25 Октомври 2020неделя13:52 ч.

Всезнаещият президент

Крайно време е държавният глава да престане да ни назидава като неграмотни аборигени

/ брой: 128

автор:Иван Ангелов

visibility 1058

Вече четири месеца имаме нов президент. Той проявява висока активност в широк периметър, далеч извън конституционните му функции, в т.ч. и по икономическа тематика. С поведението си на всезнаещ той продължава и дори задълбочава традицията на своите предшественици. Раздава назидателни поучения със самочувствието на първооткривател, който знае всичко по-добре от всички.
Внушава ни се, че всичко, изречено от президента, е синтез на мъдрост. Първо, това не е вярно! Второ, по принцип това не е най-доброто поведение за президент, но когато прекалява с нравоучения, става неприятно дори за средно грамотните хора. И досадно за специалистите в съответната област. То ни напомня и натрапва близкото тоталитарно минало на почти същото примитивно равнище. Работил съм много години в западноевропейски страни и като служител на ООН съм посещавал десетки други в различни части на света. Такова чудо никъде не съм виждал, освен в някои най-назадничави африкански държави!
Изявленията му по икономическа проблематика все повече ме тревожат. На Т. Живков бяха необходими много години, докато си въобрази, че може да поучава всички - учители, инженери, химици, физици, биолози, лекари, икономисти, финансисти, банкери, агрономи, специалисти по "лазарна" (както я наричаше) техника, по "мултипликатора" и мн. др. На новия ни президент се оказаха достатъчни 3-4 месеца, за да си въобрази, че може да прави същото. Напоследък ни ограмотява по тясно професионална тема като клъстърите, но дали знае, че корените на това понятие са в книгата на видния английски икономист Алфред Маршал "Принципи на политическата икономия" от 1890 г., че понятието бизнес клъстър беше въведено от големия американски учен икономист Майкъл Портър в 1990 г. и доразвито от нобеловия лауреат Пол Кругман през 1991 г. Питам се: с това ли трябва да се занимава един президент?
И нещо повече. Нашият президент започна да

поучава дори европейски и световни лидери

по свръхсложни проблеми на съвременната политика и икономика, до които никога не се е докосвал. И да изпада в смешни ситуации. За последната среща на НАТО в Чикаго той заяви "разговарях с близо 50 президенти и премиери и с всички имах какво да си кажа". Чудно как е успял да го направи за два дни - 20 и 21 май, наред с присъствието на заседанията, спането и други неотложни нужди! И какво ли са си казвали? Тук ще се спра на няколко предимно икономически проблема:
Първо, при последното посещение в Италия нашият президент смята, че е "впечатлил" италианския премиер Марио Монти (който е отличен икономист, бивш еврокомисар два мандата, президент на световноизвестния университет Бокони в Милано, пожизнен сенатор, човек с огромен жизнен опит), като му е цитирал данните за нашия нисък бюджетен дефицит и още по-нисък публичен дълг. Президентът обаче едва ли е казал и дума, че безработицата у нас, заедно с обезкуражените безработни, е 20%; средната месечна заплата - 360 евро; средната пенсия - 130 евро; че по обща конкурентоспособност сме последни в ЕС и на 74-то место в класацията на Световния икономически форум. Едва ли му е разказал за

