Яна ТИТОВА: Не си поставям граници

ЯНА ТИТОВА е от Пловдив. Завършила е НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" в класа на проф. Атанас Атанасов. Публиката я познава от постановките "Три сестри" на Крикор Азарян, която се играе в Младежкия театър "Николай Бинев", "Полет над кукувиче гнездо" от Кен Киси и "Август в Оклахома" от Трейси Летс - в Народния театър "Иван Вазов".
Яна Титова е носителка на театралната награда "Аскеер 2008" за образа на Ирина от "Три сестри"  и "Златна роза" за поддържаща роля във филма "Лов на дребни хищници". В киното дебютира със "Стъпки в пясъка" на режисьора Ивайло Христов. Снима се и във филма "Кецове" на Валери Йорданов.
От септември м.г. Яна Титова е щатна актриса в Народния театър. В момента репетира "В Тоскана" от Серджи Белбел под режисурата на Ида Даниел, чиято премиера е на 20 април на Камерната сцена в Народния. Сценограф на постановката е Рин Ямамура, носителка на "Икар 2011" за сценография за куклено изкуство. Костюмите са дело на Даниела Иванова. Музиката е на група "Ambient anarchist".
 
- Как преминават репетициите за предстоящия спектакъл?
- Репетирам новото представление "В Тоскана" по пиесата на Серджи Белбел. Режисьор е Ида Даниел. В ролите са Цветан Алексиев, Иван Бърнев, Цветомира Даскалова и аз. Сега сме под пара, защото премиерата наближава, усилено репетираме и се забавляваме. Пиесата е изключително интересна, много динамична. Екипът е страхотен. Много съм щастлива, че попаднах точно в него.
- Вече сте на щат в Народния театър...?
- Да, вече съм в Народния от септември. Предстои ми да завърша първия си сезон. Участвам в спектаклите "Полет над кукувиче гнездо" и "Август в Оклахома", понякога играя и в "Дон Жуан", в по-малките роли, и изживяването е невероятно. Една част от трупата влезе в малките роли в "Хъшове", но усещането е неповторимо. Представленията са заредени с толкова голяма енергия, че накрая имаш чувството, че си изиграл целия спектакъл.  
- Казахте, че играете в страхотен екип,  какви са взаимоотношенията ви с актьорите?
- Аз лично се чувствам в театъра все едно, че съм си вкъщи. С хората, с които съм работила досега, винаги е имало разбирателство. Помагаме си, за да стане спектакълът истински, едно цяло. Не мисля, че има някой в трупата, който иска да се провалим. Слава богу, попадам на такива екипи, в които е много важно да изградим представлението всички заедно. Голяма късметлийка съм от тази гледна точка.          
- Как ви приемат останалите в трупата?
- Добре. Всички обичат младите актьори. Помагат ми да дам максимално това, на което съм способна в момента.
- Днес има ли работа за младите артисти?
- Зависи от обстоятелствата. Въпрос на късмет е. Не знам каква е статистиката и колко актьори са без работа. Но все пак има алтернативи. Правят се много независими спектакли, в които актьорите могат да трупат опит и да бъдат забелязани. Това е особено важно. Много е лошо да не репетираш. На нас, младите трябва да ни бъде даден шанс да работим, не само в театъра, а и в киното. Преди две години имахме възможност да снимаме - направихме първите си филми и мислехме, че това ще е подемът на българското кино... За съжаление в момента ситуацията е такава, че нищо не се снима и скоро няма изгледи да се промени. А за нас, актьорите това е пагубно. Аз снимах три филма един след друг и усещането беше страхотно. И наистина вярвах, че това е само началото, но изведнъж киното се оказа ненужно. Всичко в момента е замразено, няма пари! И край, няма филми, в които да участваш. А публиката се върна в салоните и иска да гледа точно българско кино, но след две години няма да има какво да й предложим. Да, сериалите не са лошо нещо, дават работа на много актьори, но не трябва да забравяме киното... киносалона с миризмата на пуканки.               
- Според вас български актьор може ли да пробие в чужбина?
- Може. Бях на "Берлинале", където се запознах с много актьори и мисля, че наистина има български артисти, които са много по-добри от тези, с които аз общувах. Това, че не сме се реализирали добре по света, е, защото сме се родили в България. Съжалявам, че го казвам, но е факт. Причината не е, че нямаме достатъчно талантливи актьори. Напротив. Преди беше много трудно да те забележат, сега обаче нещата са по-отворени, светът е по-достъпен като цяло и смятам, че нашето поколение ще има късмет да работи някъде навън. Мисля, че българският актьор може да стигне много далеч, стига да му бъде даден шанс. Надявам се това да се случи скоро на някой колега.        
- Пречка ли е езикът за актьорската реализация зад граница?    
- Аз нямам такива притеснения, говоря английски, малко италиански... Няма граници, а и има толкова много варианти българин да играе чужденец във филми на други страни, не е нужно да знаеш перфектно някой език. Въпросът е да имаш  шанс. Мисля, че късметът е страшно важен в нашата професия. Да попаднеш на правилното място с правилните хора. Всичко е възможно. Аз не си поставям граници, надявам се да ми се случват, колкото е възможно повече хубави неща не само в България, а и по света.            
- Наградите променят ли актьора? Как гледат приятелите и колегите на вашите успехи?
- Не смятам, че са ме променили. Аз не тълкувам успеха като някаква победа, това е моята работа. Наградите поощряват. Отличават те за определена роля и казват: Давай, работи в същия дух! Приемам го като част от професията, която  върви с върхове и спадове като всяка друга работа, не като нещо извънредно. Просто при нас нещата са много емоционални... Имам много малко приятели, които обаче са страхотни. Истински. Говорим си рядко за работа, в повечето случаи разговаряме за нас и за други неща. Да не губя себе си е много важно за мен. Надявам се това да не се промени. Колкото повече работя, и колкото повече отивам напред, искам това да не се отразява върху  личността ми и върху хората около мен.
- Какво друго е важно за вас?
- Най-важно е човек да обича. Да може да показва любовта си на хората, на които държи. После идва кариерата. Щастлива съм, когато имам работа и мога да съм с хората, които обичам...  Това се оказва доста трудно понякога.
- Как обичате да си почивате?
- Обожавам да пътувам, дори на кратки разстояния като Пловдив например... Когато мога, използвам всеки свободен ден за това. Е, разбира се, когато отивам в Лондон при родителите си, си почивам най-добре!
- Каква ще е Яна Титова след 15 години - в професионален и личен план?
- Не знам къде ще се намирам след 15 години, но това, за което си мечтая е да имам прекрасен дом... Да отглеждам децата си и да живея щастливо с човека, когото обичам. Искам да съм направила много филми и представления, но нещата да не спират дотук, а тепърва да ми предстоят още предизвикателства. Надявам се да работя това, което обичам, през целия си живот. И семейството, и работата ми да вървят заедно, да има хармония между тях. Когато човек прави компромис, то той може да е с работата, но не с хората, които обича.                              
 

Сцена от спектакъла "Три сестри"
Снимка Иван Дончев