23 Октомври 2019сряда14:58 ч.

75 години Девети

Черно на бяло

За деня на Победата - само истината

Съветските "окупатори" по заповед на Сталин и Жуков не разоръжават "вражеската" българска войска

/ брой: 172

автор:Христо Георгиев

visibility 1409

Да разкриеш в няколко страници какво се случва в навечерието на Девети септември 1944 г., в самия ден на Победата и в първите няколко дни след него, е задача непосилна. Хиляди са източниците, десетки хиляди са документите и мемоарите и всеки един от тях има огромно значение за разкриването на  историческата истина. Затова днес ви предлагаме само няколко документа с неизбежните съкращения, чрез които може поне да се надникне в "атмосферата". Знае се много добре, че срещу цялата държавна машина в неравен бой се изправят няколко десетки хиляди български антифашисти. И е било невъзможно те да я победят без помощта и без "присъствието" на Червената армия в България - нещо, което нашето външно министерство преди дни нарече "съмнителна историческа теза" в един безобразен и безпрецедентен за Европа антидипломатически демарш.    

Ето някои цифри за военната мощ на България тогава - пет армии с 450 хил. души, 410 самолета, 80 български и немски кораба, 9 областни дирекции на полицията с 30 хиляди полицаи, 12 жандармерийски дружини с общо 15 хиляди жандармеристи, 6 ловни дружини с 8 хиляди души, 4 германски дивизии, многобройни организации на легионери и ратници. Но се случва нещо немислимо преди това - армията ни се разбунтува, самите войници арестуват и безмилостно избиват немалко от своите окървавени командири. Днес тези убийства също се стоварват на широкия гръб на комунистите, а чат-пат и на земеделците и анархистите. А ликвидирането на българския фашизъм е дело не само на тях, но и на ред буржоазни партии. (Вижте по-долу кои подписват Манифеста на Отечествения фронт от август. Основните му положения са част от Програмата на Отечествения фронт след Победата, включително и в точките за Народния съд.) Войсковите поделения посрещат съветските части с песни, цветя и развети червени знамена. Разбира се, не навсякъде е така, в първите дни след 9 септември е в ход контрапреврат на жандармерията, но за това - в следващия брой. Дори военните ни пилоти, повечето от тях сираци (бащите им са загинали в Първата световна война), се "пропукват" и на 5 септември от летище Добрич излита цяла ескадрила, която се приземява при Червената армия.

Заповедта на Сталин до маршал Жуков, след като разбира от него, че съветските части се посрещат в България като на тържествен парад, е без аналог. Той разпорежда оръжието на армията ни да не се изземва, т.е. тя не се разоръжава. И това някои го наричат окупация!

Шапки долу и поклон пред българските антифашисти, пред съветските, английските и американските бойци на горещия и тихия фронт, които участваха в разгрома на българския монархофашизъм.

Из "Манифест към Българския народ" на Националния комитет на Отечествения фронт за сваляне на прохитлеристката власт

Август 1944 г.

Българи и българки,

Войната свършва. България е поставена на подсъдимата скамейка. Днес тя е напълно изолирана и рискува да изгуби най-надеждната си опора в предстоящата конференция за мир - нашата Освободителка...

Правителството продължава и засилва жестокия поход срещу народните борци. Правителството трябва незабавно да си върви. То не се ползва с доверието на българския народ. В днешните тежки моменти съдбата на нашето отечество може да бъде облекчена само от правителство на Отечествения фронт.

Драги сънародници,

Ние ви зовем на смела и енергична борба за едно народно правителство на Отечествения фронт, в името на следните наши искания:

1. Незабавно скъсване на всякакви връзки с Хитлерова Германия.

2. Мир и приятелство с Англия и Америка.

3. Сърдечно приятелство със Съветския съюз и вечна дружба с братския руски народ.

4. Пълно разбирателство с нашите съседи и специално с народите на нова Югославия, за изграждането на траен мир на Балканите.

5. Незабавно споразумяване за спиране на военните действия и изтегляне на нашите войски от Нова Югославия и Гърция.

6. Възстановяване на всички политически и граждански права [и] свободи. 

