Вучич търси съюзници

Методи Методиев,
кор. на ДУМА в Белград

След зашеметяващата си победа на извънредните парламентарни избори от 16 март Сръбската прогресивна партия (СПП) и водената от нея коалиция получиха 158 мандата в 250-местната Скупщина на страната и безспорното право да управляват Сърбия през следващите четири години. Няма и капка съмнение, че името на новия сръбски премиер е Александър Вучич. Дотук всичко е ясно. Не е ясно обаче защо след такъв резултат лидерът на СПП се бави с конституирането на новия сръбски парламент и се занимава с търсенето на коалиционни партньори, когато такива реално въобще не са му необходими?
Възможни са няколко варианта. Под благия поглед на баронеса Катрин Аштън Сърбия и Косово все повече сближават позициите си и все по-често стигат до консенсусни решения по въпросите на "нормализацията на отношения между Белград и Прищина", особено след проведения преди два дни 23-ти кръг от двустранните преговори, т.е. двете страни практически започнаха да се разпознават като реални субекти на международната сцена и да разговарят повече като партньори, отколкото като неприятели. И Хашим Тачи, и тандемът Вучич-Дачич, а скоро само Александър Вучич, ясно виждат общия си интерес от "гладенето по косъма на брюкселския котарак" - Белград започна вече и официално преговори за членство в ЕС, а Прищина все повече търси и получава начини за международна идентификация, а защо на един по-късен етап да не последва и примера на бившия си суверен? В тази връзка е неминуемо изваждането на Косово (бившата Автономна област Косово и Метохия) и официално от всички сръбски основополагащи актове, като се започне от сръбската конституция например. За да извърши промяна в конституцията, на Вучич ще е необходимо квалифицирано мнозинство в Скупщината от поне 168 депутати, а засега му липсват 10. Ясно е, че със сръбските социалисти коалицията няма да стане - и двете страни явно се отрекоха от довчерашната си коалиционна любов. Демократите, водени от бившия белградски кмет Драган Джилас, също твърдо заявиха, че ще останат в опозиция, която роля напълно им приляга, след като Джилас буквално разтури партията от две години насам. Остават шестимата малцинствени депутати от Съюза на унгарците във Войводина (СУВ), но тъй като лидерът на партията им Ищван Пастор е председател на парламента в Автономната област Войводина и е в коалиция с Демократическата партия там, вероятността СУВ да се коалира със СПП е почти нулева. Петимата малцинствени депутати от Партията на демократичното действие на Сюлейман Углянин и колегите им от албанското малцинство начело с Риза Халими са недостатъчни. Остава вариантът непримиримите в миналото противници Вучич и бившият сръбски президент и лидер понастоящем на Новата демократическа партия (НДП) Борис Тадич да направят една мощна парламентарна и обществено подкрепяна политическа формация в новоизбрания сръбски парламент и да запретнат ръкави да реформират западната ни съседка както умеят и както им шепнат от Брюксел и Вашингтон.
Усилено се говори, че преговорите между Вучич и Тадич вървят с пълна пара, а последният ще получи поста на главен преговарящ на Сърбия с ЕС, а Тадичевият близък съветник от близкото минало по въпросите на сигурността и стар Вучичев приятел Миодраг (Мики) Ракич ще поеме кормилото на МВР от лидера на социалистите и бивш сръбски премиер Ивица Дачич.
Също така в кулоарите се потвърждава от източници, близки до върха на СПП, че местата си като министри ще запазят и Лазар Кръстич - на финансиите, и коалиционният партньор на Вучич и председател на Социалдемократическата партия на Сърбия (СДПС) Расим Ляич като министър на труда и социалната политика. Ляич вероятно също така ще се погрижи да вземе под крилото си и Пенсионния фонд на Сърбия и Агенцията по заетостта, които понастоящем се ръководят от кадри на Партията на обединените пенсионери (ПОПС) - коалиционен партньор на СПС.
