Всяко пътуване е едно споделяне

Световноизвестният пътешественик Филип Жак, който от 20 години обикаля света с колело и пеш, наскоро гостува в България за пети път - във връзка с премиерата на втората му книга, издадена на български език от изд. "Вакон" - "Пътешествие под звездите", и участието му в Дните на предизвикателството. Този път Филип пристигна с количката си Одисей, с която е направил пътешествието, описано в тази книга. Усмихнатият синеок французин посвещава 30 страници в нея на нашата страна. Любопитно е как един чужденец вижда България и забелязва неща, покрай които сме свикнали безучастно да преминаваме всеки ден. С много свежо чувство за хумор и самоирония той разказва за преживяното по 8-те хиляди километра път от връх Моисей в Синайската пустиня до Сантяго де Компостела. Със съдействието на своите български издатели Филип Жак гостува в редакцията на ДУМА и с помощта на Васил Тотев при превода даде интервю за нашите читатели.

Цитат:
"Приятно ми е да пресичам граници - това е една малка победа за мен, тъй като не обичам бариерите"
"Трябва да събудим съзнанието си, да се обръщаме към културата, към красивите неща - това дава надежда"

- Филип, разкажете най-напред за Одисей.
- Одисей e моята количка. Идеята ми беше да намеря начин да пътешествам, като избегна носенето на голяма раница на гърба. Това е моята къща на две колела, в нея е палатката, в която спя, кухнята ми - едно малко котлонче и резерви от провизии, всичко най-важно, за да преживявам. Когато пътуваме по този начин, трябва много да се ограничим в нещата, които носим. Това всъщност е едно ремарке за колело, което по принцип служи да се сложи дете в него и да се разхожда. И тъй като аз нямам деца, сложих вътре багажите.
- Обикновено представянето за вас започва така: "Един самотен мъж със своето колело Фидел/с количката си Одисей"... Чувствате ли се самотен, след като изминавате хиляди километри без компания?
- Наистина понякога съм съвсем съвсем сам в средата на нищото. Обаче има вечери, когато споделям живота на цяло семейство. Но аз имам нужда точно от тези две неща - понякога да оставам сам със себе си, за да се преоткривам, и от друга страна - да мога да споделям, да изживявам неща с хората. Дори когато съм сам в нищото, когато имам проблеми, не се чувствам изолиран, защото всеки ден виждам и откривам нещо ново. Снимам с фотоапарат, с камера, водя си записки и дните минават много бързо.

- Често ви наричат авантюрист - смятате ли се за такъв и какво съдържание да влагаме в тази дума, отнасяйки я към вашата личност?
- Може би авантюрист е малко силна дума. Приключението и авантюризмът по-скоро са в миналото, когато хората са тръгвали да откриват разни места. Днес навсякъде може да срещнеш някого. Мисля, че думата, която повече ме определя, е пътешественик. Като трябва да правим разлика и между пътешественик и турист.
- Освен силно желание и приключенски дух, какво друго трябва да притежава човек за подобно начинание?
- На първо място трябва да иска и да може да се отвори към други култури, както и да обича хората. Смятам, че животът като цяло е едно училище.
- Разкази на познати, прочетени книги, филми - какво най-силно ви е повлияло и ви е подтикнало да тръгнете да опознавате света?
- Първото ми пътешествие беше породено от желанието да открия планетата. Съвсем нормално е - щом съм се родил и живея на тази планета, да я обиколя. Дори само за да проверя дали наистина е кръгла (смее се). И, естествено, стремежът да преоткрия себе си.
- Какво научихте за себе си в дългите дни на пътуване и изпитания, които е трябвало да преодолявате, от реакциите ви на едни или други случки, от срещите ви с различни хора? Дали бихте успели да опознаете тези свои качества, ако работехте на бюро, в офис в Париж?