7. Премахване на всички изключителни противонародни закони и наредби.

8. Пълна и безусловна амнистия на борците за народна свобода и жертвите от изключителните и противонародни закони.

9. Народен съд за виновниците за досега водената катастрофална политика и за всички провинени в изстъпления над народните борци и мирното население в България и окупираните земи.

10. Конфискация на капиталите и имуществата на хитлеровите агенти и незаконно забогателите. 

11. Прочистването на целия държавен апарат от противонародни елементи.

12. Разтуряне на всички противодемократични организации и унищожаване на всяка следа от авторитарна идеология.

13. Смели стопански, финансови и социални реформи, унищожаване на спекулата и премахване на скъпотията.

14. Широка и евтина просвета за народните маси; преустройство на цялата образователна система на демократични и научни основи.

15. Основна правосъдна система, евтино и бързо народно правосъдие.

16. Разтуряне на народното събрание и произвеждане на свободни избори.

Кимон Георгиев, бивш мин.-председ[ател], Добри Терпешев, Никола Петков, Григор Чешмеджиев, бивш нар. представител, д-р Иван Пашов, бивш нар. представител, Ангел Държански, бивш нар. представител, Дамян Велчев, полковник о.з., проф. Венелин Ганев, бивш министър, Димитър Нейков, бивш нар. представител, д-р. Рачо Ангелов, лекар, проф. Петко Стоянов, бивш нар. представител, Димо Казасов, бивш министър, Христо Стойков, майор о.з., д-р Кирил Драмалиев, проф. Петко Стайнов, бивш министър...

"Антифашистката борба в България", том втори, Партиздат, 1984 г.,

ЦВА, ф. 65, оп. 1, а.е. 18

Из монографията "Деветосептемврийската социалистическа революция 1944 г. на проф. Славка Петрова, ДИ "Наука и изкуство", 1981 г.

Крайно фашистките прохитлеристки среди се обявиха против завоя във външната политика, да се върви докрай с германците, дори с цената на война против антифашистката коалиция. Това бяха познатите позиции на Ал. Цанков, изказани на VII извънредна сесия на Народното събрание... 

Правителствената декларация създаде напразни илюзии. Борбата срещу антифашисткото движение продължи с присъщата фашистка настървеност. Така на 2, 3, 4 и 5 септември до полицейските органи и до кметовете в страната се съобщаваше, че Отечественият фронт възнамерява да проведе митинги, и се нареждаше: "За да се запази вътрешният ред на държавата и спокойствието на населението, вземете най-енергични мерки за предотвратяването на каквито и било акции и прояви от подобен характер. Всяка проява, насочена срещу държавната власт, да се смачква на място и веднага донасяйте..." Продължиха да се дават нареждания за изграждане на бойни ядра в селищата за борба срещу силите на ОФ. А командирът на 3-ти арт. полк - Пловдив, на 3 септември издаде заповед №126, с която нареди съсредоточаването на поделенията към вр. "Мудър тепе" и вр. "Голяма поляна", където имаше сведение, че са съсредоточени партизански части: "За унищожаване на същата полкът на 4 т.м. ще предприеме унищожителна акция." На 3 септември партизани от бригада "В. Коларов" бяха обградени в Новаковския балкан, Асеновградско, от полицейски сили от Борисовград (Първомай), Кърджали и Хасково. Почти невъоръжени, партизаните приеха неравния бой. В него загинаха 15 борци и други 35 бяха пленени.

