За балканската политика на съседство

Колко им трябва на Балканите - един мач и клечката за кибрит може да се запали. Когато трябва, без значение за последици и ново смразяване на отношения, в т.ч. най-вече на етнорелигиозна основа. Албанци в Македония, Албания, Косово тържествуват и приветстват събитието, стават съпричастни към нещо, което не вещае добро бъдеще за региона. Последва посещението на руския президент Владимир Путин в Белград, а сръбският вицепремиер Ивица Дачич отново потвърди, че Сърбия няма да подкрепи европейските санкции срещу Русия. А пък посланиците на САЩ и Русия в сръбската столица си разменяха реплики кой имал право да присъства на тържествата по случай 70-годишнината от освобождението на Белград от хитлеристите. Сякаш Белград няма право да реши самостоятелно кого да кани, кога и съответно да подава сигнали. Въпросът е какво прави ЕС и как ще се разширява точно в посока Западните Балкани?
Всъщност реалната война за Украйна при новите геополитически промени създаде усещане в ЕС, че липсва единство и че предстои избистряне на източната политика на страните членки. Онази политика, която се казва "Източно партньорство" и която страните кандидатки се надяват да става все по-активна, убедителна и зряла. Поради натрупан опит и убеденост, че демокрацията по западен образец е не само необратима, но и все по-желана. Целта, разбира се, на източната политика на ЕС е преди всичко да осигури спокойствие по източните граници, но и икономическа изгода от съседството и разширяването. Пътьом се поставяше и задачата да се създават на Балканите бързо работещи институции с адекватна администрация, да се осигури върховенство на закона и спазване на човешките права, да се работи за намаляване на корупцията и организираната престъпност, да се даде свобода на словото и като цяло да се подпомогне икономическото развитие на страните от бившия социалистически лагер.
Ситуацията не е много обнадеждаваща, защото не само икономическото изоставане на Балканите е непреодолян проблем, но в Брюксел често се акцентира върху страхове от алтернативи като Евразийския съюз, предубеденост от руско влияние в региона поради наличие на стари връзки, обща православна принадлежност и нескрита руска амбиция за влияние.
За нас е важно по-скоро какво става в региона ни и в тази връзка можем да се запитаме защо в общодостъпните европейски експертизи ролята и мястото на мюсюлманската религия като средство за влияние от чужди страни не е обект на задълбочени анализи, когато става въпрос за Балканите. Мачът в Белград е ново доказателство, че искри винаги могат да се появят, но кой ще плаща сметката? Свидетели сме на последствията, които изпъкват на фона на разрастването на "Ислямската държава". При представянето на програмата си пред ЕП Жан-Клод Юнкер в прав текст заяви, че силната външна политика на ЕС ще е негов приоритет. Юнкер и Хан са убедени, че ЕС трябва да отстоява принципите си, и то решително, но трябва да се намери начин да се обясни на Русия, че политиката на съседство няма да е за сметка на интересите й, дори и да се работи за решаване на замразените конфликти в т.нар. източно съседство.
Само че се наблюдава нарастване на евроскептичните настроения сред населението на Балканите, умора от прокламирани реформи без покритие и нараснала безработица, както и боксуваща икономика във всички страни. ЕС е наясно, че повечето от кандидатките за членство са бивши страни от СФРЮ и имат еднакви проблеми. Може би затова винаги за пример им се дават Хърватска и Словения, но кризите в тези вече членки на ЕС никак не предполагат подражание.
Твърди се, че Сърбия, напреднала в процеса на присъединяване, ще е голямо предизвикателство за ЕС, и то най-вече поради несъгласието й на този етап да подкрепи европейските санкции срещу Русия. Комисар Хан счита, че в тази ситуация просто трябва да се обсъди позицията на Белград и е необходимо време за целта.
