За детския труд

Интересът на ученици към работа през ваканциите расте, все повече са издадените разрешения от Инспекцията по труда за наемане на работа на непълнолетни. Тенденцията на засилване на желанието на децата към труд не е от тази година, нито от миналата. И изобщо не е повод за гордост. Тя е резултат от два нелицеприятни факта. От една страна, някои подрастващи изпитват силна нужда от средства, не просто защото искат да си купят скъпи маратонки или да се поглезят с излишни придобивки, а тъй като семействата им не се справят с ежедневните си разходи. В тези фамилии детският труд е необходимост, а не лятно забавление на търсещ самостоятелност тийнейджър. Така че място за хвалби в случая няма.
От друга страна, стремежът за работа на младите хора под 18 години, показва простия и ясен за тях извод, че полза от образование няма и колкото по-бързо се махнеш от училището, толкова по-добре ще ти бъде. Младежите са все по-практично настроени в светогледа си и от ранна възраст са установили, че тези, които не учат, често се справят финансово по-лесно в живота. Затова заплата на млади години блазни децата повече, отколкото да трупат знания, умения в училище, да полагат усилия да учат, да напрягат главите си, а не ръцете си.
Мястото на учениците е в училище, над книгите, дори пред компютъра, когато чрез него получават нови знания. Те не трябва да присъстват на нискоквалифицирания трудов пазар, който сега ги привлича с минималната си заплата. Защото днес тя ще им донесе хубави джобни, но утре няма да издържа тях и семействата им. Децата ясно трябва да разберат, че приоритет до пълнолетието им е образованието. Ролята на родители им е да ги пращат в класната стая редовно и мотивирани, а не на трудовия пазар, за да видят уж какво е отговорност и самостоятелност. Тези неща се учат първо вкъщи.