За колебанието и неговата възхвала

"Възхвала на колебанието" е представление за живия човек, който вече 25 години се съпротивлява на превръщането му в "електорална единица", пази в паметта си трепетите, мечтите, мислите и вълненията на своето лично битие, които очертават човешкото му пространство, достойнството му на "свят в света", така Маргарита Младенова представя своя спектакъл, изграден по разкази и стихове на Георги Господинов от неговите книги "Балади и разпади", "Невидимите кризи", "И всичко стана луна". Представлението е създадено на сцената на Драматичен театър "Стефан Киров" в Сливен с участието на актьорите Таня Йоргова, Деница Даринова, Дeсислава Касабова, Ивайло Гандев, Димитър Костадинов, Добромир Цветков и Михаил Илийков, които в творчески сговор и доверие към зрителя водят своята артистична битка срещу обезчовечаването на живота.
В основата на динамично построения спектакъл, в който ударно се редуват пределно натоварени емоционално сцени, е убеждението, че всяка силна поезия е и много театрална. А също и че съвременният театър се нуждае от поезията, за да говори ясно, силно и категорично за истината и съвременните проблеми на човека. Също толкова ясно, силно и категорично е посланието на спектакъла на Маргарита Младенова - проблемът на днешния човек е не как да се нахрани, а как да остане човек.
И именно в този сложен, едновременно поетичен, емоционален и рационален театрален анализ на проблема е "заключена" интелектуалната стойност на това представление. Защото "Възхвала на колебанието", при цялата ударна сила на своята поетичност, е спектакъл, изискващ интелектуално напрежение и съпреживяване. Иначе историите за свинската душа под дървото, която наблюдава разчленяването на тялото си; за двамата влюбени, които се срещат на летището за първи път и преди да се сбогуват, в своя бунт срещу необходимостта, измислят своето общо минало; за трудовия човек, който все не може да усети "новата" свобода, измервана единствено чрез материалното; за момичето, която разбира колко много звездни нощи е пропуснало; за стареца, който не иска да продаде къщата си на англичани, защото тя не е негова, а на баща му, не могат да бъдат разбрани и почувствани като така познатите ни преживени или непреживени "невидими кризи". Така малките истории, фрагментите от живота, изграждат поразително цялостната и единна във визията и внушенията си тъкан на спектакъла, за да стигнат до финалната поанта, която възхвалява колебанието като най-ярко обобщение на съвременния живот и сигурен белег за това, че, както казва авторът Георги Господинов, "Живият човек е колебаещият се човек".

Младите актьори от Сливенския театър в сцени от спектакъла

Михаил Илийков в ролята на стареца, който не иска да продаде къщата си