Всяко изкачване е предизвикателство

ДОЙЧИН БОЯНОВ е един от 12-те българи, стъпвали на най-високия връх в света Еверест (8848 м). Роден е на 1 юни 1976 г. в София. През 2004 г. завършва бакалавърска степен в НСА - треньор и учител по физкултура и с.г., на 20 май, в 14,20 ч. българско време стъпва на най-високата точка на планетата. През 2005 г. става магистър по програма "Спорт за високи постижения", година по-късно е редовен докторант и хоноруван преподавател към катедра "Туризъм, алпинизъм, ориентиране (ТАО) и снежни спортове" в НСА. От 2007 г. е член на УС на Българската федерация по катерене и алпинизъм, а от 2009 г. е председател на комисия "Алпинизъм" към нея. От 2011 г. е щатен преподавател в катедра "Туризъм, алпинизъм, ориентиране и снежни спортове".
Спортната му дейност включва още алпийски изкачвания на върховете Елбрус (5642) и Улу Тау (до 4000 м) през 1999 г., Броуд пик (8047 м) и Демавенд (5671 м) през 2001-а, Арарат (5137 м) през 2002-а, Ленин (7134 м) през 2003-а, К2 (до 8150 м) през 2005-а, Нанга Парбат (8125 м) и Хидън Пик (до 6500 м) през 2006-а, Аконкагуа (6962 м), Мьонх (4107 м), Юнгфрау (4158 м) и Монблан (4807 м) през 2008-а, Хидън пик (8068 м) и отново Монблан през 2009-а, Гросглонкер (3798 м) през 2010 г., премиерни изкачвания на Левски (5733 м) и Сивата кула (5433) през 2012-а. На 19 юни т.г. заедно с Йоана Матеева и Румен Радев стъпва на първенеца на Северна Америка връх Денали (Маккинли), висок 6194 м. Участник в стенни изкачвания в САЩ, Италия и Пакистан, печелил държавни първенства по алпинизъм. С половинката си Цветелина имат двама наследници - Христо и Елена.
На 10 декември Дойчин, Николай Петков и Александър Шопов ще вземат участие в 23-ата наша антарктическа експедиция, за да изкачат върхове с български имена, на които не е стъпвал човешки крак досега.


- Г-н Боянов, по-трудно ли бе изкачването на първенеца на Северна Америка връх Денали в сравнение с тези на другите континентални първенци, които също сте покорили - Елбрус (Европа), Еверест (Азия) и Аконкагуа (Южна Америка)?
- Не мога да кажа дали е бил по-лесен или по-труден, в друг аспект бяха трудностите. Той е характерен с това, че е на Северния полярен кръг и климатичните му условия са по-различни, но височината му е съществена - над 6000 м. Географското му положение прави температурите там много ниски. Близостта до океана поражда много силни ветрове и бури, които минават над масива, създават се друг тип опасности, за които човек трябва да се подготви.
- Каква е опасността да се развие т.нар. височинна болест там?
- Доста реална, ето това е една от особеностите. Там може да я развиеш на по-ниска височина, отколкото в Хималаите. Колкото повече се доближава човек до полюса, толкова повече пада тази граница, в която може да бъде засегнат.
- Предстои ви участие в 23-ата българска антарктическа експедиция. Как се зароди идеята да се включите в нея?
- Преди 2 години с колегата Александър Шопов бяхме по един научен проект на о-в Ливингстън. Имах известна информация за планината Тангра, но не знаех добре как изглежда, какво представлява и какви предизвикателства предлага за един алпинист. Оказаха се доста привлекателни върхове, които не са изкачвани. Носят и български имена, тъй като наши сънародници са ги картографирали. Т.г. с Николай Петков и Александър Шопов се надяваме да изкачим някои върхове, особено връх Левски и Големия иглен връх, който може би е най-високият в планината.
- Притеснени ли сте, че на тях досега не е стъпвал човешки крак?
- Това е много интересна провокация към човек и много специално изживяване сам да намериш пътя. И самият пример, че вече някой е бил там, означава, че е възможно да се изкачат, което прави нещата с няколко степени по-благоприятни. Бил съм на първите изкачвания на върхове в Пакистан преди няколко години, ангажиментът е наистина огромен - не само към физическото изкачване и намирането на пътя.
- Каква е предполагаемата им височина?
- Височината не е водеща, тъй като те са само по 1700 м, погледнато и от нашия аршин в града, човек ще си каже "Какво пък толкова, това е нищо". Но това са ледени стени и върхове, излизащи директно от океана. Там се сблъскват Тихият и Атлантическият океан, времето и метеорологическите особености са едни от най-свирепите на планетата.
- През май т.г. д-р Атанас Скатов направи 13-ото българско изкачване на Еверест? Чухте ли се с него, преди да замине?
- Не, случайно се запознахме преди около месец.
- Той казва, че на 7200 м е решил да сложи кислородната маска, въпреки предварителната нагласа да покори върха без кислород, както и ти. На теб хрумна ли ти в даден момент тогава да я използваш?
