Всички сме в една лодка

Михаил Баршчевски

- Няма да се правя, че съм голям специалист в международните отношения, и ще разговарям с вас като обикновен човек. С кого работите повече - с Медведев или с Путин?
- Работя под ръководството на президента, както е записано и в конституцията. Основните външнополитически въпроси се обсъждат на заседанията на Съвета за сигурност, в чиято работа участват ръководителят на правителството Путин, председателите на двете камари на парламента и основните силови министри.
- Със сигурност обаче някои актуални международни въпроси се обсъждат не само на срещите на Съвета за сигурност, но и в оперативен план?
- Разбира се. Пряко с президента.
- Как ви се струва - чуждите ни партньори са повече ориентирани към Медведев или към Путин?
- В зависимост от това кой е партньорът. Ако това са президенти, те са ориентирани към президента. Ако са премиери или канцлери, които играят определяща роля във външнополитическите въпроси на страните си, те също са ориентирани към президента.
- Съдя по това, че Берлускони дружи с Путин, а с Медведев поддържа повече формални отношения.
- Това е доста сериозна заблуда. Силвио Берлускони наистина е приятел с Путин - те неведнъж са казвали това. Но няколко от последните срещи на италианския премиер с президента Медведев, в това число декемврийските междудържавни консултации, които бяха в Рим, дори пред публика изглеждаха като срещи между приятели. И Берлускони говори за това и на брифинга.
- Говори се, че по време на събитията в Южна Осетия е имало предложение да се стигне с танкове до Тбилиси и да се изправи Саакашвили пред съда?
- Говори го само Саакашвили, но това е само игра на болен мозък. Задачата ни беше съвсем ясна - да се защитят мирните граждани и нашите миротворци.
- Кога според вас ще започне относително масовото признаване на Южна Оестия и Абхазия?
- Ние, няма да крия това, бихме искали това да стане по-бързо. Но не уговаряме никого и не оказваме натиск дори върху партньорите си в Общността на независимите държави. Струва ми се, че това го разбират и западните ни партньори. Не се опитваме да копираме това, което се опитват да направят американците за Косово, трескаво опитвайки се да увеличат броя на страните, признаващи независимостта на тази страна. Представяме си как се прави това, колко струва, какви условия се поставят - няма да правим така. В края на краищата и съветска Русия далеч не е била призната веднага.
- Какво става с външната политика на Иран днес? И вярно ли е, че по отношение на Иран днес сме на една позиция със САЩ?
- За САЩ, както и за нас - и в това позициите ни съвпадат - е принципно важно да не се допусне нарушаването на режима на разпространяването на ядреното оръжие. Нямаме обаче стопроцентно съвпадане по отношение на методите за реализиране на тази задача. За разлика от САЩ Иран за нас е близък съсед, с когото имаме отдавнашни, исторически обусловени връзки, страна, с която си сътрудничим и в икономическата, и в хуманитарната, и във военно-техническите сфери. И което искам особено да подчертая, това е държава, която е наш партньор в Каспийския регион заедно с други три страни. Между другото, по отношение на въпроса за урегулиране на юридическия статут на Каспийско море иранските позиции са ни много близки. Затова съвсем не ни е безразлично какво ще става в Иран и около него. Това засяга и икономическите ни интереси, и интересите ни в сферата на сигурността.
Разбира се, много ни тревожи, че Иран отказва да сътрудничи на МААЕ. Но ние се опитваме да действаме конструктивно, търсим компромиси.
Защото, където и да погледнеш в Близкия изток - Афганистан, Ирак, Палестина, Ливан, Сирия, а и още по-широко - навсякъде Иран има сериозни лостове за влияние. И задачата е това влияние да се използва в търсене на конструктивни мирни решения в този доста взривоопасен регион. А опитите да се изолират онези, които могат да допринесат за това, може и да са оправдани от моментна изгода, но явно страдат от липса на далновидност.
- Отношенията ни със САЩ ми напомнят две момчета, които ухажват едно и също момиче. Ние уж дружим, но при всеки удобен случай се "ритаме по кокалчетата". Какви сме все пак: врагове, опоненти, конкуренти, другари, приятели?
