За казуса "Ненчев"

Любомир Кючуков

Терминологично: В дипломацията не съществува понятието „временно изпълняващ длъжността посланик”. Коректната формулировка е „временно управляващ посолството”. За съжаление дори и премиерът и външен министър допусна терминологична неточност.
Процедурно: Посланикът представлява държавата и се назначава от държавния глава. Министерство на външните работи предлага за съгласуване от президента кандидатурата за посланик. При съгласие от страна на президента следва решение на Министерския съвет и указ от президента. Според представената информация през миналата година е имало завършена съгласувателна процедура между МВнР и администрацията на президента за друг посланик в Киев, която обаче по неизвестни причини не е била последвана от решение на Министерския съвет.
Законово: Законът за дипломатическата служба дава възможност за ръководител на задгранично представителство, т.е. посланик, да бъде назначено и лице извън състава на дипломатическата служба, т.е. създава се политическа квота, но тя не може да надхвърля 20%. Няма политическа квота извън тази за посланици (законът прави разлика между ръководител и ръководещ дипломатическо представителство). Иначе казано, за временно управляващ посолството се назначава дипломатически служител. Което повдига въпроса кога и как г-н Ненчев е станал дипломат. Тук важат базовите правила за изпращане на дипломати на задгранична работа, т.е. достатъчна е заповед на министъра на външните работи. И именно тази възможност се използва в момента, за да се заобиколи президентската институция.
Впрочем, политическата квота за посланици, с известни отклонения, се спазваше при всички досегашни президенти. За други ръководещи допломатическите мисии обаче (генерални консули, консули), където не се изисква съгласие на президентската институция и за които по принцип отсъства политическа квота, тези назначения в отделни периоди значително надхвърляха посочените 20%.
Политически: Самият факт, че България вече две години няма посланик в Киев повдига много въпросителни. Той демонстрира неглижиране на двустранните отношения, а в условията на война показва и липса на заинтересованост към ключов международен проблем, имащ пряко отношение към националната сигурност. Всичко това – в дисонанс с политическите заявления за солидарност с Украйна. А изпращането на нов временно управляващ де факто дава знак за постоянност, а не за временност на тази ситуация. Иначе казано: устройването на една личност се оказа по-важно от политиката на държавата.

Епицентър