За хората Столичната община е враг

Анна Байчева-Славова е родена през 1978 г. в София. Висшето си образование завършва през 2001 г. в Университета за национално и световно стопанство със специалност "Международни икономически отношения". Магистър е по управление на европейски проекти от Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Има специализация по "Банки и финанси" към Международния банков институт в Лондон съвместно с Асоциацията на търговските банки и БНБ. Работила е в частния и държавния сектор. Владее испански, английски и френски език. В момента е за първи мандат общински съветник от БСП. Зам.-председател е на Постоянната комисия по граждански права, молби и жалби, както и на Комисията за установяване и предотвратяване на конфликт на интереси и член на Комисията по европейска интеграция и връзки с гражданското общество. Член на ГС и НС на БСП, зам.-председател на РС на БСП-Банкя.


ЦИТАТ:
"Столичани се жалват най-много от бездомните кучета и дупките по улиците"

- Г-жо Байчева, вие сте зам.-председател на общинската комисия по молби и жалби на граждани. Много ли са оплакванията на столичаните?
- Комисията заседава почти всяка седмица, като на едно заседание обсъждаме по 8-9 точки. Това значи, че за месец се събират по 30 жалби. Годишно те са над 300. Това за мен не е малко.
- От какво най-често се жалват хората при вас?
- Сигналите им основно са свързани с бездомните кучета и разширението на популацията ми. За съжаление Столичната община все още няма приета програма за борба с уличните животни. Затова и тя не успява да реши по-кардинално проблема с тях.
В последно време все повече софиянци ни сигнализират заради зачестяващите проблеми с дупките по уличните платна. Темата стана особено наболяла след тежката зима и последвалото снеготопене, които съвсем влошиха положението с настилките. А не е тайна, че проблемите основно се дължат на лошото качество, с което са правени предишните ремонти на улици и булеварди.
Зимата причини доста неудобства не само на шофьорите, но и на пешеходците. Затова една голяма част от жалбите на хората са свързани с непочистените тротоари или липсата на такива. Най-често майки с малки деца, които ползват бебешки колички, ни се оплакват, че не могат да се придвижват, особено в крайните квартали.
На много молби ние като общински съветници не можем да отговорим, тъй като са свързани с уреждането на междуличностни имотни отношения или спорове, които вече са отишли в съда.
Имаме си и постоянни жалбоподатели, които подават искове на почти всяка комисия. Може да се каже, че те са емблематични за Столичната община.
- Какво следва при постъпването на една жалба в комисията?
- Това, което можем да направим, е да накараме институциите да работят. Комисията на практика няма възможност да разрешава проблема по конкретната жалба. Затова често събираме един срещу друг гражданите и съответните институции. Това може да са районните администрации или звена на Столичната община. Целта ни е поне да сближим позициите им.
- В какъв процент на практика се стига до разрешаване на проблемите на столичани след подобни събирания?
- За съжаление моите наблюдения показват, че в малък процент се стига до удовлетворение на жалбоподателите. Все пак има доста сериозни жалби от граждани, които са причинени от бездействието или недобрата работа на общински служители. Такива отношения трудно се уреждат.
Получаваме, разбира се, и неоснователни и странни сигнали. Един от тях изискваше да се прецени дали е етично поведението на бивш кмет, по повод негово изявление, с което според столичанина се наслагвала агресия в обществото. Преценихме, че няма реално основание да заемаме определена позиция.
- Вероятно при вас са идвали и жалби за корупция.
- Имали сме само един-два случая, в които е имало подозрение за корупционна практика в някои от общинските администрации. Но те са се оказвали само съмнения, без достатъчно подкрепящи ги факти. Но действително има решения на администрации, които са необясними и категорично са нарушавали законови разпоредби.
- Чувстват ли тогава софиянци грижата на Столичната община или по-скоро за тях тя е враг?