Вероятен министър може да се окаже и синът на президента на Сърбия Томислав Николич - Радомир Николич, който в момента е председател на Изпълнителния съвет на СПП, а почти сигурно е, че с министерските си кресла ще се сбогуват Николичевият сват и тъст на Радомир Милан Бачевич - понастоящем служебен министър на рудодобива и пространственото планиране, и първият човек в МВнР на Сърбия Иван Мръкич. За мястото на Мръкич сериозен апетит проявява лидерът на СПО, бивш външен министър и настоящ коалиционен партньор на Вучич Вук Драшкович, но запознати твърдят, че такъв вариант е почти невъзможен.
С министерски кресла със сигурност ще се сдобият и новите-стари министри - на енергетиката Зорана Михайлович и правосъдието Никола Селакович. Заместник-председателят на СПП и бивш председател на сръбския парламент Небойша Стефанович би могъл отново да заеме същото място, а също така и да седне в креслото на градоначалника на Белград, след като "напредняците" спечелиха изборите и в сръбската столица на 16 март. Въпреки вихрещите се напоследък около него скандали много вероятно е и лидерът на партията "Нова Сърбия" Велимир Илич да запази креслото си като министър на строителството, а пост в новия кабинет ще получи и Александър Вулин - министър в оставка за Косово и Метохия и лидер на Движението на социалистите.
И докато все още в голяма степен имената в новия сръбски кабинет са предмет на анализи и още повече на спекулации, то приоритетите на новото правителство са почти ясни - борба с корупцията "до дупка" (макар че, реално погледнато, до момента въпреки зрелищните арести на редица сръбски олигарси и високопоставени чиновници няма нито една произнесена осъдителна присъда - т.е. резултатът е нулев), максимално ускоряване на процеса на евроинтеграцията на Сърбия и повишаването на жизнения стандарт на населението при реален икономически ръст.
Е, за последното и Вучич, и който и да е на неговото място ще види голям зор... В Сърбия безработицата е достигнала невижданите 30%, местната валута - динарът - се крепи на магия благодарение на изчерпващите се валутни резерви на страната, а инвестиции на хоризонта не се виждат. За да издържи, Белград трябва да вземе нов кредит (въпреки че задълженията на страната са достигнали до нивото на 65% от БВП официално, а неофициално - Бог знае...), а успоредно с това и да проведе тежки и непопулярни реформи в държавния апарат и да намали драстично броя на чиновниците. Сърбия е изправена и пред сериозна пенсионна реформа, тъй като почти 30% от БВП на страната се разходва за изплащане на пенсиите. Александър Вучич направи вече и първата стъпка в тази насока, като забрани назначаването на нови държавни служители за срок от две години, което означава, че по естествен път броят на заетите в администрацията ще се намали с почти 15 процента.
И май че тук е мястото да си зададем въпроса - къде ще се намира България в сръбската политика през следващите 4 години? Струва ми се, че само до ГКПП "Калотина". Още от основаването си СПП направи няколко безуспешни опита да установи контакти с родните десни партии и да се сближи с тях. Не от любов, разбира се, а от прагматичен интерес - да й окажат помощ за асоцииране в ЕНП. Политическото късогледство на СДС, ДСБ и най-вече на ГЕРБ осуетиха реалната възможност за установяване на едни взаимноизгодни партийни връзки, които впоследствие да бъдат пренесени на държавно ниво. Сега ми се струва, че за подобни стъпки е малко късничко. Много по-силни и уважавани членове на ЕНП ще протегнат ръка към СПП, а родната до болка объркана десница за пореден път ще остане в ролята на наблюдател в процеса. Какво да се прави... Не за първи път българската политика е боледувала от недалновидност и късогледство. Но пък за сметка на това по времето на кабинета Борисов родните медии пишеха и пишеха за СПП с квалификациите "националисти", "бивши радикали", та чак и "анти-европейци". Е, сега добре ще се види кой какъв е в Сърбия.
А малцинството ни там? Пак се оказа неориентирано, объркано и движещо се в посока срещу течението. Загледани прехласнато в сигналите от Брюксел и Вашингтон, родните лидери като че ли за пореден път проспаха случващото се на запад от нас. Дано да е за последно...