За единен антифашистки фронт

Тези дни в столицата се проведе шествие, преминало под мотото "Внимание! Фашизъм!" Значителна група граждани изминаха пътя от НДК до Съдебната палата, скандирайки "Фашизмът не е мнение, а престъпление", "София не е фашистки град".
Няма как да не приветстваме тази проява - проява на честни граждани, осъзнали, че най-високата длъжност на всеки от нас е длъжността "човек". Но не можем заедно с това да не отбележим, че от определена гледна точка проявата е твърде закъсняла. Та отдавна трябваше да се каже, че фашизмът наистина не е мнение, а възможно най-тежко престъпление както спрямо собствения народ, така и спрямо цялото човечество. Той е самото безчовечие.
Прискърбен факт е, че вече 25 години неофашистките сили без всякакво притеснение проявяват своята тъмна социална природа. Още в първите месеци след Десети ноември бяха възстановени редица фашистки организации от миналото. Създаден бе така нареченият Български демократичен форум (БДФ) - организационно превъплъщение на зловещия някога Съюз на българските национални легиони. БДФ бе дори представен в правителството на Иван Костов чрез Муравей Радев - председател на форума.
Заеха се освен това с реабилитацията на фашистите. Отменена бе присъдата на Народния съд, с която бяха наказани лицата, отговорни за злодеянията, извършени през годините на Втората световна война. Това бяха лицата, установили в България фашизъм от нацистки тип. Те са същите, които вкараха страната ни във Втората световна война на страната на нацистка Германия, въведоха в действие расистките (антисемитските) закони от нюрнбергски тип, подготвиха унищожението на близо 50 хиляди български граждани от еврейски произход, предприеха истински поход срещу народа, избивайки най-преданите негови синове. Днес на доказани фашистки палачи, представяни като "жертви на комунизма", се издигат паметни плочи. Заедно с това се подлага на гавра паметта на загиналите в борбата срещу фашизма български патриоти. Паметници на загиналите антифашисти се сквернят, демонтират или направо рушат.
В страната се разгръща безнаказано профашистка пропаганда. Публично се отбелязва рожденият ден на Хитлер, по стените се изписват символите на нацизма, организират се манифестации в чест на прононсирани фашисти (всяка година се провежда така нареченият Луков марш в чест на фашисткия генерал Христо Луков). Поискаха дори една от улиците в София да бъде наречена на името на фашисткия министър-председател Богдан Филов.
От думи преминаха към действия. Фашизирани групи нападат млади антифашисти, причинявайки им тежки телесни повреди. Напоследък интензивно се проявява свойствената на фашизма ксенофобия. Ненавист проявяват дори към сирийски майки с деца, побягнали от смъртната опасност, която гражданската война в страната им носи със себе си...
Описаните по-горе явления би трябвало да са невъзможни в България, дефинирана в Конституцията като демократична, правова и социална. Чл. 44 от нашата Конституция изрично забранява организациите, чиято дейност е насочена към разпалване на расова, национална, етническа или религиозна вражда. За прояви от фашистки тип Наказателният кодекс предвижда и съответна отговорност. Съгласно чл. 108 от него проповядването на фашистка идеология се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба до 5000 лв.
За съжаление неофашистките прояви не намират необходимия отпор от органите на нашата иначе демократична държава. Никой досега не е наказан, нито дори публично порицан за свои профашистки прояви. В това отношение практиката у нас съществено се различава от практиката например в днешна Германия. В германския Наказателен кодекс също има разпоредба (з86-а), която предвижда лишаване от свобода или глоба за  разпространяването на различни символи на нацистката партия, но за спазване на тази разпоредба категорично се и следи. Преди време в нашите медии се появи съобщение, че германската полиция арестувала един от българите, пристигнали в Германия за футболния мач между нашия ЦСКА и немския Баерн Леверкузен. Основанието: по тялото му били изрисувани символи на нацистка Германия. Не дават необходимия отпор на неофашизма и средствата за масово осведомяване у нас. Те кротко мълчат освен ако не изскочи някой факт или събитие, което би могло да бъде добре продадено на медийния пазар.
На неофашистката тенденция в страната ни трябва да се сложи край. Необходимо е преди всичко да се отхвърли обслужващата неофашизма Желюжелева теза, че в България не е имало фашизъм. Абсурдно е да се смята, че има фашизъм днес, когато наблюдаваме само отделни негови прояви, а е нямало фашизъм, когато той се проявяваше с целия свой набор от възможно най-жестоки средства за въздействие върху човешкото поведение. Фашизмът у нас има своята кървава история, която започна с преврата на 9 юни 1923 г. и завърши на 9 септември 1944 г. Но той не бива да има своето продължение по-нататък.
Следователно нашата задача днес е да не допуснем отделните прояви на фашизма да прераснат в държавна система за управление на обществените отношения. Фашизмът трябва да се унищожава още в зародиш, защото иначе ще стане бедствено късно. Във всички случаи трябва да намери приложение чл. 108 от Наказателния кодекс. Не бива да се допусне създаването на организации от нацистки тип, както и да се наричат те. Луковият марш следва да се забрани.
Наложителни са и някои организационни мерки. Необходимо е в частност всички антифашистки организации да се обединят в Единен антифашистки фронт и заедно да се противопоставят на неофашистките прояви. Централният съвет на Българския антифашистки съюз смята за целесъобразно да се организира среща на представители на антифашистките партии и организации, на която да се обсъдят мерки за борба срещу очертаващата се опасност. За тази среща следва да се поканят всички социалистически, комунистически и социалдемократически партии, различните формации на Земеделския съюз, другите демократични партии и обществени организации, с една дума - всички, които осъзнават опасността от фашизъм и имат воля да й се противопоставят.
Нека всички антифашисти заявим категорично: No passaran!