На 4 септември на вр. "Милеви скали" бяха обградени партизани от бригада "Чепинец" и отряд "Ангел Кънчев". В боя, продължил целия ден, загинаха 11 партизани, между които командирът на III ВОЗ Методи Шаторов. Особено силно пролича нежеланието на правителството да търси отговорност от българския фашизъм с решението, което взе за жандармерията. В мотивите на проектонаредбата-закон се изтъкваше, че тя "вече е била изпълнила своето предназначение" и тъй като кадрите й били взети от държавната полиция и с това се отслабила много, то съставът на жандармерията се предава във войската и в полицията, откъдето са били взети." Фактически се извършваше събиране на въоръжените фашистки сили. Полицейският апарат и войската бяха хвърлени срещу революционното надигане на масите. Полицията стреля в мирните демонстранти в София, Перник, Плевен, Силистра. Паднаха убити и ранени. Неутралитетът, който обяви новият кабинет в декларацията на 4 септември, не направи очакваното впечатление. "Съветските ръководни среди смятат - заяви ТАСС на 30 август - обявения от българското правителство неутралитет за съвсем недостатъчен в създалата се обстановка." На 30 август във в. "Таймс" бе изяснена позицията на съюзниците към неутралитета на Багрянов, която беше валидна и за новия кабинет: "България не може просто така да премине в неутралитет заради своите престъпни деяния." В столицата се подготвяше прохитлеристки преврат от кръга около Ал. Цанков...  

На 7 септември се състояха и нови политически демонстрации на масите. Като част от общата програма на непосредствената подготовка на главния удар в София ГК на БКП реши след обяд да се проведе митинг на площада пред централната гара. Разчиташе се с него да започне стачката на железничарите. Тъй като софийската полиция, предварително узнала за акцията, обгради площада пред гарата, даде се парола за новия сборен пункт на площада пред "Майчин дом". Стекоха се стотици граждани. В охраната на митинга за първи път участваха партизани от Шопския отряд. Полицията откри стрелба, смъртоносно рани оратора Петър Топалов - Шмидт, млад синдикален деец, комунист. Неочаквано за полицията стрелба откри и народната въоръжена охрана - ликвидира един полицай, а друг рани. За първи път в столицата се даде въоръжен отпор на Вергил Димовата полиция... 

На 8 септември в 9 ч. сутринта започна влизането на 37-а, 46-а и 57-а армия от Трети украински фронт, Черноморския и Дунавския флот. За първи път такава голяма операция бе извършена без предварителна артилерийска и авиационна подготовка. Предните отряди съобщиха в щаба на армията, че населението и войската са излезли по пътищата и ги посрещат с развети червени знамена и тържествена музика. Действията на въоръжените сили на Съветския съюз в България не взеха формата на военна операция, а, както пише вицеадмирал Азаров, на тържествен освободителен парад.

Из Дневника на ген. Никола Михов, изд. "Изток-Запад" и ИК "Синева", 2004 г. 

7 септември 1944 г. - четвъртък

Сутринта генерал Ганев ми съобщи, че снощи в 11 ч. проф. Цанков е говорил по радио "Донау". Е, разбра се, наистина е избягал. 

Речта му била много възторжена.  Обяснил, че не от страх напуснал България, а (не бил избягал!) с цел да служи на България. Уверен бил сега още повече в победата на Германия (?!). Обвинил кабинета Багрянов за това пораженско състояние на духовете в България. Князът бил наложил Багрянова. При срещата си с регентите ни ги бил видял уморени и явно не можещи да се справят с трудностите. Чудел се, че не се е намерил един български генерал, който да поведе народа и войската. Обърнал се и към войската да изпълни дълга си към България, заедно с Германия.

Телеграма от командира на 4-та допълваща дружина до щаба на войската за разбиване на плевенския затвор на 7 септември

Копие до Военно министерство - отдел РО, и щаба на дивизията

8 септември 1944 г.

На 7. 09. т.г. към 15 часа около местния затвор са почнали да пристигат групи граждани, за да посрещнат освободените политически затворници. Към 18 ч. числото им нараства на около 1000 човека, между които е имало жени и деца. По същото време тълпата разбива вратите и затворниците излизат с викове "ура".

Издигната е била трибуна. Говорил е един от затворниците. Изпратените военни и полицейски части са разпръснали тълпата. Дадени са били изстрели. Има двама войника леко ранени и няколко души от тълпата. 

(п) Геранлиев, подполк. - к[оманди]р на 4 допълваща дружина

"Антифашистката борба в България", том втори, Партиздат, 1984 г. 

ЦВА, ф. 23, оп. 1, а.е. 997

Из мемоарите на маршал Георги Жуков "Воспоминания и размышления", т. 2, изд. АПН, Москва, 1974 г. 

