Юмрук в раната

Назми МЮМЮН*

Идват избори. Това личи дори по полъха на вятъра. Избори, които управляващите от ГЕРБ и "Атака" определено ще загубят. И само това изречение обяснява мелодраматичните напъни отново на преден план да се изкарат "лошите турци". Независимо дали поводът са новините на турски или декларацията за турския геноцид над българския народ, която трябваше да се гласува в парламента.
На Волен Сидеров нещо не му "изнася" да говори за непрекъснато повишаващите се цени на хляба, олиото, захарта, бензина. Не му "изнася" да обясни на обикновения човек защо при "успешното управление" на това правителство безработицата непрекъснато расте, доходите намаляват, не му "изнася" да обясни защо много българи вече са на ръба на физическото оцеляване и защо отново десетки хиляди напускат държавата ни, за да търсят по-добър живот в чужди страни, сред чужди народи.
Не е виновен Бойко! Не е виновен и Волен! Виновен е

"лошият турчин"

Трябва да си сляп, за да не разбереш защо "Атака" отново вади картата на националшовинизма. Идват избори и този път "борецът за национални интереси" започна по-рано. Отново с ксенофобията, отново с опитите да човърка тежките рани в името на тяснопартийни цели. В нормалните държави болното минало на един народ не се експлоатира така. Никой сериозен политик не си го е позволявал.
Аз съм български гражданин от турски произход. Турчин от България. Гордея се и с произхода си, и с факта, че принадлежа към българския народ. Който е букет от етноси.
Роден съм в Родопите, в с. Червена скала. Моите роднини, моите приятели, моите съселяни се пръснаха по света. Някои останаха в България, а с другите се виждаме - или когато се върнат за малко по родните места, или когато отида при тях. Винаги са били честни към мен, споделяли са искрено и земно, по човешки, своите радости и болки. Не ми спестяват нищо. Където и да са по света, пазят спомена за онази България, в която се строяха пътища, до селата се прокарваше ток и вода, децата ходеха на училище, имаше работа за всеки и макар че хлябът миришеше на тютюн, беше сладък.
Пазят и други спомени - за онези мрачни дни през осемдесетте години на миналия век, когато сменяха насила имената им, забраняваха им да изповядват свободно своята вяра, арестуваха ги, ако изпълняват обичаите, завещани от деди и прадеди, та дори посегнаха и на мъртвите.
Може да ми е болно и неприятно, но справедливостта изисква да кажа, че все още нося на раменете си тежкия товар от неправилните решения на моята партия, на моята българска държава спрямо собствените й граждани, моите братя и сестри, през 80-те и 90-те години на миналия век. Това бяха и са хората, които с тежкия си труд по тютюневите ниви, по строежите, мините и заводите изградиха България - моят баща, майка ми, роднините ми, моите приятели, комшиите, моите братя и сестри. Те заедно със своите приятели българи бяха по скелетата на заводите в Пирдоп, Сливен, Ихтиман, София, Димитровград, Ловеч и още, и още. Те заедно със своите приятели българи прокарваха пътищата през Хаимбоаз и Беклемето. И когато дните им на земята свършиха, не взеха нищо в гроба или на друго място. Нищо, повярвайте ми. Всичко остана за България. Защото тя беше тяхната родина и те строяха в името на нейното бъдеще.
Това са "лошите турци" и Волен Сидеров не бива да ги забравя. Когато говори за Баташкото клане, не бива да забравя и шуменските турци, участвали в Сръбско-българската война от 1885 г. За бедните турци от Делиормана, давали и последната си стотинка за гащи, ботуши, дрехи, пушки и патрони на младата българска армия.  Хубаво е Волен, като дойде в Родопите, да се спре пред поне един от десетките паметници на българските войни, паднали в името на България през миналия век, и да прочете колко от тях са с турски имена.
Пред очите ми е всичко от 1984-1989 г. Раните още не са зараснали напълно. И въпреки всичко нашите изселници в Турция не таят в сърцата си злоба към България и българския народ, а хранят любов и топли чувства към земята, която ги е родила, и към хората, които са ги отгледали. Същевременно казват, че откакто е настъпила демокрацията, в отношението дори и на някои държавни структури по същество продължава "под рогозката" политиката на психическо малтретиране, смятането им за хора "втора категория", пета колона на Турция и т.н. Не са преодолени мераците да им се натяква непрестанно наследството от историята, че те са временно присъстващи, като чужденци в собствената им родина и държава България.
Това, което се споделя с мен, е, че с тях и на техен гръб се прави политика. Преди - със смяната на имената, забраната на майчиния им език, ритуали, песни, организиране на "голямата екскурзия" (етническата чистка), а сега - с измисляне на принцип на уседналост. Питат ме защо само ДПС се грижи за израстването на кадри от средите на българските турци, а другите, "българските" партии гузно подминават този проблем. Питат къде е нашият човек в администрацията на президента, в почетната гвардейска рота, сред летците, танкистите, адмиралите и генералите...
Казвам всичко това, защото в България все още има проблеми с интеграцията на хората от различните етноси. Стряскащото в момента е, че вместо да се работи за решаването на тези проблеми, управляващата коалиция на ГЕРБ и "Атака" е

