"Йовков лист" излиза в Добрич

Нов "Йовков лист" представя препечатка от архивното издание през 1937 г. с редактор Светослав Минков. Сдружението на писателите и дом-паметникът "Йордан Йовков" в Добрич го издават за честванията на 130-ата годишнина от рождението на автора, а в онова време то излиза по повод 40 дни от смъртта му.
"Ако бих имал власт, аз без всякакво колебание бих провъзгласил Йовков за най-новия български светец", пише Димо Сяров, сравнявайки го с праведния Йов. "Епичната мощ на Йовкова" е озаглавена публикацията на Малчо Николов. Владимир Василев отбелязва: "Дирейки най-хубави думи за Йовкова, чувствам се някак стеснен: струва ми се, всеки би предпочел да го вземе в ръка и да си го чете сам, отколкото да слуша друг да му разправя за него".
"Йовков лист 2010" възкресява и стихотворението на Елисавета Багряна "Жетварят",  поезията на Ангел Каралийчев, озаглавена "На Йордан Йовков", и творбата "Пред сфинксовете". Отпечатан е също ръкописен текст с дата от 1909 г., писан от Йордан Йовков в албум за поезия на учителка от Добруджа. Пред читателите застават съвременни поети като Валери Станков и Иван Атанасов. Енчо Господинов, военен кореспондент в най-горещите точки по света, пише за певеца на Добруджа от Ню Йорк. Публикации на Милена Кирова, Светлозар Игов и Йордан Дачев са допълнени с информация за паметни места и събития.
И нещо любопитно: През 2000 г. комисията по избора на носител на Националната литературна награда "Йордан Йовков" разглежда различни номинации, между които е тази на Йордан Радичков. Сред добричката общественост се създава нагласа, че високото отличие ще бъде връчено именно на него. Дори новината стига някак до Радичков. След гласуването на комисията отличието получава друг български писател. Куриозно е обаче, че в дом-паметник "Йордан Йовков" в Добрич пристига благодарствен факс от Й. Радичков за литературната награда, която той всъщност не получава. Той пише: "Скъпи приятели, удостояването ми с литературната награда на името на Йордан Йовков силно ме трогна и развълнува. Всеки начеващ писател чиракува при някой от старите майстори или е доброволен ратай на някой от големите литературни чифлици. Понеже много обичах Йовков, с радост чиракувах на неговия литературен чифлик с надеждата, че някои божи ден и аз ще се сдобия със своя литературна нивица и ще се трудя усърдно на нея. Чифликчия не станах, защото нивицата ми бе малка литературна орница. Макар че раждаше оскъдно, аз продължавах да работя радостно на нея. Надеждата идваше от самото присъствие на Йордан Йовков. Чудя се как такова рядко и крехко цвете оцеля в българската земя, без да бъде стъпкано! Изглежда, че през цялото време Бог е бил разпрострял десницата си над него и го е закрилял! Разказите му са светли и чисти като параклис. Като се молим в тези параклиси, ние се учим на човечност и отзивчивост."