Вучич в "засада"

Сръбският президент Александър Вучич се похвали в телевизионно шоу, че страната му била по-популярна в Северна Македония от България, а също че Белград има исторически най-добри отношения именно със Скопие.
Вучич прилича на футболен нападател, който не се усетил, че е изпаднал в положение на очевадна "засада", която само той не вижда в очакване да получи пас за политическо попадение на страната си.
В това си положение на самоналожена "засада" Вучич по същество признава два гряха на сръбската история и политика. Това, че Сърбия е по-популярна в Северна Македония, означава, че Белград признава превръщането на южната си съседка в прокси държава, която служи повече на чужди, в случая на сръбски, отколкото на исконните и националните си интереси. Нищо чудно, ако Вучич възприема РСМ като Украйна, която в името на чужди интереси се натресе на национална катастрофа с враждата срещу Русия. Там също Западът бе и е повече популярен от Москва.
С признанието пък за най-добрите исторически отношения с РСМ Вучич всъщност признава, че над век и половина страната му е водила политика на етническо прочистване и вражда на някогашната българска област Македония. Че с огън ни меч е изкоренявала българщината там. И следата от тези "най-добри исторически отношения" стига чак до наши дни, когато най-голямата македонска партия ВМРО-ДПМНЕ отказва признаването на българската общност в страната й, въпреки чисто българския корен както на нея, така и на нейни активисти и сподвижници. Тази партия едва ли прави това, без своята просръбска прокси природа.
За да избяга от "засадата", Вучич трябваше да помисли за добруването на Северна Македония, а не за историческото минало, и да я посъветва да изпълни "плана Макрон", който ще й и отвори пътя за преговори с ЕС, след като включи в конституцията си българската общност. Той обаче предпочита "засадата" на миналото пред повелята на настоящето.