21 Ноември 2019четвъртък10:32 ч.

Армия Крайова помага на хитлеристите в Беларус

Черно на бяло

Всичко да се провежда тайно!

Полската Армия Крайова воюва с Червената армия през Втората световна война

/ брой: 111

автор:Христо Георгиев

visibility 1838

Преди близо 80 години, през юни 1941 г., Хитлер нахлу в СССР и самонадеяно обяви, че ще го унищожи. Бе подготвил дори победния си коктейл в Ленинград. Толкова време мина оттогава, а все още има неизвестни или съзнателно премълчавани факти и документи, показващи тъмните страни на годините. Ето ви днес една тема - болезнена и отбягвана  - за "приноса" на  Полша в битката срещу СССР преди и по време на Голямата война.   

Руско-полските и полско-съветските отношения от векове са натоварени с негативизъм и между двете страни съществува нескривана непоносимост, която понякога взема трудно обясними форми и размери - независимо дали поредният спор е за гранични територии или за най-обикновени селскостопански продукти. Очевидно многовековното съседство не е допринесло за разбирателството. (Помислете с какъв гняв реагират повечето хора у нас на зачестилите опити на някои обгрижени отвън апологети да ни убеждават колко добре сме си живели с турците и как не е имало никакво иго.) А отношенията на Русия и Полша в дълги периоди от време са били по линията "завоеватели - угнетени".

И днес за тези отношения се спори и летят аргументи и в двете посоки, особено за това кой какво е причинил на другия по време на Втората световна война. Като че поляците, подкрепяни от Запада, надделяват със своята гръмогласност. Сякаш не може да се седне на масата и с аргументи да се разкрие историческата истина. Като тази, че поляците са били съюзници на Хитлер по време на чехословашката криза 1938-1939 г. и че самите те са окупирали част от Чехословакия; че не са допуснали съветските войски да й помогнат и дори са били готови да се сражават с тях; че техни части са воювали с Червената армия по време на Втората световна война.

Днес ви предлагаме един по-различен поглед на американските публицисти Майкъл Сейърс и Алберт Кан, които се спират и на тези премълчавани събития. Например под чия диктовка избухва Варшавското въстание и трябва ли да бъде обвиняван Сталин, че не предотвратява погрома над града, причинен от хитлеристите. Който иска да им вярва, който не иска, нека представи документи, които ги опровергават - нашата страница ще им предостави място. Но черно на бяло.

Нито една случка и нито един диалог в "Големия заговор срещу Русия" не са измислени от авторите на тази книга. Материалите са взети от най-различни документални източници, за които са дадени указания в съдържанието на книгата.

М. Сейърс, А. Кан

Из глава ХХIV

Процесът на шестнадесетте

През последните месеци на Втората световна война антисъветската пропаганда във Великобритания и Съединените щати се съсредоточи главно върху полския въпрос. С напредването си на запад Червената армия премина границите на Полша и започна да освобождава от нацистките нашественици все по-големи области от Полша. Английските консерватори и американските изолационисти подхвърлиха обвинението, "че свободата на Полша е заплашена от Съветския съюз". Седмици наред в Съединените щати печатът на Хърс и Патерсън-Маккормик настояваше да се направи необходимото за спасяване на Полша от "болшевизма"... Голяма част от тази антисъветска пропаганда почиваше върху изявления и материали, издавани официално от полското емигрантско правителство в Лондон и от представителите му... Полското емигрантско правителство в Лондон се считаше за законен наследник на режима на Пилсудски, чиято политика се основаваше на опозиция срещу Съветска Русия. Раймонд Бюел писа следното в своята книга "Полша - ключът на Европа": "Пилсудски считаше, че Полша трябва да има голяма територия. Поради исторически причини, това можеше да стане по-лесно за сметка на Русия, отколкото на Германия." Предивоенната полска дипломация, под ръководството на бившия антисъветски разузнавателен офицер полковник Йозеф Бек, се насочи не срещу нацистка Германия, а срещу Съветска Русия. Полската армия съдържаше най-големия процент кавалерия от всяка армия в света и бе организирана за операции по полетата на Украйна.

