Йенс Бадж: Младите смятат, че е "модерно" да си ляв

Интервю на Таня ГЛУХЧЕВА

ЙЕНС БАДЖ е роден през 1959 г. в Дания. Работил е като държавен учител, интересува се от организационна психология. От 2006 г. е член на Социалдемократическата партия, а през 2014 г. е избран за координатор на активистите на Партията на европейските социалисти. Въпреки че е на 63 години, той се чувства млад, защото работи с много младежи, прегърнали лявата идея. Повод за интервюто с него е засилващата се тенденция европейците да гласуват за крайнодесни популистки партии, които "крадат" левите идеи, представяйки ги за свои.

- Според Вас младите датчани смятат ли, че е "модерно" да "си ляв"?

- И да, и не съвсем. По принцип младите хора в Дания членуват в някоя от десетте политически организации. Има две леви - Социалдемократическата и Социалистическата партия. Броят на младежите в тях е около 45%. Няма съмнение, че те го смятат за "модерно". Въпреки че между 2000-2015 г. имаше известен отлив. Няколко интересни инициативи, сред които и 3-седмичен образователен проект, изиграха активна роля. Благодарение на тях младежките леви политически организации успяха да привлекат много хора и увеличиха броя на членовете си за изборите през 2019 г., когато социалдемократите взеха властта и Мете Фредериксен стана премиер. Към това добавяме зелените политики, които мнозина прегърнаха, благодарение на шведската активистка Грета Тунберг.

Фактът, че наблегнахме на демокрацията, също много помогна. В Дания все повече млади хора биват избирани на местни и парламентарни избори. През 2021 г. имахме 24-годишна кметица.

Важното е, че младите в Дания се вълнуват от проблемите, свързани с околната среда, пестенето на енергия и намирането на алтернативна... Това прави лявото политическо пространство "модерно".

- В такъв случай лявото изглежда има бъдеще на европейския континент?

- Важно е до каква степен "център-лявото" ще успее да пусне корени в Европа. За съжаление, през последните 15 години ставаме свидетели на все по-засилващ се популизъм. Той започна след финансовата криза през 2007 г., когато консервативните партии засилиха позициите си. Старият континент се раздели на две: север и юг. Италия, Франция, Португалия и не на последно място - Гърция, пострадаха много от стагнацията. Към това се добавят и проблемите им с корупцията, която не е никак малка. Отделно напливът от мигранти от Източна Европа съвсем промени ситуацията.

Ако през 2001 г. имаше 11 социалдемократични правителства сред 15-те стари членове на ЕС + Норвегия, то през 2015 г. броят им падна до пет.

Голяма роля изигра изборът на Доналд Тръмп за президент, което преобърна световния ред и се отрази на Европа.

Днес виждаме как Португалия, Испания, Северна Македония, Норвегия, Финландия и Германия имат леви правителства. Трябва да се възползваме от момента и да не пропускаме възможността Европа да стане по-социална и по-справедлива. Оптимист съм в това отношение.

- Стана въпрос за популизма. Защо все повече хора гласуват за крайнодесни популистки партии? Как лидерите на тези формации успяват да "откраднат" вота на левия избирател? Последният пример е постфашистката "Италиански братя", имаща всички шансове да стане първа политическа сила на Ботуша на 25 септември.

- Несъмнено популистките партии в Европа, а и по света, засилват позиции. Това се дължи главно на факта, че те залагат на националистически идеи, на страха на хората, както и на грешките, допуснати от социалдемократите и либералите, и не на последно място - от системните партии. Хората са свикнали да им се казва кое е "правилно"/"грешно" и вероятно прекалената свобода ни доведе дотук.

От друга страна, много леви избиратели се обърнаха към крайнодесните националисти, защото се почувстваха предадени, измамени от партиите си. Социалното неравенство отново стана много голямо. Не са малко тези, които се чувстват застрашени от мигрантите или чужденците като цяло, потенциални "крадци" на работни места. А онези, които не се чувстват финансово застрашени, са прекалено заети да се тревожат за енергията и зелените политики.

Несъмнено мигрантската политика изигра важна роля. Дори в Дания обществото продължава да е разделено по този въпрос. Още през 90-те години на миналия век се провалихме с тази политика в страната. Не успяхме да обясним на народа хуманната гледна точка. Тогава бе създадена Датската народна партия, която до съвсем скоро имаше голямо влияние в политическия ни живот. Днес има вероятност да не влязат в следващия парламент, но поне се съгласиха с нас, че трябва да интегрираме чужденците в обществото ни. 

- Налага ли се левите партии в Европа да се променят и до каква степен?

- На някои места - да. Някои от съвременните европейски партии са наследнички на бившите комунистически партии и това си личи. Това си пролича най-вече при войната в Украйна. Особено крайнолевите партии отказват да критикуват поведението на Русия.

Има много социалдемократически правителства, които добре се справиха с пандемията. Въпросът е, че всички трябва да се учат едни от други и да се обединят около общи идеи.

Необходимо е също така средната класа и работническите колективи да си сътрудничат, да привлекат още повече млади. Ако искаме левите партии да се развиваме, трябва да можем да решаваме както националните, така и международните проблеми. Но виждаме как в самата ПЕС левите партии не са единни.

- Какъв съвет бихте дали на младите хора, които все още не знаят за кого да гласуват?

- Не е лесно да се отговори на този въпрос, защото те имат различни желания и надежди. Първо, бих ги окуражил да се информират по-добре, но най-вече - да следват сърцето си и да мислят какво бъдеще искат да оставят за себе си и децата си. Няма да постигнеш успех, налагайки нещо някому. Важното е младите да бъдат мотивирани и да намират демократични решения за възникващите предизвикателства.

Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК   --> ТУК <--

Споделяйте нашите публикации.