трагичното положение в здравеопазването, образованието и науката

как живеят хората в стотици български села, където с месеци и години не стъпва лекар, и т.н. А това е важно, защото характеризира българската финансова стабилност, с която той се гордее.
Марио Монти сигурно е бил информиран за цялата истина у нас от справката, подготвена му от неговите помощници преди срещата, но като възпитан човек от куртоазия е казал хубави думи за България, с които нашият президент се хвалеше. Нима допускате италианският премиер да критикува порядките в България или в която и да е друга страна на такава протоколна среща! Така постъпват всички интелигентни домакини със своите гости. Нашите политици обаче все още не са се научили да различават дипломатичната куртоазия от неподправената откровеност.
Второ, нашият президент заявил на същата среща, че "много политици сега говорят за растеж, но растежът не може да бъде купен, не може да се стъпва върху нови дългове за сметка на следващите поколения". Първо, с това той сигурно е засегнал своя домакин, тъй като Италия е втората най-задлъжняла страна в Европа след Гърция, а той е дългогодишен участник в политическия й живот. Второ, ако това важи донякъде за страни като Гърция с публичен дълг в края на 2011 г. 165,3% от БВП и Италия - 120,1%, а също и за Португалия - 107,8%, Белгия - 98,0%, Франция - 85,8%, Великобритания - 85,7%, Унгария - 80,6% и т.н., то не важи за България с нейните 16,8% от БВП държавен дълг през март 2012 г. - между най-ниските в ЕС.
Показателни са и лихвените плащания в бюджета за обслужване на публичния дълг. През 2011 г. те са били: в Гърция - 6,9% към БВП, в Италия - 4,9%, в Унгария - 4,1%, в Португалия - 3,9%, в Ирландия - 3,4%, и т.н., а в България - 0,6% - между най-ниските в ЕС. Общите разходи в нашия консолидиран бюджет за 2011 г. са 27 360 млн. лв., а лихвените плащания по държавния дълг - 661,1 млн. лв. или 2,4%. Това не е проблем за нашия бюджет сега и в обозримото бъдеще и не е основание за тревога. Несериозно е да се твърди, че при нисък публичен дълг като нашия и символичен дял на разходите по неговото обслужване се прехвърля бреме върху бъдещите поколения на България.
Зад тези думи на нашия президент прозира

зле прикрита неприязън от настъпващите промени в Европа

за търсене на изход от кризата чрез растеж и заетост, а не чрез съкращаване на разходи и персонал. Той продължава да е обладан от десния финансов догматизъм на Дянков, за когото съкращението е синоним на реформа. Нашият президент не е доволен, че все повече европейски лидери се преориентират към политика на растеж и заетост. А ускореното догонващо развитие и намаляването на безработицата и бедността е още по-наложително за нашата бедна страна.
Трето, през последните месеци президентът многократно заявява, че до 2020 г. България ще се превърне в средноевропейска страна по най-важните си икономически показатели. Преди година-две Дянков беше казал, че то ще стане в рамките на два правителствени мандата, т.е. за 8 години. Това са абсурдни некомпетентни изявления, които злепоставят техните автори. Дано постигнем средното европейско равнище по най-важните икономически, социални и други показатели към средата на това столетие. Такава е и прогнозата на моя колектив, публикувал през 2003 г. първата у нас "Стратегия за догонващо икономическо развитие на България до 2020 г." (публикация №43 в моя сайт на адрес  www.iki.bas.bg/CVita/angelov/index.htm.). Там доказахме, че при максимална мобилизация на националната енергия, по БВП на човек от населението към 2020 г. бихме могли да достигнем 50-55% от тогавашното равнище на ЕС-15(1), а към 2050 г. - 75-80% от тяхното тогавашно равнище. По последни данни на Евростат по БВП на човек по паритетни стандарти сме 44% спрямо ЕС-27 и 39-40% спрямо ЕС-15. При сегашната "стъпка на догонване" са нужни още няколко десетилетия, за да се сближим със средните показатели на общността, и още повече време - за да се изравним с тях.
Четвърто, президентът продължи с неуместните си изявления и в интервюто пред CNN на 26 май. Там е заявил, че "макроикономическата стабилност на България, постигната през последните години, е основа за устойчив растеж". Това е грубо невярно изказване. Първо, недопустимо е да наричаш стагнацията на бедността и мизерията - "добра основа" за устойчив растеж. В резултат и на това

