Взривове

Взривиха зрелищно 17-етажната сграда на ИПК "Родина". Акцията напомни на мнозина за взривения мавзолей на Георги Димитров през август 1999 г. Тогава на правителството на СДС беше необходима цяла седмица, за да успее да събори тази уникална сграда, построена за рекордно кратък период - едва за шест дни. В пепелта на разрухата завинаги бяха изгубени мозаечни пана от големия ни художник акад. Дечко Узунов. Тези акции напомниха и за кладите във фашистка Германия през 1933 г., на които са изгорени хиляди книги и произведения на изкуството, а редица леви творци са заклеймени.

Взривът на сградата на ИПК "Родина" беше пореден акт на ненавист не само към построеното, но и към извисеното през епохата на социализма. Нищо, че на вятъра отидоха милиони. Съвременният капитализъм демонстрира разрушителната си сила изобщо спрямо уникалното архитектурно наследство в столицата ни. От 90-те години на миналия век до началото на световната икономическа криза през 2008 г. в София бяха съборени редица архитектурни паметници на културата, строени в края на ХIХ и в зората на ХХ век. Унищожени бяха не една и две градски зелени площи, отрязани бяха безцеремонно множество дървета, които пречеха на узаконената агресия. На тяхно място новобогаташи издигнаха претенциозни, но лишени от естетическа стойност мащабни по обем жилищни и многофункционални сгради. Повечето - кичозни. Докато Стефан Софиянски беше кмет, "зелените дробове" на София бяха непоправимо унищожени. Вместо тях изникнаха десетки бензиностанции и многоетажни сгради, отличаващи се с неприемливо грозни архитектурни силуети. Красива някога София се превърна в грозна еклектика. 

Случаят с взривения ИПК "Родина", както и с десетките унищожени недвижими паметници на културата през така наречения демократичен преход, са изразителни доказателства за нетърпящ възражение или инакомислие тоталитаризъм. Този стил се насърчава като единствено правилен по логиката на глобализма, трасираща комфорта на икономическия неолиберализъм. Впрочем, още през 1933 г. в Германия фашизмът се утвърди с палежи и с разрушения. Историята дава ценни уроци на нашето съвремие чрез своята повторяемост. Няма кой да учи.