13 Април 2021вторник19:24 ч.

За лидерите, изкуството и различните перспективи

Не се страхувайте да рушите собствените си рамки, казва д-р Иън Съдърланд от едно от най-престижните училища за бизнес обучение в Източна Европа

/ брой: 284

автор:Калина Йотова

visibility 1576

Д-р Иън Съдърланд е асистент-професор и директор на докторантската програма в училището по мениджмънт в Блед, Словения (IEDC-Bled). Роден е в Нюфаундленд, Канада, но развива активна международна кариера като изследовател, преподавател и музикант. Работата му обхваща много дисциплини, но най-вече културна социология, изследвания в областта на лидерството, социална теория и социо-музикология. Съдърланд има бакалавърска и магистърка степен по музика от Memorial University в Канада, както и докторска степен по социология и философия от University of Exeter, Великобритания. В края на ноември Иън Съдърланд изнесе в София лекцията си "Преосмисляне на лидерството: естетически критичен анализ".

Цитат:
Инвестициите в креативността са най-ценният и стратегически ход, който компаниите могат да направят
 

- Как така един професионален музикант се впуска в социологията, за да се превърне в професионален лектор?
- Често ме питат за развоя на кариерата ми, тъй като до известна степен той е необичаен. На първо място бих казал, че винаги съм се придържал към нещата, които чувствам, че допринасят за усъвършенстването на хората, с които имам привилегията да си взаимодействам. Схващам основната част от моите занимания като помощ за другите да осъзнаят и реализират собствения си потенциал. Старал съм се да постигна това като музикант, вдъхновявайки хората чрез изпълнения, докато обучавах млади музиканти и в работата си като хоров диригент. Стремя се да го правя и чрез изследователската, и преподавателската си дейност в академичната област. Освен това никога не съм напускал света на музиката, за да се отдавам изцяло на социологията. Все още се занимавам с музикална дейност (свиря на пиано, композирам по малко, понякога се връщам към диригентската палка), но музикалните и артистичните ми интереси в по-голяма степен насищат моята по-академична социологическа работа. Не съм избирал едното пред другото. Моите интереси, проучвания, изследвания и дейности се допълват взаимно. За мен кариерата ми представлява непрестанно развитие, съставено от множество, различни и широкообхватни интереси.
И все пак имало е и специфични преломни моменти в моята кариера. Като студент и докторант по музика съм учил и много немузикални дисциплини, в това число много курсове по социология, философия и история. Бях вдъхновен и окуражен от многообразието на гледните точки, които имах късмета и възможността да изследвам. Винаги намирах пленителни връзки между перспективите и следвах тези връзки през цялата си кариера дотук. Една такава повратна точка за мен беше семинар по културна социология, докато карах магистърската си степен. Тогава се запознах с работата на проф. Тиа ДеНора, пионер в областта на социология на музиката. Толкова бях вдъхновен от труда й, че се преместих в Англия, за да направя доктората си при нея. По време на докторантурата си в университета в Екзитър бях пленен от мениджмънта и въпросите, свързани с лидерството в творческите и културните отрасли. Тогава имах възможността да работя като сътрудник на проф. Джонатан Гослинг от Центъра за лидерски изследвания към университета в Екзитър. Отново ми се удаде възможност да придобия нови гледни точки и да открия нови връзки. Сега мога да съчетавам работата, опита, подготовката, образованието и научната работа в областта на музиката, социологията и лидерството в една удовлетворяваща професионална практика.
- Какво представлява практиката за усъвършенстване на лидерските качества, базирана на изкуството? Защо тези методи са важни за успеха на лидерите?
- Ползата от изкуствата се основава на една проста идея - нека приемем огромната сложност, която ни заобикаля и осъзнаем, че като цяло традиционните учебни методи за управление и лидерство не са помогнали на света. Колкото до сложността - днес например ще бъдат пуснати 130 хиляди нови интернет страници, ще бъдат изпратени 290 милиарда мейла и 27 милиона съобщения в Twitter, ще бъдат извършени 360 милиона търсения в интернет измежду трилиони страници със съдържание, 130 милиона души ще се родят (57 милиона ще умрат), 73 вида ще изчезнат, 54 нови думи ще бъдат добавени в английския език, ще бъде дадено началото на 1000 нови бизнес начинания.