- Фактът, че тръгнах сам, правя тези пътувания и се натоварвам физически, ми помогна много да разбера себе си. Но преди всичко мисля, че това си беше и съдба. Всеки има своя път в този живот. Това, което на мен ми допада, не е задължително да допада на друг, и не е решение, което се взима лесно. Но наистина много съм се променил, много мислих за себе си по време на пътуванията и за ролята ми на тази земя - защо съм тук и какво трябва да направя. Животът ми да бъде успешен или да успея в живота? Обществото ни подтиква да бъдем успешни. Но съм виждал хора, които на пръв поглед живеят в мизерия, а са много щастливи и се чувстват добре. Щастието не е непременно в материалните неща. Не трябва да ставаме роби на вещите, не казвам, че всички придобивки са лошо нещо, добре е хората да имат възможности. Но важното е какво правим с тези възможности. Човек може да е добре за себе си, но трябва да дава и на околните, за да живеят и те по-добре. Това е усещането, че всички сме част от едно голямо семейство. Ако си представим, че аз печеля много пари, а брат ми мизерства, естествено е да му помогна. Важното е всички да бъдем щастливи.
- Какво мислите за онези, които обожават да препускат с бясна скорост по магистралите и се хвалят, че например за 3-4 часа са стигнали от София до морето?
- (Смее се.) Мисля, че в нашето общество наистина е лукс човек да има време, но също така това е един избор. И животът е един избор.
- Като чета за вас или ви слушам, оставам с впечатление, че всичко е много лесно. Но вероятно предварително обмисляте дори подробностите - как подготвяте едно свое пътуване?

- Подготвям се по отношение на сезоните например. Много често и визата е фактор, който ме кара да си направя по-точен маршрут, за да се вместя в определен период от време. Това, че нямам негативни преживявания, може би на първо място е поради придобития опит. Има неща, които трябва да избягваме да правим, но със сигурност има и известна доза късмет. Познатите много често ми говорят за страх. Но когато пътешестваме си даваме сметка, че хората са готови да приемат един чужденец. Разбира се, много е важно поведението на този човек. Освен това, когато някой пристига с колело, те го оценяват.
- Като говорим за вашата "покъщнина" за из път - без какво никога не бихте тръгнали?
- Когато пътуваме по този начин - с голямо физическо натоварване, най-важно е "горивото". С кола може да караме на празен стомах, но пеш - не. Трябва много добре да сме преценили резерва от храна и вода и да сме сигурни, че след 20 км ще можем пак да си ги набавим. Тогава оценяваме нещата по друг начин. В големите градове може, без да се замисляме, да оставим чешмата да тече, но в природата е различно.
- Носите ли със себе си някакви защитни средства - от природни явления, от животни, от хора?..
- По време на първото ми пътешествие носех малък сълзотворен спрей, който може да послужи срещу змии и животни. Но много бързо се отървах от него, защото разбрах, че всъщност животните ги е страх от мен, не мен от тях (смее се).
- Защо пътувате с колело - не е най-лесният начин за придвижване, вярно, че, ако няма път, може да го бутате по тясна пътечка или да го носите на рамо по стръмното. Повечето хора биха предпочели нещо малко, например 4Х4.
- (Смее се.) Мисля, че контактът с хората нямаше да бъде толкова добър с един джип. А и за мен беше важно да направя едно физическо натоварване, защото точно преди да тръгна минах обучение за учител по физическо възпитание. И смятам, че едно пътешествие трябва да го заслужим. Спомням си как в Непал се изкачвах до селце, намиращо се на един връх, а местните деца ме бутаха и ми помагаха. Ако бях с джип, по-скоро щяха да стоят около мен и да ми искат пари (смее се).
- Как избирате местата за нощуване?
- Преди всичко търся сигурно място. И внимавам да не се озова в голям град, когато е паднала нощта, за да мога да го видя през деня. Някъде около 45 минути преди да се стъмни е времето, когато трябва да се отделя от пътя и да намеря къде да нощувам. Достатъчно далеч, за да бъда скрит от хорските погледи и да мога да си опъна палатката. Вечерите ми много си приличат. Това е част от деня, която много ценя. Защото някак си чувствам, че се прибирам вкъщи. Обичам си палатката и си имам своите навици. И дори по принцип да съм спокоен и да не се притеснявам, че някой ще ме изненада неприятно, старая се да си подреждам нещата по един и същи начин, за да мога да реагирам бързо. Никога не са ме нападали в палатката, но в Аляска съм се притеснявал от мечките. Слагах храната високо на дърветата, защото през този период на годината мечката търси храна. А тя не е много добре възпитано животно, защото не чука, преди да влезе (смее се). Имам късмет, че не съм срещал мечка, но съм виждал мечи стъпки в снега.
