Южният полюс - Триумф за Амундсен, трагедия за Скот

"Не познавам друг човек, озовал се един ден на място, което да е толкова диаметрално противоположно на обекта на желанията му".
Това казва големият норвежки изследовател Руал Амундсен, малко след като покорява Южния полюс. Цял живот той се подготвя първи да стигне до Северния полюс, но мечтата му остава неосъществена, защото е изпреварен. Разочарован, Руал променя плана си, като амбицията му да бъде първи го насочва към Антарктида.

Ако преди 100 години имаше мобилни телефони и  интернет, Амундсен щеше да изкрещи на света за първата човешка стъпка на Южния полюс още на 14 декември 1911 г. Щеше да говори на живо по скайпа и да се свърже с всички телевизии, за да предава преодоляването на последното голямо географско предизвикателство на планетата. Липсата на бързи комуникации и отдалечеността от много съвременни научни и практически постижения обаче води до честването на две годишнини от покоряването на Южния полюс. Амундсен и екипът му се озовават на най-южната точка на Земята на 14 декември 1911 г., но светът научава за откритието на изследователя едва при завръщането му от експедицията три месеца по-късно - на 7 март 1912 г., или точно преди един век.

Експедицията на норвежкия изследовател на полюса

Първи опити

Въпреки че взорът на Амундсен винаги е бил отправен на север, пътят към юга вероятно все пак е предначертан за него. Още през 1897-1899 г. той участва в белгийска антарктическа експедиция на Адриен Жерлаш дьо Гомери на кораба "Белгия". Заради неопитността на капитана обаче се пропускат най-подходящите метеорологични условия за преминаването през мразовитите южни морета и корабът остава в капана на ледовете. След провала си експедицията се завръща в Антверпен. През 1903-1906 г. е втората голяма морска обиколка на бъдещия откривател, наречена Северозападен проход, известен като морския път от Атлантика към Тихия океан.

По същото време бъдещият конкурент на Амундсен - англичанинът Робърт Скот, също не стои със скръстени ръце. Той участва в редица експедиции, насочени към Южния полюс. С тях изследователят открива ледниците Кетлиц и Ферар, остров Уайт и връх Маркъм. По това време Англия категорично няма намерение да отстъпи първенството в изследването на южния континент и Скот започва усилена подготовка за осъществяване на целта си. На 1 юни 1910 г. с кораба "Тера Нова" той се отправя към Антарктида и на 3 януари 1911 г. влиза в залива Макмърдо.
Междувременно след двете си големи експедиции Амундсен става достатъчно опитен мореплавател и изследовател и се чувства готов за покоряването на полюса. Северния. Шокът за него идва през 1909 г., когато той се оказва достигнат от американците Фредерик Кук и Робърт Пири. За да не предизвика за втори път съдбата, която обърква плановете му, Руал не казва на никой, че е решил да се насочи на юг. Така той се качва на кораба "Фрам", а на 14 януари 1911 г. експедицията му стига северния бряг на шелфовия ледник Рос. Тогава отново става ясно, че Руал има сериозна конкуренция в лицето на Робърт Скот. По същото време англичанинът се намира до нос Евънс и реално е по-далече от полюса от Амундсен. От друга страна, Скот е улеснен, защото ще върви по вече известен път, преминат от Ърнест Шакълтън три години по-рано. Норвежецът пък се кани да върви по абсолютно непознат и високорисков терен.

Опасният път

Амундсен и Скот поемат по опасни пътища почти едновременно, без да знаят кой ще вземе първенството. На 8 септември е първата решителна крачка на Руал, според който настъпва затопляне и момент, в който да се тръгне към най-южната точка. С екип от 8 души той започва преход към Южния полюс. Скоро обаче температурите спадат до минус 50 градуса и пътешествениците се връщат в базовия лагер. Втората атака на полюса е малко повече от месец по-късно - в средата на октомври, с едва петима души, 4 шейни и 52 кучета. При лоши условия групата бавно напредва и точно след месец се оказва на около 86 градуса южна ширина. Тогава, за да оцелеят и хората, и поне част от кучетата, са убити половината от животните, които са използвани за храна.
Началото на ноември бележи и стартът на Скот към полюса. Пътуването от началото е съпроводено с много трудности, разочарования и отчаяние. Първоначално от строя излизат моторните шейни. Манчжурските кончета, които Скот предпочита пред кучетата, са застреляни, защото не издържат на студ и липса на достатъчно храна. На 11 декември на 84 градуса южна ширина назад се връщат и последните два кучешки впряга. Така се налага всички хора да се впрегнат в шейните и да ги влачат след себе си.
Четири дни по-рано експедицията на Амундсен вече се намира на 88,23 градуса, което е най-южната ширина, достигана до този момент от човек. До Южния полюс остават само 180 км. След още седмица впряг от 16 кучета и петима смели мъже стигат до полюса. Там те оставят малка палатка и писмо, в което описват постижението си, в случай че не успеят да се приберат до базовия лагер.
Робърт Скот все още не знае, че първенството му е отнето и продължава да се бори с опасностите и препятствията, които го съпътстват непрекъснато. В експедицията му са останали само петима души, а датата е 4 януари 1912 г. Остават още цели 250 км до мястото, откъдето вече се връща Руал. Скот установява кошмарния факт след изтощително пътуване на 17 януари 1912 г. Той записва в дневника си: "Норвежците са ни изпреварили - Амундсен се оказа първи на полюса! Чудовищно разочарование! Всичките мъки и тежести - заради какво? Аз с ужас мисля за обратния път..."

Краят на една мечта

Връщането на експедицията на Робърт Скот действително се превръща в катастрофа. Групата се мъчи от глад и скорбут и постепенно намалява. Първи загива Едгар Ивънс при падане от леден хълм, втори е капитан Лоурънс Оутс, който изчезва. Последният лагер на тримата останали живи се намира само на 18 км от хранителния им склад. Никой обаче не достига до него. Последната записка в дневника на Скот е направена на 29 март 1912 г. Тя гласи: "Ние знаехме, че отиваме на риск. Обстоятелствата бяха против нас и няма причини да се жалваме. Смъртта е вече близо. За Бога, погрижете се за (не оставяйте) нашите близки!..." Телата на Скот, Уилсън и Боуърс и дневниците им са намерени от спасителната група едва на 12 ноември 1912 г. Смята се, че Скот е починал последен. Между вещите му се оказват и 16 килограма образци от различни скали.
Така звучат фактите. Добре известно е обаче, че двете експедиции са пример за едно от най-драматичните и в същото време трагични състезания в историята на географските открития. Надпреварата е жестока и е съпътствана от множество рискове за живота на двете групи. А Южният полюс се превръща в триумф за едни и трагедия за други.