За 100-те тояги и чуждия гръб

Предизборната кампания очевидно е в пълен ход, независимо че още имаме работещо редовно правителство, а партиите уж са разчели дневния ред на държавата до новите избори. Обстановката обаче е толкова отровена, обществото - уморено от ежедневните скандали, че откровените лъжи са се превърнали в норма на политическо поведение. Факти, цифри, експертни оценки нямат никакво значение. Те просто "мълчат", заговори ли Борисов. Обясняваш му с доказателства и  статистика, че фалитът е само в главата му, той ти се нервира, че го "вкарваш в сценарий". Пак се прави на Спасителя, даже без повод.
Все си мисля, че да се изпокараш и с бизнеса, и със синдикатите, и с опоненти, и с потенциални партньори, не е най-интелигентното поведение. Дори да смяташ, че светът се върти около твоето АЗ. В крайна сметка, ако утре си отново начело на държавата, с такава агресивност няма начин да печелиш доверие. А може би това е и вид презастраховка? За собствената ти некадърност и алчност. 
Показателно е, че дори символът на старата десница Иван Костов не си позволява да манипулира по толкова елементарен и повърхностен начин. Гради си имиджа, както мнозина други, на чужд гръб, но не се излага (стр. 3).
Колкото до "коалиционния партньор", по стара традиция в предизборно време ДПС се покри и млъкна, като остави всичките негативи от яростната пропагандна истерия на ГЕРБ и десните да се стоварят на БСП. Дори услужливо и без много шум се включи в опитите за банков срив. Ако хване дикиш. За да сме пак на страната на печелившите.