Йерархия на политическите потребности

Пирамида на човешките потребности се нарича теорията, според която хората в живота си се стремят към все по-висши цели, но само след като задоволят по-нисшите си стремежи. Неин автор е американският психолог Ейбрахам Маслоу и тя е сред задължителните четива на много хуманитарни дисциплини. Първо стъпало на пирамидата са телесните нужди като храна и секс. Втора идва потребността от сигурност, изразена в копнежа за дом, редовен доход и други подобни. Следва социализацията - необходимостта да се общува със себеподобни. По-горни човешки потребности са желанието за признание и стремежа да се докоснеш до нещо висше: Бог, наука, енергия - кой както го разбира. 

Много критики е понесла тази теория, включително защото хората търсят висшето и без да са задоволили базовите си потребности. Спомнете си за премиерата на Седмата симфония на Шостакович в обсадения Ленинград. Но моделът на Маслоу неочаквано намира потвърждение в полето на българската политика. 

Докопат ли се до властта нашите управници, за тях животът сякаш започва отначало. Съвсем според теорията българският политик първо гледа да задоволи физиологичните си нужди. А те, както знаем, струват пари. Депутати и министри си гласуват тлъсти заплати и куп придобивки, а партиите получават милиони субсидии от държавния бюджет. На който не му стига всичко това, може да си поръча допълнително суджуци от бизнеса. Но, както е писано, не само с хляб ще живее човек. След като добре натъпчат банковите си сметки, управниците се изкатерват до второто ниво в йерархията на потребностите - сигурността. А какво по-сигурно от блиндираната врата на многостаен апартамент? 

И се започва: апартамент за шефа на агенцията, за съдията, прокурора, министъра, брата и зетя на министъра, лелята на парламентарната група... Голямо търсене на "сигурност" пада. А някои от родните политици тъй силно се нуждаят от закрила, че си откриват и офшорни сметки. Кой знае какви лоши времена може да настанат? 

Ще кажете - човещина, всички се стремим към високи доходи и хубаво жилище. Така е, но работата е там, че родният властимащ зацикля на първото и второто ниво по Маслоу. Суджук - апартамент, суджук - апартамент: като двутактов двигател. Е, някои редки изключения узряват и за третото ниво, социалното. Но тъй като са много важни, те не искат да си имат работа с кого да е и се обособяват класово в сгради като "Златен век". 

Колкото и да обяснява орелът на кокошката колко красиви са висините, тя няма да го разбере, а ако е по-далеч от неговите нокти, дори ще му се присмее. Пишат хората на перото за нуждата от културно развитие и национална стратегия, плачат за потъпканото историческо и природно наследство, за демокрацията и духовността, а онези във властта си знаят: суджук - апартамент, суджук - апартамент. Само в главите на "най-издигнатите" се появяват мисли от типа: "Я да вземеме да му направиме едно стадионче на народа, че да пишат за нас после в учебниците. Току-виж ми вдигнали и пирамида."