За двата салама

Още от времето на Мирослав Найденов като министър на земеделието преди десетина години се нароиха куп хранителни стандарти. При влизането ни в ЕС единственото изискване към храните бе те да са безопасни, а качеството (БДС) бе в забвение. Не че качествени продукти липсваха на пазара. И се пръкнаха най-различни стандарти, като например този за местните продукти "Стара планина" и т.н. Тези стандарти обаче не са задължителни. А и досега не сме чули отчет колко предпочитани са те от българските потребители. Особено от по-бедните.

Преди близо две години, явно за да демонстрира грижа какво яде населението, властта обяви, че се готви нов стандарт за минималното съдържание на месо например в кренвиршите. Тогава пишман експертите дори не можаха да кажат какъв ще бъде този минимален процент - 50 или 70%. Направиха поредната работна група, но единственото, до което стигнаха след дълго протакане на работата, бе, че подобен стандарт може да има само за висококачествените скъпи месни продукти. Сиреч на бедния българин няма да се гарантират поне 50% месо в наденицата. Иначе, който има достатъчно средства, винаги може да си купи качествен продукт за трапезата.

Сега от БАБХ разбираме, че се готви пореден нов стандарт. Този път за кюфтета, кебапчета и карначета. Понеже през годините се променили породите животни за месо, щяло да има ново изискване за съдържанието на мазнини и вода в продуктите. Световната здравна организация го препоръчвала. И така мазнината щяла да се намали за сметка на водата. Отново всичко се правело от грижа за здравето на потребителите. Все още не сме чули думата на производителите. Но, видите ли, новият стандарт нямало да бъде задължителен. И така поредната работна група ще потвърди отново, че у нас стандартът на салама е висок само за богатите.