Юрий Любимов възхитителното дълголетие на твореца

Именитият руски актьор и режисьор Юрий Любимов се е заел с предварителната подготовка на нова театрална постановка по пиесата на Жан-Батист Молиер "Училище за жени", съобщи Интерфакс. Според предварителна договореност Любимов ще я поставя в театър "Ермитаж". Любимов бе изпаднал за кратко в кома, но миналата седмица съобщиха, че се подобрява и е преместен от реанимацията в кардиологичното отделение, в което бе хоспитализиран през октомври, месец след като отпразнува своята 95-годишнина.
"За вас аз съм пещерен човек - роден съм през 1917 г. За мен "съвременно" е това, което се е случило преди трийсет-четирийсет години", шегува се дълголетният майстор на театъра. И продължава: "90 години е възраст, когато вече си много доволен от всичко. Ако нищо не те боли - това е добре. Да си хапнеш хубаво - това е приятно. Да общуваш с интересни хора - е отлично. Сега мога да си доставя голямото удоволствие свободно да говоря всичко, което мисля." Но вместо в безметежно спокойствие и приятна леност да се радва на заслужен отдих, Юрий Любимов, както винаги, чертае големи планове за бъдещето и демонстрира завидна енергия за работа. На 30 септември т.г. Юрий Петрович отпразнува 95 години, на тази дата в театър "Вахтангов" бе представена неговата монументална 4-часова постановка "Бесове" по Достоевски.

Андрей Петров, Борис Андреев, Юрий Любимов в "Кубански казаци"

Възхищение будят не просто внушителната физика и високият дух на този човек, а и неговото свежо творческо дълголетие. В днешното толкова динамично време да се мериш с дръзки, безразсъдни младоци, които свободно и с лекота боравят с най-съвременните, революционни похвати и средства за изграждането на ефектни спектакли, да умееш да налагаш авторитета си и класическите "правила на играта" - е дадено само на най-ярките личности в нашия свят.

В ролята на Робинзон Крузо

Юрий Любимов е роден на 30 септември 1917 г. в град Ярославл, в семейството на търговец и учителка. През 1922 г. се премества с родителите си в Москва, през 1934 г. е приет в студията на МХАТ-2. През 1936 г. постъпва в училището при театър "Вахтангов" и веднага е включен с епизодична роля в легендарната "Принцеса Турандот". През 1940 г. го завършва и именно там започва да гради творческата си биография, белязана със сериозни актьорски успехи. След края на войната, която изкарва в ансамбъла на НКВД, понякога в непосредствена близост до фронтовата линия, Любимов се връща в театър "Вахтангов" и става водещ актьор на трупата. За 18 години работа в този театър изгражда повече от 30 роли от класическия и съвременния репертоар. Едновременно с това интензивно се снима в киното. Известни режисьори го канят в свои продукции, радва се на голяма любов от страна на публиката, критиката високо оценява работата му.
Първият режисьорски опит на Юрий Петрович е през 1959 г. - на сцената на "Вахтангов" поставя пиесата на Ал. Галич "Много ли му трябва на човек". След това става преподавател в театралното училище "Шчукин". През 1963 г. за шест месеца работа със студенти от трети курс поставя на учебната сцена "Добрият човек от Съчуан" на Брехт - спектакъл, превърнал се в забележително явление в театралния живот. В резултат идва предложението да оглави Театъра за драма и комедия "На "Таганка". От този момент започва стремителният и мощен режисьорски полет на Юрий Любимов. Всеки вахтанговски спектакъл се превръща в събитие. Там Любимов показва и талант на организатор, като успява да събере уникален художествен съвет на театъра, с участието на известни писатели, театрални критици, композитори, режисьори. И всеки от тях дава своя принос за развитието и общественото признание на "Таганка", който бързо се налага като един от световните театрални центрове.
От самото начало Любимов прави политически театър, всеки спектакъл е много остър и откровен. С времето ситуацията около театъра се нажежава, един след друг са забранявани не само спектакли, но и репетиции. През 1984 г., докато е в командировка в Англия, Юрий Петрович е освободен от длъжността художествен ръководител и лишен от съветско гражданство. Руски източници в интернет припомнят, че това се случва след негово интервю за в. "Таймс", в което изказва критичната си позиция по отношение на културната политика в СССР. Така Любимов прекарва няколко години в принудителна емиграция. Но Западът с удоволствие приема знаменития режисьор - Израел и Унгария му предоставят гражданство, а Европа - най-добрите театрални сцени. Негови постановки гастролират по целия свят. Поставя както театрални, така и оперни спектакли, включително в Миланската скала и Гранд опера. С промяната на политическата ситуация през 1989 г. става възможно завръщането на Любимов в родината. Получава обратно съветския си паспорт, а името му като художествен ръководител и постановчик отново се появява на афишите на "Таганка". Той възстановява много от забранените навремето спектакли - "Борис Годунов", "Владимир Висоцки" и др.
През 90-те години трупата преживява сътресения и се разделя на два театъра, през 2010 г., когато му връчват "Звездата на театрала", Юрий Петрович подава оставката си от длъжността художествен ръководител "поради конфликт с департамента по култура на Москва". През лятото на миналата година Любимов окончателно напусна "Таганка" след скандал заради финансови претенции към него от страна на актьори от трупата по време на гастрол в Чехия.
Юрий Любимов е поставил на сцената на "Таганка" повече от 50 пиеси, в които играят три поколения негови ученици - "Хамлет", "А утрините тук са тихи", "Пугачов", "Животът на Галилей", "Майстора и Маргарита", "Борис Годунов", "Електра", "Самоубийцата", "Медея", "Хрониките на У. Шекспир", "Евгений Онегин" и др. За своите постановки е удостояван с най-високи награди, ордени и медали - съветски, руски, както и чуждестранни - от Италия, Унгария, Швеция, Япония, Франция и др.