- Понякога нарушавате ли забрани - за палаткуване, за палене на огън и т.н.?
- В резервати наистина не паля огън, но си признавам, че съм спал на такива места. Обаче какво да правя, когато падне вечерта и съм извървял 50 км... Преспивам и продължавам. Много внимавам да не оставям боклуци. Дори когато събера палатката, изправям отново тревата, която е била под нея, и благодаря на мястото, че ме е приело. Винаги го правя.
- След като сте обходили почти 60 държави, имали ли сте затруднения, проблеми, минавайки през граници?
- Приятно ми е да пресичам граници - това е една малка победа за мен, защото не обичам бариерите и някой да ми забранява да минавам от другата страна - това пак е у дома и е моята планета, нали! Понякога има комични ситуации - например хигиенни проблеми, някъде са ми мили колелото на границата. Друг път чиновниците са ми искали суми, които не са реални. И когато видят, че няма какво да вземат от мен, ми казват: хайде заминавай! В Африка ме спряха до едно полицейско управление и ми казаха: нямате печат на паспорта, трябва да се върнете 10 км, за да ви сложат. Естествено, беше въпрос на пари. Обаче аз не давам нищо, казвам: ако искате ме арестувайте, разполагам с цялото време на света, така че може да ме държите, колкото искате. И те ме пускат.
- Къде сте срещнали най-добрите хора?
- Къде извън България ли (смее се)? Навсякъде има по-добри и не толкова добри хора, има интересни хора, има такива, които нямат време, или други, които са по-любознателни. В бедните страни не могат да пътуват, да отидат да видят Париж и други по-големи държави. И когато ме приемат в къщите си, това за тях е едно малко пътешествие, което ги измъква за кратко от всекидневието. За мен пътуването е споделяне. Много получавам от хората, но и аз се старая, когато някой ме приеме, да му дам от себе си. Не е нещо материално, но показвам снимки на семейството ми, играя с децата им, това са човешки отношения, опитвам се да оставя добро впечатление. Знам, че сутринта ще се сбогуваме и много е малък шансът да се видим отново, трудно се разделяме, често има сълзи... Прекарали сме една вечер заедно и сме взели най-доброто един от друг.
- А къде според вас живеят най-щастливите?
- Трудно е да се каже, че на някое място всички са щастливи. Мисля, че в държави като Тайланд и Бали живеят по-спокойно, децата се къпят в реката, няма стрес. Но това е първо впечатление, може би, ако остана по-дълго, ще установя, че и те си имат проблеми.
- Колко езика трябва да знае човек, за да може да се разбира със себеподобните, обикаляйки света?
- Това наистина е известен проблем за мен, защото не говоря много езици. Оправям се на английски, имам някакви знания по испански, но зависи от ситуацията. Когато прекосих Американския континент - от Аляска до Патагония, тези два езика ми свършиха работа.
- Може би има нещо извън езика, което прави лесно общуването?
- Естествено, това е човешкият контакт. И понякога наистина връзката, обменът може да стане и без думи. По този начин съм комуникирал с хора, които говорят арабски. Може би става дума и за някакви вибрации. Долавяме главното, разбира се, има детайли, които пропускаме, но веднага разбираме дали са думи на приветствие или напротив. В Китай наистина беше трудно, имах една тетрадка, в която рисувах (смее се). Накарах да ми напишат, че съм пътешественик и правя обиколка, давах го на цялото село, всички го разглеждат и накрая се разбираме.
- Според вас къде се отнасят най-грижовно и с внимание към природата?
- По-скоро в Северна Америка. Когато пътувах, избягвах големите градове. Там наистина всичко е XL - хамбургерите са по-големи, но и дърветата, и планините. Беше много красиво. В големите градове в Щатите велосипедистът не е цар. Освен това идеята ми беше да открия националните резервати. Като дете много обичах да играя на индианци и каубои, сега сякаш наистина бях във филм, понякога трябваше да се ощипя, за да разбера, че е действителност.
- Как се възстановява човек след изминати 8000, 20 000 и т.н. км?
- Не гоня някакви конкретни цели, не се стремя да преодолявам разстояния, затова си оставям време да се възстановя. Тялото се адаптира и когато му зададем едни параметри, много лесно влиза в ритъм. Мисля, че единствената работа на тялото е да може да преживява. Ако остана 10 години във вода, може и хриле да ми пораснат (смее се).