- Това, което виждам в очите и поведението на гражданите, за съжаление, е едно голямо недоверие към общината, липса на вяра, че може да им бъде разрешен конкретен проблем. Те гледат на кметството като на причинител на бедите им, а не като институция, която би могла да им помогне. Истината е, че хората нямат доверие в нито една институция - държавна или общинска. Все още всеки смята, че администрацията му е враг. Аз самата също съм се сблъсквала с лошо отношение в районни общински служби. И към мен са се обръщали така, като че ли съм отишла да прекъсна удоволствието или почивката на служителите, така че разбирам жалбоподателите.
- Вие работите и за комисията по европейска интеграция. Какви са наблюденията ви за дейността на общината в тази област?
- Когато влязох в комисията, имах малко повече очаквания за работата й. За момента виждам само, че сме една пощенска кутия, а през нас минават проектите, в които Столичната община иска да участва. Те биват представени набързо, а след това също толкова бързо се гласуват на заседанието на Столичния общински съвет.
Някои от заглавията на проектите звучат много добре, но все пак трябва да са и достатъчно важни. А знаем, че има доста сериозни проблеми, които могат да бъдат разрешени с европари. Притеснително е, че в голяма част от проектите Столичната община не е водещ партньор. А според мен не е редно София да участва наравно с второстепенни и третостепенни европейски градове.
- Успешно ли работи Столичната община в разработването на европроекти и усвояването на средствата?
- Преди около месец поисках отчет за изпълнението на програмите, в които се е включила общината през 2011 г. Получих отговор без никаква информация, който беше по-скоро опит за замазване на зле свършена работа. Обяснението беше, че не съм задала правилно въпроса си. Затова червените общински съветници предоставихме нова таблица, която максимално да улесни общинските чиновници и те да попълнят колонките ясно и подробно. Като политическа група ни интересува колко пари са усвоени по европроектите и какви са резултатите от тях. Защото не бива да забравяме, че по всеки един европроект Столичната община участва със съфинансиране. Харчат се парите на столичани, а не само безвъзмездни средства. Затова трябва да има отчетност и прозрачност.
- Кой въпрос, свързан с европейската ни интеграция, най-бързо трябва да реши общината?
- За мен е важен въпросът защо София няма свое представителство в Брюксел. Всяка година гласуваме да се заделят пари за представител и офис, а от 2010 г. няма такъв. В същото време се борим за Европейска културна столица. Последният конкурс за представител беше прекратен и нещата бяха замразени без обяснение. Ще дам пример с испанския град Валенсия, който има офис с 30-40 човека. Затова ще внеса питане по въпроса до кмета Йорданка Фандъкова.
- Все пак не може да няма успешен европроект или програма.
- Една положителна дейност е безспорно   ежегодната програма "Европа". На едно от последните си заседания СОС одобри приоритетите и за тази година. Тя трябва да се популяризира повече, защото в нея могат да участват структури на гражданското общество, неправителствени организации. За годината бюджетът е около 490 000 лв., като 445 000 могат да бъдат усвоени от НПО. Има няколко ключови приоритета, по които те имат възможност да кандидатстват през 2012 г.  Проектите трябва да са свързани с подготовката на София за Европейска културна столица. Ще се подкрепят и инициативи, насочени към обществената ангажираност за дълготрайното развитие на града. Ще се насърчи и сътрудничеството между структурите на гражданското общество и местните общински администрации. Миналата година програма "Европа" бе доста успешна. Пример за това е един от популярните проекти - "Столица със сто лица".
- Ще станем ли все пак скоро европейска столица?
- Доста сме далеч от този момент. Преди няколко години работих в посолството ни в Мадрид и си създадох достатъчно впечатления за една истинска европейска столица. Там стъпките, които се предприемат, се обмислят, промяната не се прави на парче. Затова оправданието, че няма пари, не е състоятелно. Въпросът е във ефективното им усвояване. В България не разчитаме на добрите експерти и практики, а на близките и приятелски кръгове. Затова и нещата не се получават.