За храната и болниците

Точно в Деня на вредната храна, отбелязван от САЩ, излезе и информация, че в някои болници в страната не се отпуска храна за пациентите (стр. 5). Едва ли някой, запознат с проблемите на общинското здравеопазване, е изненадан от този факт. Защото отлично знаем колко много малки болници бяха принудени през последните 2-3 години да сложат катинари на вратите си. Хората от онези населени места вероятно биха си казали: "По-добре да не хранят в болницата, но болницата с докторите и сестрите да я има!" И сигурно са прави, защото за един преглед или едно изследване трябва да пропътуват десетки километри в студ и пек.
Практиката показва, че храненето на пациентите е първото нещо, от което се лишават болничните шефове, когато парите не стигат. В едната от болниците, проверявани от здравната каса, заповедта за спиране на храната е от есента на 2010 г. - точно когато финансовият и тогавашният здравен министър поставиха пред едно от най-големите изпитания болниците в страната. Разбира се, първи усетиха тоягите по гърба си общинските. И никой от новите управляващи през всичките 3 години така и не си направи труда да осъзнае, че големите пари затъват в големите болници. Защото около 100 малки лечебни заведения в страната харчат 17% от ресурса, а 60-70% отиват за издръжката на 5-6 големи болници. Статистиката именно от 2010 г. показва, че средно храноденът в общинските болници е бил... 1.88 лв., докато в градските и бил 2.97, а в областните - 2.04 лв. Е, ако може да прозвучи като утеха, храноденът в държавните психиатрични болници е бил 1.73 лв.
Болничното хранене наистина е един нерешен проблем, оставен на плещите на общините най-вече. Независимо че НЗОК, давайки пари на дадена болница по дадена клинична пътека, в тях уж е предвидена и сума   за "хранене" на пациента. Но не е ясно за колко стотинки всъщнаст става дума. Отделен въпрос е, че според експерти един болничен храноден трябва да е не по-малко от 9-10 лв. Защото все пак става въпрос за храната на болен човек и тя не може да е ни кюфте, ни кебапче, ни варен геврек, а трябва да следва определен диетичен режим. Отделен въпрос е, че ни един от четиримата здравни министри за 2 години и половина, които толкова парадират с ангажираността си с проблемите на болните не се сети да погледне над 40-годишната нормативна база за болничното хранене.
Ситуацията на малките общински болници и в момента е като затишие пред буря. Поредицата от законодателни и нормативни промени така или иначе води много от тях към... небитието. Въпреки че всяка от тези малки болници има своя 60-65-годишна история и е дала на националното здравеопазване не един и двама доценти и професори. Свидетели сме на тези всекидневни атаки, на които са подложени малките болници и работещите, а от това страдат най-много болните. Вероятно и затова никой не бе изненадан и ни една институция не реагира преди няколко месеца, когато за пореден път в Брюксел бе "обявено" от Европейския здравен потребителски индекс за 2012 г., че България е на предпоследно място по здравеопазване.