Полската индустрия се съсредоточаваше по германската граница, а военните укрепления - по съветската граница... Когато нацистите поднесоха своя ултиматум на чехите и последните се готвеха за съпротива, полското правителство мобилизира армията си и я разположи точно по пътищата на една възможна помощ за чехите от страна на Съветския съюз. Като награда Хитлер разреши на поляците да си възвърнат областта Тешен при подялбата на Чехословакия. През 1939 г., в навечерието на германското нахлуване в Полша, полските милитаристи все още упорстваха да ревизират самоубийствената си антисъветска политика; те отхвърлиха военно споразумение със Съветска Русия; те не можеха да позволят Червената армия да мине полската граница и да пресрещне германския вермахт. Последиците от тази политика бяха катастрофални за Полша; наскоро сред нахлуването на германците полското правителство избяга в чужбина, като взе със себе си и полските златни резерви. Отначало във Франция, а след това в Англия, представителите на това полско правителство се конституираха в полско изгнаническо правителство и продължаваха антисъветските си интриги, които докараха страната им до купища развалини. В тези интриги те получаваха подкрепата на мощни представители от международните и стопански, политически и религиозни кръгове, които считаха една победа на Съветския съюз във войната срещу Германия за заплаха срещу собствените им интереси. В това време съществуваха две полски правителства. Освен емигрантското правителство в Лондон, в самата Полша съществуваше временно полско правителство, или така нареченото варшавско правителство. Варшавското правителство се състоеше от представителите на полските антифашистки партии и отхвърляше фашистката конституция на Пилсудски от 1935 г., която поляците в Лондон поддържаха. 

Ялтенското споразумение се посрещна с ревностна опозиция от полските емигранти в Лондон и от техните американски и английски съюзници. То се окачестви като пожертване на Полша. Пуснаха се в ход дипломатически интриги, за да се осуети ялтенското решение. Антисъветското брожение и интриги  около полския проблем достигнаха върха си през май 1945 г., когато съветското правителство съобщи, че е арестувало шестнадесет представители на полското емигрантско правителство в Лондон заради антисъветска дейност... Най-шумното име измежду арестуваните от съветското правителство беше генерал Леополд Бронислав Окулицки, бивш началник-щаба на полската изгнаническа армия... Тя се организира през 1941 г. на съветската земя по силата на съветско-полското споразумение, за да воюва рамо до рамо със Съветската армия срещу германците. Начело застана Владислав Андерс... За обучението и екипировката на Андерсовата армия за военни действия срещу Германия съветското правителство отпусна безлихвен заем от 300 милиона рубли, като й оказа ред услуги. Генерал Андерс, Окулицки и други полски военни лица се противопоставиха обаче тайно на споразумението с Червената армия. Те считаха, че Съветска Русия е осъдена на бързо поражение от Германия и действаха съобразно това си убеждение. ...Генерал Андерс свикал офицерите си и заявил: "Когато Червената армия се разпадне под германските удари, което няма да стане по-късно от няколко месеца, ние ще можем да си пробием път към Каспийско море и Иран. Ние ще бъдем в състояние да вършим каквото пожелаем, защото ще представляваме единствената въоръжена сила в тази територия."

...До пролетта на 1942 г. войската на Андерс в Русия не беше влязла в нито едно сражение с германците. Напротив, полските офицери и войници се надъхваха непрестанно с антисъветската и антисемитска идеология на техните генерали. Най-после полското командване поиска полската армия да бъде евакуирана в Иран с помощта на англичаните. 75 491 полски офицери и войници, 37 756 членове на техните семейства напуснаха през април 1942 г. съветската земя, без да са нанесли нито един удар в защита на родната си земя...

Полското емигрантско правителство се готвеше за въоръжена акция срещу Съветския съюз. Оръдие за провеждане на тази акция трябваше да стане "Армия Крайова", или още АК - един нелегален военен апарат в самата Полша, създаден и ръководен от лондонските емигранти. Начело на АК стоеше генерал Бор-Коморовски. В началото на 1944 г. генерал Окулицки бе повикан в щаба на генерал Сосиковски, военен представител на лондонските емигранти. Окулицки даде по-късно следните сведения за тази тайна среща: "...Сосиковски предложи "Армия Крайова" да извърши мнимо разформироване, след като Червената армия прогони германците от Полша, а в тила на руските войски се създаде "резервен щаб".  Сосиковски заяви, че този резервен щаб ще трябва да води действията на "Армия Крайова" срещу Червената армия... През есента на 1944 г. Червената армия достигна бреговете на Висла и се спря пред Варшава да прегрупира силите си и докара подкрепления след продължителната си лятна офанзива. Стратегията на съветското главно командуване не предвиждаше фронтална атака срещу полската столица, а завземане чрез внезапно обграждане, за да се запази градът и населението. Но генерал Бор-Коморовски, без знанието на съветското командване и по заповед от Лондон, вдигна полските патриоти във Варшава на въстание, заявявайки им, че Червената армия се готви да навлезе в града. Поради пълната неподготвеност на Червената армия да прекоси Висла германското командване можа да бомбардира и обстрелва всички части на града, които се държаха от въстаналите полски патриоти...