- Не, в нито една секунда. Под егидата на Федерацията по катерене и алпинизъм това бяха целите на експедицията - да бъде посветена на първото изкачване, което направи Христо Проданов - също без кислород. Не можеше да заложим на кислородно изкачване в памет на Христо. Такова се предвиждаше евентуално за първата българка, която го изкачваше тогава, но това не се случи. Готвил съм се за тази експедиция, сънувал съм я, мечтал съм я. Не можех да си позволя в момента, в който ще ми се получат нещата, да го направя с кислород.
- Д-р Скатов стана известен като първия веган, покорил Еверест. Изключва ли нещо твоят хранителен режим?
- Абсолютно нищо, дори се храня основно с животински продукти. Даже на всяка експедиция си нося луканка, това е нещото, което ми се яде. На сериозна височина човек има проблеми с усвояването на храната по принцип.
- Скатов си е поставил за цел да изкачи всички континентални първенци. Ти вече си стъпвал на 4 от тях. Поставял ли си подобна цел?
- Не бих си го позволил в никаква степен. За мен колекционирането на върхове е нещо, което принизява алпинизма до събирането на капачки от бира или салфетки. Алпинизмът не е колекционерство. Разбира се, в известен смисъл, може философски да бъде обяснена биографията в алпинизма като поредица от върхове, но там има естествен развой. Не бих си позволил да кажа "Искам поредица от върхове" и някой да го кача, само защото ще бъде в колекцията, а не защото съм го пожелал по други критерии.
- Кое е най-интересното ти изкачване?
- Всяко изкачване е било предстоящо предизвикателство и съм подхождал с голям интерес към него. Много ми е скъпо това от 2006 г., когато с Николай Петков покорихме вр. Нанга Парбат. Моментът бе изключително специален, имахме много хубаво време. Такава експедиция бе и тази през 2012 г., в която стъпихме на неизкачвани върхове в Северен Кашмир. Сегашното изкачване на Денали също бе в чудесна компания и премина в добър ритъм и дух, въпреки че маршрутът не бе труден.
- Какво си казваш, когато стъпиш на върха и постигнеш целта?
- Ако почна от осемхилядниците, това не са върхове, на които човек може да изпитва някаква наслада - качил се на върха и се радва... Другите, които са по-ниски, често са по-технични. Т.е. имаш ангажимент към себе си, трябва да се мобилизираш и с умората, която си натрупал към върха, да извървиш обратния път. На самия връх е изключено човек да има възможност да си помисли за тия неща. Когато поотминат, може да изпиташ някакво удовлетворение от това, което си направил, но то идва на по-късен етап. По време на покоряването имаш доста проблеми, с които се занимаваш, и нямаш лукса да се разхищаваш с емоции.
- Боян Петров заяви, че при покоряването на Кангчендзьонга през м. май е имал халюцинации на височина над 8400 м. На теб случвало ли ти се е?
- Не съм получавал.
- Повечето алпинисти са сложни характери, трудно ли е съжителството по време на лагер?
- Трудно е, това също изисква опит и способност за регулация на емоционалните моменти в общуването.
- На Еверест си носил икони в раницата си. Религиозен човек ли си?
- Вярвам в Господ, ако това питаш. Случвало се е да изпадам в моменти, в които искрено съм се молил, и е факт, че благодарение на него съм тук и сега разговаряме. Най-малкото Бог ме е държал в съзнание, така че да мога да управлявам ситуацията, в която се намирам. Ако го няма Господ, човек отпада и с последната си опора, която би могъл да има. Аз съм стигал в такива крайни ситуации. А религиозен, в смисъл на това да ходя на черква в неделя, да се изповядвам и т.н. - не съм. Но въпреки това имам страхопочитание, уважавам светиите и на всички върхове, на които съм бил, съм носил икони, защото харесвам нашата православна вяра и смятам, че имам необходимост от силата, която те ми дават.
- Как започна с алпинизма и опитвали ли са се твоите родители и роднини да те разубеждават?
- Започнах съвсем естествено, не е имало момент, в който съм го решавал да стане. Мечтаел съм като дете да пътешествам, да срещам нови светове, а алпинизмът е дейност, която може да те закара на много специални места. Родителите ми никога не са били "за" това да се занимавам с алпинизъм, но съм им благодарен, че никога не са ме и спирали. Самият аз съм родител и знам кога децата ми изглеждат щастливи и най-вероятно това е един от поводите да не са го правили.
- Николай Петков е качвал Еверест два пъти, ти кой връх би изкачил още веднъж?
- Връщал съм се към такива, на които не съм успял да се изкача. Върховете в България, които всички обичаме, са места, на които харесвам да се връщам. И го правя. Но вероятно въпросът ти е отправен за по-далечни дестинации. В обозримо бъдеще имам други цели, така че за момента - към нито един.
- Какво е мнението на чужденците за страната ни, как реагират, когато им казвате, че сте българи?
- Зависи в коя точка на света се намираме. Ако сме при нация, развита в материално отношение, което е директно мерило, се налага да обяснявам къде се намира България. И често им казвам, че е в Централна Африка. А ако сме в страни от т.нар. трети свят, прави впечатление, особено при общуването ми с деца, че са по-интелигентни и знаят доста неща за родината ни - за успехи в спорта, за срещи с българи, направили им впечатление... Киселото мляко също го споменават, а ме учудва, че много от тях знаят името на нашата столица.
- Имаш ли мото?
- Да. "Винаги си струва да опиташ!"