Всеки втори е почти неграмотен здравно

Грамотността на 61.4% от българите е твърде ограничена по отношение на разбирането на здравната информация, търсенето на здравни услуги. Това показват общите данни от "Европейско изследване на здравната грамотност на гражданите", проведено в 8 страни по инициатива на ЕК. За сравнение в Холандия здравно недостатъчно грамотни са 27,31% от анкетираните, в Ирландия - 38,76%, в Полша - 41,27%, в Испания - 57,13%. Тези данни бяха съобщени от Факултета по обществено здраве в Медицинския университет в София, провел проучването у нас. Резултатите показват, че здравно най-образованите живеят в най-големите градове. Хората на 55 и повече години близо 2 пъти по-трудно разбират какво им казва лекарят в сравнение с по-младите. Висока здравна грамотност е установена при над 71% от хората с висок социален статус и образование.
Любопитно е, че около 81% от запитаните твърдят, че разбират какво им говори лекарят, но се оказва, че всеки трети не знае към какъв специалист да се обърне за помощ при спешен случай, не разбира как ще протече лечението му и какви процедури му предстоят. От проучването обаче не става ясно защо пациентът не разбира какво му казва лекарят - заради собствената си ниска обща грамотност или заради това, че лекарят не обяснява добре или обяснява на професионален език.
Ниската грамотност води до влошено здравно състояние на населението, до увеличаване на риска от пациентски и лекарски грешки, до увеличаване на хоспитализациите и нарастване на публичните и личните разходи за здравеопазване, поясни доц. Кънчо Чамов, ръководител на Катедрата по здравен мениджмънт. Хората с недостатъчна здравна грамотност по-често посещават лекар и влизат в болница, допускат грешки в приема на медикаменти, затрудняват предписаното им лечение и крият потенциален риск за собственото си здраве.