Вярната посока

Само след броени дни се открива Националният фолклорен събор "Копривщица' 2015", в който се очаква да участват близо 20 000 певци, танцьори и инструменталисти. Така 50 години след първия  Копривщенски събор, състоял се през 1965 г., красивият възрожденски град отново ще бъде огласен от екота на народните песни и ритъма на българските хора и ръченици. Преди 50 години акад. Петко Стайнов, Анна Каменова, Атанас Душков и Петко Теофилов поставят началото на този внушителен празник на националната ни самобитност и автентичния българския дух, който по-късно заслужено си спечели авторитета на една от най-представителните фолклорни изяви.
Преди броени дни, след прекъсване от девет години, се състоя отново и Съборът на народното творчество в Рожен, който потвърди колко жизнена и жива е традицията на българското национално изкуство. Десетки са вече, да не кажем стотици, различните международни и национални фолклорни фестивали и празници в страната, превърнали се в естествена необходимост, в място за творческа изява и развитие, за съхранение на националната ни самобитност. Набраха и продължават да набират скорост оригиналните инициативи като най-дългото българско хоро за Гинес на народния певец Илия Луков; масовото надиграване, организирано от  ръководителя на ансамбъл "Българе" Петко Атанасов и редица други инициативи за  събуждане на интерес в младото поколение към фолклорното ни изкуство.
Посоката е вярна. Но какво правят през това време културните институции и българската държава за мотивиране и стимулиране на интереса към фолклорното наследство? Ако се доверим на сводките от дирекция "Нематериално културно наследство" на Министерството на културата, ще установим, че дейността на въпросната дирекция се свежда преди всичко до... "координиране на политиката на ведомството по отношение на читалищата, любителското творчество и етническите общности".  А иначе всичко е застинало в утвърдените през 2011 г. "правила за реализиране на целеви програми за подкрепа на любителското творчество." Като се изключи финансирането на представителните прояви, останалите фолклорни фестивали могат да разчитат единствено на "дребни трохи" от бюджетите на областите и общините. Политика ли? Да, политика, но каква...