Според разработения план на 3-ти Украински фронт, неговата 46-а армия подготви настъпление по общото направление на Есекой-Кубрат, 57-а - към Кочмар-Шумен, 37-а - към Добрич-Провадия; 7-и и 4-и гвардейски механизирани корпуси, действайки по направлението Карнобат-Бургас, трябваше да стигнат до тези пунктове на втория ден от операцията.

На 6 септември Главната квартира на Върховното главно командване даде заповед Украинският фронт да започне действия. 

Сутринта на 8 септември бе готово всичко, за да се открие огън, но от нашите наблюдателни пунктове ние не виждахме цели, по които трябваше да се открие този огън...

През стереотръбите, биноклите и с невъоръжено око ние наблюдавахме на българската територия обикновен мирен живот: в населените пунктове от комините се виеше лек дим, а хората се занимаваха с житейските си работи. Не бе забелязано присъствие на военни части. 

Маршал Ф. И. Толбухин заповяда на войските да придвижат напред предните отряди. Не мина и половин час, когато командващият 57-а армия доложи, че една от пехотните дивизии на българската армия, построила се край пътя, е посрещнала нашите части с развети червени знамена и тържествена музика. След някое време същите събития станаха и в другите направления. Командващите на  армиите доложиха, че върви стихийно побратимяване на съветските воини с българския народ. 

Аз тутакси позвъних на Сталин в Главната квартира. 

И. В. Сталин каза:.

- Оставете всичкото оръжие на българските войски при тях, нека се занимават с обичайните си дела и да чакат заповед от страна на своето правителство. 

С този прост акт от страна на Върховното главно командване бе изразено пълно доверие към българския народ и българската армия, които посрещнаха Червената армия по братски, виждайки в нея своята освободителка от немските окупатори и от царския профашистки режим. Движейки се навътре в страната, съветските войски навсякъде срещаха най-топло отношение. Скоро ние се срещнахме с партизански отряди, които бяха добре въоръжени и вече бяха превзели  редица градове и военни обекти...

Българският народ, ръководен от своята Работническа партия, на 9 септември свали профашисткото правителство и образува демократично правителство на Отечествения фронт, което се обърна към Съветското правителство с предложение за примирие.

Държавният Комитет по отбраната незабавно даде указание на Главната квартира да прекрати придвижването на нашите войски в България. 

Според указанието на Върховното главнокомандване в 21 ч. на 9 септември ние завършихме движението на войските ни и се разположихме в определените райони. Радостно бе да съзнаваме, че в тази "война" нямаше жертви нито от едната, нито от другата страна.

(Превод от руски Велиана Христова)

Разпространена на 7 септември листовка: "Към българския народ. Към българската армия. БЪЛГАРИ! Червената армия няма намерение да воюва с българския народ и с неговата армия, тъй като смята българския народ за братски народ. Червената армия има една задача - да разбие немците и да ускори срока за настъпването на всеобщ мир. За това е необходимо българското правителство да спре да служи на делото на немците, да скъса незабавно всякакви отношения с немците и да премине на страната на коалицията на демократичните страни. Червената армия се стреми към това немските войници и офицери, намерили приют в България, да бъдат незабавно интернирани и предадени на съветските войски като военнопленници. Съветската армия се стреми след това всички немски кораби, отишли от северните портове в България, да бъдат предадени на Съветския съюз, а ако се окаже, че част от тях са потопени, Червената армия иска да се даде възможност на Морския флот на Съветския съюз да ги извади. Само при изпълнението на тези условия може да бъде прекратено състоянието на война и да започнат преговорите за примирие. Командващ фронта, армейски ген. ТОЛБУХИН. 7 септември 1944 г.". 

Храните ще поскъпнат с над 5% догодина

автор:Дума

visibility 265

/ брой: 203

Земеделците ще плащат повече за осигуровки

автор:Дума

visibility 230

/ брой: 203

България отново с най-скъп ток в Европа

автор:Дума

visibility 208

/ брой: 203

В бъдещия общински съвет ще работя с лице към хората

автор:Дума

visibility 91

Воля и сърце за добрите дела

visibility 202

/ брой: 203

Щрихи към един български патент

автор:Ева Костова

visibility 273

/ брой: 203

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