За децата (пред)коледно

В навечерието на празници като Коледа, Нова година, Великден и 1 юни всеки от нас е свидетел на порой от загриженост за децата. Често - фалшива, лицемерна загриженост. Ако не е така, защо през 2010 г. например детската смъртност у нас (9,4 на 1000 живородени през годината) е по-висока от 2009 г.? Докато в ЕС умират средно 4,3 от 1000 бебета. Намаляването на детската смъртност като предпоставка за повишаване на ефективността на здравеопазването не съществува в предизборните програми на българските десни партии. Не съществува и като каквито и да било реални стъпки в работата на правителството. Все пак децата на нацията не са родните деца на един или друг политик. 
Да не забравяме, че показателят детска смъртност винаги е огледало за нивото на развитост на едно цивилизовано общество. И най-вече - на реалната грижа на една държава за децата й. За жалост нашата страна тъкмо през 2008 и 2009 г. започна да се оттласква от европейското дъно, но през 2010 г. падна още по-надолу. При това - на фона на резкия спад на раждаемостта, започнал от 2010 г. (стр. 4). Прогнозите на експертите тогава бяха, че той ще се дължи на "лишаването на семействата от второ дете". А всеки рязък спад в раждането на нови бебета е първият звънец за настъпването на сериозна икономическа криза и знак за зрелостта на управленците. Така че вече в наши дни в България да се види млада бременна или двойка в бебешка количка означава едва ли не: "Брех, заможни хора, надвили си на масрафа и чак и за бебешка количка пари намерили!".
 Трагично обаче е, че у нас все по-често детски живот се затрива заради бюрокрация в системата на здравеопазването и заради (вече) не съвсем достатъчни здравни грижи. Казано на "политически" език, няма политика в здравеопазването за запазване на здравето и на живота на децата. 
Не по-малко тъжен е и друг факт - немалкият брой на забременелите и абортирали или родили под 15 г. момичета. Още един показател за незрелостта на обществото ни и... за липсата на държавна политика или откровеното немарливо отношение на държавата към децата й.
Разбира се, извън логиката е при такава демографска криза да се тръгва на кръстоносен поход срещу младите жени - евентуалните майки на на българските деца. А именно техните социални права се орязват през настъпващата година на Дракона. Логично е младите двойки, които не разчитат на заможни родители или не работят престижна и много високоплатена работа, да си кажат: "Ами, като няма условия, няма и деца!". Няма да поглеждам на Запад - там и самотните майки получават данъчни облекчения заради това, че са дали дете на държавата. У нас те получават отношение като в 19-и век.