За боклуците и липсата на култура

Слушам плясъка на вълните, вървя по пясъка и на сантиметри от босия ми крак проблясва... Не, не перлена мида, а парче счупено стъкло. Миг невнимание и щях да обагря пясъка в червено. Ами ако беше дете, което търчи насам-натам? Вглеждам се в плажа и виждам още издайнически проблясващи стъкла, капачки от бира с остри ръбове, трудноразградими пластмасови чашки, найлонови пликчета, кенчета от бира... Дори бутилка от водка (без писмо вътре) и тетрапак кутия от доматен сок. Фасовете са навсякъде, даже пясъкът се е вмирисал на цигари. Обаче ето: чашка с малко вода и много фасове; похвално, събрали са фасовете, но чашката са оставили. 

Това е картинката на родното ни Черноморие. И тя има две страни - и двете са твърде песимистични. 

Защо концесионерите не се грижат за чистотата на плажовете? Ако това се случва, обикновено обект на тяхната грижа е платената зона, където за чадър и шезлонг ти съдират кожата от гърба по-бързо от обедно слънце. 

А в едно по-друго време, когато мечтите ми бяха по детски наивни и чисти, си спомням как всяка вечер - преди залезът на слънцето да обагри морето в червено, минаваше трактор по пясъка, почистваше го и след това го заглаждаше. Навсякъде, където съм бил по нашето Черноморие. 

Но вината не е само на концесионера. Толкова ли е трудно сам да си вземеш боклучетата и да ги отнесеш до близкото кошче? 

На това му се вика липса на култура.

И си спомням как родителите ми се прибраха веднъж възмутени от детската площадка, където бяха извели малката ми дъщеря да си поиграе. Млади наперени майки хвърляли фасовете в тревата, а техните "съвършени" питомци оставяли опаковките от чипсове и вафли по пейките. На отправената забележка отговорът бил: почистването е задължение на общината, за какво плащаме данъци? Тази елементарност и арогантност са плашещи от устата на хора, които демонстрират самочувствие може би само благодарение на парите, с които разполагат. 

Но моите наблюдения са, че и в училище е същото. Децата масово оставят опаковките от закуските под чиновете, върху самите чинове, а и направо на земята. На моите забележки отговарят: има си чистачки, за какво им плащат? И трябва да си много упорит, за да ги накараш да извървят пътя до кошчето...

Действителност, в която всичко се свежда до пари и плащане. 

Може би наивно-смешно звучат табелки от едно друго време: Пазете чистота! 

Но си мисля и нещо друго. Така свикнахме с мръсотията в живота, в политиката, че какво впечатление може да ни прави мръсотията на плажа, в парковете и градинките...