовни и политически нишки. Не е ли по-добре да се поучим от Унгария и Чехия, които въпреки исторически сложните си взаимоотношенията с Русия  се държат много по-въздържано от българския президент.
Това беше малко отклонение, за да илюстрирам, че първо трябва да има принципи, идеи, платформи и тогава да се говори за коалиции и личности. Може да звучи на някои старомодно, защото в съвременната политика почти никой не чете програми и платформи. Всичко опира до личностите. Някои партии се опитват да превърнат политиката в телевизионно шоу, в което отсъстват идеите и програмите. Точно този начин на разбиране на политическото води до отлив от партиите и до нежелание за участие в политическия живот. Гражданите са отвратени и не виждат смисъл да участват в този спектакъл.
Защо трябва да са ясни платформите, идеите и принципите? Ами много просто, за да знаем за кого да гласуваме, да можем да избираме, да сравняваме  кой какво ни предлага. Някои ще кажат: е, какви програми, след като президентът има сравнително ограничени правомощия. И е така, и не съвсем. Защо? Президентът в немалка степен определя външната политика. За сегашния президент има само една посока - запад. За него няма изток, север, юг. Има опасност следващият

да има само една посока

Когато се поставя въпросът за социалните проблеми, се казва, че президентът няма правомощия. Преки правомощия може и да няма, но може да налага вето на антисоциални закони. Сегашният президент правеше точно обратно. Нито един път не наложи вето на ярко антисоциални закони.
Въпросът за принципите и платформите не е заяждане, а възможност да се предостави възможност на избирателя да се ориентира и да направи правилен избор. А сега се говори само за личности, но ние не знаем защо да ги изберем, на какво основание? Защото са красиви или добри? Не е сериозно.
Когато говорим за принципи, идеи и програми, веднага искам да кажа, че не става въпрос за поставяне на условия за водене на преговори. Не, това не са условия, а принципи на основата, на които да се водят  преговорите.
И така, принципите преди личностите.
БСП доста си изпати от безпринципни коалиции, загуби много от членовете и гласоподавателите си. Крайно време е партията да избяга от един комплекс -

комплексът, че е изолирана

Този комплекс й се вменява вече 26 години. Всички си спомнят изборите през 1991 година, когато БСП беше сключила 14 коалиционни споразумения, някои от които с твърде екзотични партии и движения, за да докаже, че не е изолирана. И ако в онези условия, когато срещу БСП бяха всички, това е било необходимо в някаква степен, то сега няма никакъв смисъл да се правят подобни коалиции. Време е този комплекс да бъде изживян и БСП твърдо да заеме своето място в българския политически живот. Не става въпрос за високомерие, а за оценка на реалното и осезаемото политическо присъствие на партията. Коалиции трябва да се сключват с ясни принципи и споразуменията  да бъдат огласени пред обществото. Така ще бъде ясно кой изпълнява обещанията си и кой не спазва подписаните договори.
В заключение - принципите, идеите преди всичко. После личностите. По-трудно е, но е по-печелившо. Шоуто винаги е временно - минава и заминава. Забравя се. Идеите остават, те водят напред, те вдъхновяват, те са двигателите на обществото.