През есента и зимните месеци на 1944 г. и пролетта на 1945 г., когато Червената армия разгъваше гигантски офанзиви, за да нанесе последния унищожителен удар върху германската военна мощ на източния фронт, "Армия Крайова", под командването на генерал Окулицки, провеждаше в широки размери тероризъм, саботаж, шпионаж и въоръжени нападения в тила на Червената армия... 

Отреди на АК хвърляха във въздуха влакове, които пренасяха руски войски, разрушаваха съветски военни депа, минираха пътища, по които се движеха руските войски, и повреждаха по всички възможни начини съветския транспорт и съобщителни линии. Една заповед, издадена от помощника на Окулицки на 17 септември 1944 г., гласеше: "Операциите трябва да бъдат всестранни - вдигане във въздуха на военни влакове, камиони, ж.п. линии, изгаряне на мостове, разрушаване на складове и на съветски села. Всичко да се провежда тайно."

...Нарочно обучени терористични групи от АК нападаха из засада и убиваха червеноармейци и представители на варшавското правителство. Според публикуваните впоследствие непълни сведения от страна на съветските военни власти, терористи от АК са убили 594 офицери и войници от Червената армия и наранили още 294 души за един период от 8 месеца...

В началото на 1945 г. съветското военно разузнаване пристъпи към залавянето на полските конспиратори в тила на съветските линии. До лятото на 1945 г. водачите попаднаха в съветски ръце. Шестнадесет от тях, между които и генерал Окулицки, бяха изправени пред военната колегия на Върховния съд на СССР... На 21 юни съветският военен съд издаде присъдите си. Трима от подсъдимите бяха оправдани. Генерал Окулицки и единадесет от другарите му бяха намерени за виновни и осъдени на затвор от четири месеца до десет години. (Процесът срещу шестнадесетте бе отложен поради заболяването на Антон Пайдак. Когато съветските власти арестуваха тези поляци, американският министър на външните работи Едуард Д. Стетиниъс и английският министър на външните работи Идън протестираха енергично, тъй като "били арестувани видни полски демократически водачи". След завършването на процеса Стетиниъс и Идън запазиха пълно мълчание - бел. авторите.) 

След процеса Съединените щати и Великобритания оттеглиха признаването си на полското емигрантско правителство в Лондон. За законно временно правителство на Полша бе признат варшавският режим, реорганизиран съгласно условията на Ялтенското споразумение. (Съветското правителство скъса дипломатическите си отношения с полското емигрантско правителство две години преди тези събития - на 25 април 1943 г., поради антисъветската конспиративна дейност на последното. Още от самото начало емигрантското правителство се поддържаше и финансираше от английското правителство - бел. авторите.)

Майкъл Сейърс, Алберт Кан, "Големият заговор срещу Русия", книгоиздателство "Модерно изкуство", 1947 г. 

Очаквайте продължение: "Герой на света - наци №1 на САЩ"

Доналд Туск е новият председател на ЕНП

автор:Дума

visibility 0

Предизборен дуел на Джонсън и Корбин

автор:Дума

visibility 174

/ брой: 224

Путин е недоволен от ръста на доходите

автор:Дума

visibility 232

/ брой: 224

Признаването на Косово струвало... $2 милиона

автор:Дума

visibility 219

/ брой: 224

Въздаяние за предателството винаги идва

автор:Христо Георгиев

visibility 401

/ брой: 224

Тунелът

автор:Йонко Бонов

visibility 235

/ брой: 224

Фактите vs. Властта

visibility 228

/ брой: 224

Йордан МЛАДЕНОВ: Ще управлявам прозрачно, с ясни правила

автор:Юлия Кулинска

visibility 143

/ брой: 224

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