на път да взриви постигнатото

до момента.
Да вземем новините на турски език по БНТ. На кого му пречат тези десет минути дневно? Та това са същите, българските новини на обществената телевизия, само че преведени на турски език. За да могат хората, които не знаят български, да научат какво се е случило в тяхната родина и какви решения са взели държавните мъже. Това престъпление ли е? На кого пречат онези пет деца от телевизията, които превеждат българските новини на турски език? Или като ги съкратим и спрем да им плащаме заплата, финансовият министър ще успее да върже бюджета? Като сме тръгнали да забранавяме новините на турски, да вземем да забраним със закон и турския език. И който каже "кюфте", "кебап", "тава", "локум" или "баклава", става национален предател и хоп - в затвора! Само едно не разбирам - как ще се гледат тогава турските сериали? Сигурно като в епохата на нямото кино.
На кого пречи турският език? Нямат ли право българските турци да изучават майчиния си език? Защо вече толкова години си играят с него в училищата - то СИП ли не беше, то ЗИП ли не беше. Турците в България с техния майчин език никога не са причинявали злини и вреди на собствената си българска държава, никога не са нарушавали нито мира, нито спокойствието, реда, нито политическото статукво в страната. Смея да твърдя, че и другите малцинства също като турците в България внасят нюанса, нужната багра в българската национална култура и я обогатяват. Етническите турци в България никога не са оставали чужди на езика, културата, песните, танците, на традициите и обичаите, добродетелите и другите ценности на българския народ. Моите роднини, същите тези изселници, закърмени с българските традиции и нрави, дори и в Турция приспиват внуците си с телевизионната песен за Сънчо, със "Зайченцето бяло"... По телефона си говорим и на български език, поръчват ми песните на Емил Димитров - "Моя страна, моя България", на Лили Иванова, на Маргарита Хранова, на Орлин Горанов, на Бисер Киров и Йорданка Христова. Поръчват ми българско червено вино и българска сланина.

Светът се промени

хората се движат свободно от една в друга държава, имат право да отседнат в избраната от тях страна, да получат образование в нея, да работят. Езиковите, религиозните и културните различия не пречат на този глобален процес. Никой етнически турчин - български гражданин, не е бягал от интеграция в родното българско общество. Същевременно като български граждани те не са съгласни да им бъдат отнети правата и свободите, отредени в Рамковата конвенция за защита на националнте малцинства, в сила от 1 септември 1999 г. Сред тези права е и възможността да бъдат информирани на майчиния си език, както и да го изучават свободно.
В съседната нам Турция държавната телевизия има канал, който 24 часа излъчва предавания на малцинствените езици - кюрдски, арабски и т.н. Подобна практика има и в почти всички страни от ЕС. Нещо повече, в много държави са признати за официални по няколко езика. В Белгия например са немски, френски и фламандски. Във Финландия официални са фински и шведски. В Швейцария - цели четири езика, в Сингапур са 5, а в ЮАР - 11. Това са езиците на различните малцинствени групи. И те са официални. А в България хора като Волен Сидеров поставят под въпрос дори използването на майчиния език, който не е официален.
Хората от селата и махалите знаят да мълчат. Търпеливо и дълго. Но нека да не се правим на слепи. Да си припомним как по човешки, мирно, се противопоставиха на т.нар. възродителен процес. Как за броени дни хората се самоорганизираха с ваденето на червени паспорти и никой не беше в състояние да ги спре. Дори и страшната тогава Държавна сигурност.
Драги ми господа от "Атака", вижте Близкия  изток - гори! Не подценявайте и не си играйте с търпимостта, която изискват и налагат религията и възпитанието на тези наши съграждани. Търпимостта  има граници и е до време.
Апостолът на българската свобода Васил  Левски не прави разлика между хората в България, стига те да уважават законите. Това е неговата "чиста и свята република" - равни права и равни отговорности за всеки, без разлика на вяра, пол и народност.
Дали това искат атакистите? И като се опитват да отнемат изконни права на значителна част от българския народ - на българските турци, дали не работят срещу заветите на Апостола? В днешно време критерий за патриотизъм е силата на духовното. Както и стремежът за единението на всички етноси в един народ и една нация. А не в тяхното противопоставяне.
Какво ще спечелим, ако спрат новините на турски? Няколко десетки гласа на предстоящите избори за губещата подкрепа партия на Волен Сидеров? Какво ще загубим? Вярата на над половин  милион български граждани, че и те имат права в  тази държава. В родината им. Дами и господа от "Атака", вие не работите за България!
 
 -----------
* Авторът е общински съветник от БСП в Кърджали