Всъщност за ЕС по-голямото предизвикателство в Западните Балкани ще бъде Босна и Херцеговина, особено след изборите за тричленния президиум, който е част от политическата система, изградена от Дейтънското споразумение, на което бабуваха САЩ. Да, войната от 90-те години бе спряна, жертвите преброени, но днес страната със странно управление е изправена пред нова политическа нестабилност. Масовото недоволство от състоянието на икономиката, социалното неравенство и несправедливост, етническото разединение доведоха и до спечелване на изборите от националисти. И всичко това при 44% безработица, провалена политика за борба срещу масовата корупция, несправедлива приватизация, неефективна политическа класа и етнорелигиозно разслоение сред обществото. На практика тези избори засилват етническото разделение и показват, че травмите от войната не са забравени. Насилието витае из въздуха. Декларираното желание за членство в ЕС де факто е замразено още от 2006 г. и главната роля за това имат нестабилната политическа ситуация и етническите напрежения. Влиянието на чужди сили дори не се крие. Съществуването на клетки за радикален ислям и случаите на изпращане на местни мюсюлмани за борба на страната на "Ислямска държава" създават допълнителни притеснения. БиХ на практика се явява спънка за целия регион. Комисар Хан казва, че "трябва да се върви от дейтънска логика към брюкселска логика". Един вид Дейтънското споразумение е изиграло ролята си и ако има съгласие в региона, трябва да се върви към нова структура за БиХ. Страната сама не би могла да прилага поетите ангажименти, стои изолирана някак сред другите балкански страни, още повече, че липсват и инфраструктурни връзки. Наистина предстои доста работа за комисар Хан по отношение на БиХ, защото тя е известна и като "кутията на Пандора" на Балканите. Справка - поводът за започване на Първата световна война, чиято 100-годишнина се чества в Сараево и с участието на Виенската филхармония. Може би затова единството на ЕС трябва да обхваща не само единомислие по отношение на Русия и Украйна, но и на Западните Балкани, в частност за уредбата на БиХ.
Другият особен случай в региона е Македония. Македония вече почти 10 години чака да започне преговори за присъединяване, но процесът е в застой. Преговорите не са отворени, политическите кризи следват една след друга, опозицията в лицето на СДСМ все още е извън парламента и поставя условия като служебно правителство и нови избори, "отношенията с някои съседи са засегнати от различия", както казва екскомисар по разширяването Щефан Фюле, а "други се влошават". Ветото на Гърция за името стои, независимо че Матю Нимиц отново е предложил вариант - Република Горна Македония, и се очаква да го дебатира с Атина и Скопие в края на месеца. Интересно как ще посрещнем намерението му да бъде посочен като македонски езикът, а гражданите да се представят като граждани на Горна Македония. От своя страна, Йоханес Хан споделя, че Македония е загубила "устрема си за реформи" и едва ли не се е примирила с чакането. Нещо и там няма ползотворен политически диалог между управляващи и опозиция, но затова пък етнорелигиозните конфликти не спират. Поводи винаги се намират. Ту имена, ту знамена, ту претенции за държавнотворен език, ту мач в Белград. А безработицата не намалява, икономиката буксува. Добросъседските отношения си остават далечна цел, а за договора за добросъседство между България и Македония "трябва да има воля и от двете страни", както заяви в интервю за македонски медии наскоро президентът на ПЕС Сергей Станишев. Другото си е вътрешна работа.
От изказванията на новия комисар по разширяването Хан става ясно, че страните от Западните Балкани имат място в ЕС и само Турция си остава тежък случай, "мъгла", както се изразяват в Брюксел, но пък и тя не се знае колко е заинтересована точно днес от членство в ЕС. Анкара се е взряла в Близкия изток, бомбардира своите кюрди и наблюдава активно случващото се с "Ислямската държава" в този регион. Но геополитиката се оказва много променлива напоследък и утре може да задухат други ветрове. Важното е навреме да се улови посоката им. Да се надяваме на опита, историята и ценностите на ЕС, защото несъмнено там ни е мястото и сигурността.