- Не бих казал, че сме противници, но и приятели не сме. При новата администрация наистина се появи и се запазва нова атмосфера в отношенията между президентите. Признавам, че атмосферата се подобри и в отношенията между държавния секретар на САЩ и външния министър на Русия, стана по-конструктивна, по-гъвкава при търсенето на някакви общоприемливи решения. Но това усещане не е на всички етажи.
- А вие доверявате ли чисто по човешки на американската си колежка?
- Доверявам й. И президента доверяваме на президента Обама. И аз знам, че Обама доверява на президента Медведев.
- Това не са дипломатични танци, а реално човешко доверие?
- Да.
- Лично за вас - не министъра на външните работи - за Сергей Лавров, Русия е част от Европа или част от Азия? Или това изобщо е нещо особено?
- Като цяло Русия е независима, силно разраснал се клон на европейската цивилизация. По същия начин, както САЩ е мощен клон на същата цивилизация. И по различен начин Америка и Русия са насърчавали европейската цивилизация съответно на Запад и на Изток.
- Честно казано, много се страхувах да не чуя от вас някаква баналност, че ние сме Евразия, че имаме особен път...
- Евразия е доста по-сложно геополитическо понятие. ШОС и ОДКС - това е Евразия.
- Това са форми на международно сътрудничество. Сега говоря от гледна точка на културата, на манталитета...
- Тук изобщо няма за какво да спорим.
- Вярвате ли в повторното създаване на силен съюз в повечето части на бившия Съветски съюз? Споменахте ШОС и ОДКС. Това, струва ми се, са по принцип такива малки стъпки за възстановяване, разбира се, въз основа на един друг голям конгломерат.
- Да се вярва, както е казал поетът и дипломатът, може само в Русия, той не е имал предвид СССР. Затова аз вярвам в Русия. Колкото до отношенията ни със съседите, то тук вероятно са необходими други категории, за да се определи какво ни трябва днес на всички нас. Да се вярва във възраждането на конгломерат е много абстрактно.
- Евросъюзът обаче също е конгломерат?
- Това е друго нещо! Животът е накарал Европа да върви към обединение, на тях просто им е било изгодно да започнат да унифицират първо съответните сфери на индустрията, след това сферата на услугите, финансите, митниците. На нас също ни бе необходимо време, за да стигнем до необходимостта да разчитаме на прагматични принципи.
- Заради икономиката?
- Заради икономиката, живота, социалната сфера дори. Сега организираме митническия съюз. Създаването му не е лесно. Но по-добре да вършим нещо, отколкото да чакаме, докато съгласуваме всичко до последния въпрос.
- А кое помага повече на успешната дипломация - здравата икономика или силната армия?
- Помага, когато зад гърба си имаш силна страна. А това предполага нормална икономика, висок жизнен стандарт на хората и тяхната защитеност.
- Кажете какъв процент от времето прекарвате в Русия и какъв - в чужбина?
- През най-напрегнатите месеци аз вероятно прекарвам около 40% от времето в чужбина. През нормалните - една трета. През останалото време съм в Русия. Неотдавна помощникът ми подари за Нова година разпечатка, която показва колко време съм прекарал във въздуха и какви разстояния съм изминал за годините, в които съм министър. Получи се, че само във въздуха съм прекарал пълни 84 дни и съм изминал 1 милион и 600 хиляди километра.
- Традиционният ми въпрос: представете си, че само за 30 минути сте не външен министър, а президент на Русия. Кои три указа ще подпишете?
- Нямам за това доверието на руския народ.
- Оценявам дипломатичния ви отговор. А сега чисто по-човешки: три теми, които ви вълнуват?
- Не мога да кажа три теми, защото те са повече. Може би има една голяма тема. Искам в Русия всички да живеят добре. Сега много повече хора вече живеят добре. Това се вижда в Москва, Питер, Екатеринбург, в други градове. Но аз също така знам, и това го знаят президентът, премиерът, министрите, които често пътуват по страната, как живеят обикновените хора в дълбоката провинция. Мнозина още живеят зле. Какво трябва да се направи, за да се промени положението? Не знам дали трябват три указа или тридесет.