Юбилейно за Николай Русчуклиев

Близо шейсет платна представи за 80-годишнината си в Русенската галерия доайенът на групата на СБХ - професор Николай Русчуклиев. Роден на 15 ноември 1932 г. в Плевен в семейството на виден юрист, той отива в Русе по разпределение като гимназиален учител по рисуване, за да остане завинаги в крайдунавската ни столица. Той приема дори псевдонима си от Русчук - едно от старите имена на 19-вековния град. Работи още и като уредник на градската галерия (една от първите у нас, основана през 1933 г.), а също и като преподавател по живопис във Великотърновския университет. Сам ученик на бележитите майстори Ненко Балкански, Илия Петров и Борис Митов, той подготви няколко поколения млади живописци от Русе и цяла България, които, както се убедиха присъстващите на юбилея му, изразиха голямата си признателност за всичко, което им е дал. А Николай Русчуклиев е щедра личност - дарил е над 400 свои работи на различни галерии и културни институти в цялата страна. За заслугите си към града на Канети проф. Русчуклиев получи голямата награда "Русе-2012".
Ретроспективната изложба на ул. "Борисова" 39 представя доста пълно творчеството на юбиляря за един полувековен период - от началото на 60-те г. до днес. Интересна е еволюцията на художника по отношение на цвета. Започва в сравнително светли тоналности, за да мине през 70-те и 80-те г. към драматичната тъмна гама и да стигне до яркоцветните платна (главно пейзажи) след 2000 г., които ни грабват със своята пъстрота и празничност, с благоговението на майстора пред природата.
Без съмнение, Николай Русчуклиев е роден пластик и колорист, при това от висока класа. Творчески усвоил уроците на големите класици: Веласкес, Рембранд, Гоя, както и на експресионистите от началото на ХХ век, той отрано намира своя собствен език. Доказателство за това са великолепните му дамски потрети и пейзажи от 70-те г., както и забележителните му автопортрети - неговите може би най-силни творби. Реалист по традиция, темперамент и убеждение, той не стига до абстракционизма. Цветовата гама на картините от 60-те до 80-те г. е построена главно като съчетание на тъмните кафяви и зелени, маслинени тонове и тъкмо тези цветове създават атмосферата на суровост и драматизъм. С широки, уверени мазки той изгражда портретите на своите прочути колеги, живописците Петър Попов и Димитър Хинков, както и поредица от портрети на жени (румънка, българка и рускиня). Всички те се отличават с остротата на психологическата характеристика и интересните живописни прийоми. Енергичните мазки, контрастите между светлина и сянка и хармоничното съзвучие на цялата колористична гама придават на тези творби вътрешен динамизъм, въпреки привидната им статичност.