За Европа хората са краставици

Ако човек иска да си обясни събитията в Испания, да разбере за какво се борят в Каталуня и какво мислят за това в Брюксел, няма нужда да гледа репортажи по телевизията, да търси анализи на политолози. Случаят се оказа специфичен и ще трябва да се обърне към психиатър. Особено, за да проумее мълчанието на авторитетите в Евросъюза.
Там всички си глътнаха езиците - от най-високите началници до дребните депутати и чиновници. Мълчи веселякът Юнкер. Скри се от микрофоните Доналд Туск. Покри се вездесъщата и иначе бъбрива външна комисарка Могерини. Млъкна дори могъщата двойка Меркел-Макрон. Мълчат и добре правят. Защото този път наистина няма какво да кажат. Нямат идея какво да правят в момент, когато техните камъни летят по техните глави.
Как да обяснят, че някакви каталунци бягат от хубавото. Цял свят тича към плажовете и пие виното на Испания, а на тях, видите ли, не им харесва. Независимост искали. Толкова години вече са в сплотеното европейско семейство и още не са разбрали, че силата и благополучието са в единството. Това, че под единство се разбира за едни повече и власт, и блага, а за други - по-малко, е подробност. От само себе си се разбира, че повечето е за Брюксел, Берлин и Париж, а останалото за останалите. Азбучната истина за "изключителността" на тези три столици я разбраха младоците в Източна Европа, а в Барселона - не.
Как да обяснят, че солидарността е европейска ценност, която се прилага в изключителни случаи. Например, когато някой от високопоставените персони в "изключителните" центрове на властта свърши глупост, а другите да замазват и да поемат последиците. Както стана с любовната авантюра на Меркел с емигрантите.
Как да разтълкуват на европейското население, че референдум вече е мръсна дума. Мнението на гражданите по жизненоважни за тях проблеми въобще не е интересно. Има избори, регулирани по точно определени схеми, гарантиращи изтласкването на "правилните" особи, и това стига. Как се управлява, кой управлява, кой има право на независимост - това не е тяхна работа.
Международната юрисдикция не е преодоляла противоречието между правото на народите на самоопределение и правото на защита целостта на държавите. На европейския Олимп обаче смятат, че са решили и този въпрос по принципа "Кесаревото кесарю, а божието - Богу". Когато Сърбия искаше да защити целостта си, правото й бе отнето. Признато бе правото на косоварите на независимост. И то без референдум. Тогава Европа пренебрегна ценностите си и вразуми Белград с "хуманитарни бомбардировки".
Когато "неблагоразумие" прояви някоя общност в ЕС, европолицаите може да стрелят с гумени куршуми по протестиращите. Така е по закон в името на реда и цивилизацията. Ако в Москва обаче полицай си позволи само да блъсне маргинал от несанкциониран митинг, тогава се вдига вой до небето за "нарушени" човешки права. Мадридската жандармерия може да прилага несъразмерна сила срещу правото на референдум, защото е "конституционно несъобразен". Затова пък на въоръжения преврат в Киев, извършен с помощта на Европа, се закичва етикета "законен". Брюксел раздава акъл навсякъде - и далеч извън границите си, но в Испания не може. Това били вътрешни проблеми.
Много неща още няма да могат да обяснят европейските велможи. Ще се заплетат, ако отворят уста. Каталуня стана триумф на двойните стандарти. Затова сега Европа мълчи. Ако признае независимостта на Барселона, ще трябва да го стори и по отношение на Крим, а утре - и за много други области в страни членки на ЕС. И дума да не става. Това би било смъртоносно за прехваленото европейско единство. Тогава и властта, и благата за трите "избрани" столици ще бъдат по-малко.
Видно е, че там има сериозен дефицит на умствени способности и политически умения. Иначе високопоставените персони нямаше сами да работят срещу европейското единство. Те до днес не искат да погледнат истината в очите и да нарекат проблемите със собствените им имена. Натрапваха глобализъм, получиха раздробяване. Искаха "общо европейско съзнание", получиха осъзнаване на националната идентичност. Вместо да проумеят, че европейците недоволстват срещу опитите да бъдат подстригвани по един фасон, в ЕС им натискат главите и щракат с ножицата на глоби и заплахи. Макрон и Меркел предлагат още по-затягащи правила, още по-силно орязващи държавния суверенитет. Искат безпрекословно подчинение, но получават бунт. Крайно време е в Брюксел да разберат, че хората не са краставици, нито кокошки и свине, за чието щастие усърдстват.
Референдумът в Каталуня не зрее от вчера. Колективната европейска власт имаше време да помогне на Мадрид и Барселона да се разберат. Още повече, че каталунците и сега са готови на преговори. Но това предполага мисъл, умение и реализъм. Прагматизъм, а не цинизъм. Ленивият ум на презрялата от демокрация Европа предпочита лесните решения, такива няма. То може да бъде само едно - насилие. И Европа многократно вече показа, че на това е способна.