България сега е най-бедната страна в ЕС

Нима трябва да се гордеем с нашата бедност, защото била добра основа за устойчиво развитие! Второ, устойчив растеж е този, който съчетава икономически, социални и екологични характеристики. Нито една от тези черти не е налице у нас. Дава ли си той сметка какво говори! И какво ще си помислят за него тези, които го слушат! Особено интелигентните хора!
Несериозни са и нравоученията му, че "правителствата трябва да харчат толкова, колкото имат, а не колкото искат. Това е начинът да се постигне добър баланс между мерките за ограничаване на разходите и за икономически растеж", т.е. да не вземат заеми. Стопанската история доказва обратното. Прибягването към инвестиционни и други заеми е масова световна практика. Няма нищо лошо в нормалната задлъжнялост, стига полученият ресурс да се използва ефективно. В края на 2011 г. с публичен дълг до 70% от БВП са били 14 държави от ЕС, с дълг до 60% - 13, до 50% - 11, до 40% - 6, до 30% - 3. И никой не говори, че са заплашени от финансова криза. Нима ръководителите на тези страни са невежи! Впрочем това е твърде голям залък за неспециалист като господин президента. По-добре е да не се произнася наставнически по такива сложни проблеми.
Пето, недопустимо от политическа и невярно от икономическа гледна точка е изказването му, че "българите са в много по-благоприятно положение от гърците". Дава ли си сметка г-н президентът какво говори!

Гърците сега живеят и ще живеят далеч по-добре от нас

По последни данни на Евростат, по БВП на човек Гърция има 90% от средното за ЕС-27, а България - 44%. Това се дължи на тяхната инфраструктура, на туризма и търговския флот, на обработката на земята и високите добиви, на качеството на услугите, на доходите и потреблението и т.н. Ако не беше така, стотина или повече хиляди българи нямаше да напуснат България, за да работят в Гърция (и да стоят там сега въпреки кризата), а гърците щяха да идват у нас. Не ми е известно да има наплив към България.
Недопустимо е български президент да се държи така неуважително към народа на съседна страна и да говори неистини! Дава ли си сметка, че с такива непремерени изказвания може да предизвика ответна вълна от гръцка страна, ако те научат за тези негови думи? А гърците има какво да ни кажат. Че усложнява и дори застрашава живота на стотина хиляди българи, работещи в Гърция, и на хилядите наши туристи, които я посещават,
Не е желателно президентът да се произнася наставнически, особено по тясно професионални теми, които не познава. Наставленията, назиданията, поученията, нравоученията не трябва да са част от президентския стил на говорене! Нека не бърза да се самообявява за всезнаещ, за носител на истина от последна инстанция и най-мъдър "баща на нацията", от когото някакъв ентусиазиран българин в Канада искал да взема генни проби, за да ги замрази за бъдните поколения, както съобщиха нашите медии!
Уважавам президентската институция, но още повече уважавам и обичам България и моя народ! И не искам никой да ни прави за смях пред света Затова написах тези тревожни редове. Президентското поведение ме принуди да го направя.

---------------
(1) ЕС-15 означава Европейския съюз с 15-те тогавашни негови членове. Междувременно бяха приети 12 по-бедни нови членки, които свалиха средния показател за БВП на човек с 10 процентни пункта. Това повишава сега нашия показател, но то не е наша заслуга, а промяна в базата, с която се сравняваме
 

Детските надбавки - само предизборно

автор:Дума

visibility 918

/ брой: 202

Ремонтът на жилище може да спести до 200 лв. от налога

автор:Дума

visibility 532

/ брой: 202

Държавата ще покрие част от данъка на таксиджиите

автор:Дума

visibility 379

/ брой: 202

Кирил Ананиев очаква 3% спад на БВП

автор:Дума

visibility 516

/ брой: 201

Протести в Полша

автор:Дума

visibility 0

Безредици в Рим

автор:Дума

visibility 69

Чехия регистрира 1000 смъртни случая за две седмици

автор:Дума

visibility 107

Туск: Борисов е в беда. Допусна грешки, но е демократ

автор:Дума

visibility 106

За едни хранилка, за други - бесилка

автор:Павлета Давидова

visibility 856

/ брой: 202

България се кълчи на американския пилон

автор:Юри Михалков

visibility 1353

/ брой: 202

Изборите в Северен Кипър и геополитиката

автор:Зорница Илиева

visibility 556

/ брой: 202

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