- Травмите и здравните премеждия са неизбежни - имате ли достатъчно медицински познания, или разчитате на местните, когато се налага?
- Засега не съм имал много травми. Случвало ми се е например в Индия да имам проблеми с питейната вода. Тогава боледувах няколко дни и в такива случаи по-скоро се доверявам на местната медицина. В това пътешествие много често имах мазоли, които трябваше да лекувам. Всъщност тялото ми беше много по-здраво, отколкото, когато седя на едно място в града. Известно е, че хората, които живеят в природата, като номадите и овчарите, са много по-здрави и много по-издръжливи физически.
- В България сте за пети път - сигурно имате любими места?
- Пет пъти не е малко, но предимно бързо съм прекосявал страната - пеш, с колело или с влак, миналата година се върнах с моето семейство за ваканция. Исках да ги запозная с приятелите ми от Сливен, да им покажа традиционни места като Жеравна, да ги разходя из страната, за да видят истинската България.
- Намерихте ли съмишленици у нас?
- Разбира се, много съм щастлив, че моите книги са преведени на български, за което благодаря на издателство "Вакон". В новата ми книга има една доста сериозна глава за България и се радвам, че хората, които срещнах тук, могат да научат малко повече за моята история.
- Приходите от продажбите на вашите книги отиват в асоциацията "Слънчев лъч", която помага на хора в нужда в различни краища на света.
- Имах желание през 2005 г., след като толкова много хора са ми помагали в живота, и аз от своя страна да помогна на онези, които имат проблеми. Първите акции бяха в Мадагаскар - страна, в която хората имат огромни нужди. Отидох при старейшината в едно село и казах, че искам да намерим най-бедните от бедните. Открихме една жена, изоставена от мъжа си, с две деца, която спеше с тях под дърветата, и успях да им построя къща. Купих от една религиозна общност свободен терен, изградихме първо една къща, а вече има четири. Изкопахме кладенец и купих на тази религиозна общност едно оризово поле, където отглеждат ориз и хранят хората в нужда. Плащам някои пособия за учениците, купих шевна машина. Много е тъжно, че децата не ходят на училище просто защото нямат дрехи или обувки. А понякога е нужно много малко, за да се подобрят нещата. Идеята ми е не да им предоставя всичко наготово, а по-скоро да им дам възможността и средствата те сами да си помогнат. Когато строяхме къщите, плащах на работниците, но и аз работех с тях, за да им покажа, че нищо не идва наготово. И както местните, така и туристите бяха много впечатлени, че нося на гръб дървета и строителни материали. Но аз така виждам нещата.
- Може би не си даваме ясна сметка за някои неща, защото сме разглезени от придобивките на цивилизацията.
- По света има толкова много хора, които никога не са виждали течаща вода и ходят по 10 км за една стомна, която едва успяват да напълнят. Парадоксално е, че някои в нашия свят могат да имат басейни по 20 метра, но са нещастни, защото съседът има два пъти по-голям басейн...
- За хора като вас се казва, че са осъществили мечтите си. Обаче вие сигурно още мечтаете - за какво?
- ...Това е голям въпрос! Най-дълбокото ми желание е моите идеи и хуманитарните ми дейности да се реализират. Животът е кратък, трябва да си даваме сметка за това и да помагаме. Всеки на своето ниво - един голям вестник например, има много власт и тя трябва да се използва за добро. Животът не е само да ставаме, да работим, да се прибираме, да се храним... Трябва да събудим съзнанието си, да се обръщаме към културата, към красивите неща. Това дава надежда на хората - да знаят, че след трудните моменти ще дойдат хубави. Въпреки че съм виждал много мизерия и мъчен живот, съм оптимист и смятам, че хората са чудесни. Наистина има войни и ужасни трагедии, но има и толкова красота около нас. Пътешествията, пътуванията по принцип ни помагат да опознаваме много неща и по-малко да се страхуваме. Това е като расизма например - той е проблем, защото не познаваме другия, иначе цветът на кожата не би имал значение.
- Имате ли талисман, амулет - нещо, което да ви пази?
- Нося със себе си една малка иконка. Аз съм вярващ, но предпочитам думата духовност пред религия. Често имам чувството, че съм воден и пазен. Наистина живея под щастлива звезда и имам късмет.