Всебългарски пети конкурс "Награда Лъчезар Станчев за сонет - песен 2022" - първа и втора награда

Втори емигрантски сонет

Нели Станева

Аз си тръгвам оттук, точно както тогава,

преди четвърт век, в зноя на месец            

                               тринайсти.

Със билет за глада, до прозореца вляво,

с малък куфар, изопнат от чувство за край.

Пак разказвам на пътя, че няма такава

страна - само спомен със ръбесто име.

Че покрита от грубия плащ на държавата,

тя - родината - вече съвсем е невидима.

Че от светлите корени там е пораснала

тъмна плевел, рушаща душите и къщите,

тъмна плевел, изринала моето място.

Че без допир до почвата пак се превръщам

в странстващ облак безмълвно нещастие,

устремен към едно невъзможно завръщане.

Безсмислен сонет

Валери Станков

Далеч от теб - все по на юг,

а може би все по на север,

животът тръгва си от тук,

додето отлети - forever! - 

натам - към вечния приют,

де спят любимите ти близки,

летиш - мъдрец, мечтател, шут,

вечерял с кралските огризки,

кому си нужен? - помъдрял

във оглупяващата общност,

от кал създаден, ставаш кал,

дали си просяк, или крал,

дали изобщо си живял? - 

или не си живял изобщо.