Светът в този момент вече не е светът след пет минути. Нашата действителност е част от един постмодерен, посттрадиционален, мулти- (културен, етнически, религиозен, джендър и пр.) свят, в който нашите гледни точки и обстоятелства непрестанно са подложени на изпитание и се променят. Нашите сетива, възприятия и взетите за даденост начини за разбиране на света са все по-неподходящи. Тогава същественият въпрос за бизнес образованието става: "Как да се справяме с това и по-специално - как мениджърите и организационните лидери да работят сред такава промяна, сложност и несъвместимост?"
Това, от което се нуждаем, са по-усъвършенствани и точни подходи към образованието в областта на мениджмънта и лидерство, както и практика, която да помогне на хората да разпознават и управляват сложните човешки, социални, сетивно-емоционални преживявания във всекидневната им работа и живот. Това налага един естетичен подход на вещо наблюдение, възприемане и действие, така че при всяко пряко и косвено предизвикателство мениджърите и лидерите да са способни да се справят със заобикалящата ги сложност, да я разбират и да действат отговорно.
Традиционните средства при обучението по мениджмънт и лидерство не успяват да го постигнат. Просто се огледайте в този свят на масово неравенство, борби, съперничество, конфликти, икономическа рецесия, неморално поведение, скандали, егоизъм, незаинтересованост към климатичните промени. Всичко онова, в което живеем и се трудим. В много отношения то заслужава порицание. Това, от което се нуждаем, са мениджъри и лидери - в частния и публичния сектор, от организациите със стопанска цел до онези с нестопанска цел - които са в състояние да видят голямата картина с много по-добри и по-отговорни умения за преценка, възприемане и действие.
Изкуствата ни помагат да го постигнем. Артистите и техните произведения отдавна ни стимулират, шокират и провокират да надскочим шаблонния, безкритичен, сляп мироглед, да отворим очите и ушите си за различния и по-проницателен кръгозор за действителността, човечеството, човешкото поведение, предизвикателствата, идеите и др. Изкуствата също така ни напомнят за свободните възможности на човешкото въображение, мечти и творческа сила. А днес се нуждаем от много повече въображение, мечти и креативност, за да се съсредоточим върху решаването на истински важните проблеми пред човечеството. Изправени сме основно пред седем големи кризи - околна среда, бедност, достъп до храна и вода, достъп до здравеопазване, до образование, липса на мир и световната икономическа криза. Бизнес лидерите имат основно значение за разрешаването на тези проблеми. Но първо трябва убедително да прегрупираме бизнес въпросите с обществените въпроси. Трябва да подобрим способността си да се справяме с тези проблем чрез въображението и креативността. Да придадем живот на тези въпроси от пластичните до перформативните изкуства по един чувствен, сетивно-емоционален начин, който да задълбочи влиянието върху хората. В същото време тези методи ни вдъхновяват и учат как да си представяме и креативно да подхождаме към тези въпроси.
- Все пак наистина ли всички хора притежават някаква латентна креативност? Трябва ли да разглеждаме всеки в работата, у дома или сред приятелите си като артист?
- Мисля, че дефинирането на това кой е и кой не е артист е банален начин за проучване. За да те признаят за артист, означава да има група хора, които те разпознават като такъв. Това е форма на социална идентичност, конструирана и реконструирана чрез социалното взаимодействие и дейност. Въпреки това вярвам, че всички притежаваме творчески капацитет.
За мен креативността е използването на творчески умения, за да надхвърлим традиционното/съвременното, да създадем смислени, полезни и целенасочени нови продукти, услуги, идеи, концепции и пр. Като всяко умение тя има нужда да се насърчава и развива. И точно тук обществото, и по-конкретно образователната система, е засякла. Креативността трябва да се захранва чрез множество различни и широкоспектърни идеи, концепции, перспективи, хора и пр. Въпреки това ние учим себе си и децата си да мислим в ограничени, отделни дисциплинарни рамки. За да отключим творческия си потенциал - трябва да спрем да мислим "извън рамките" и да осъзнаем, че всъщност не съществуват никакви рамки. Трябва да разрушим стените и преградите, които сме построили в умовете и сградите си. Трябва да ценим кретивните опити - както успешните, така и неуспешните. Необходимо е да обновим организациите, за да оптимизираме пространствата (както физическото, така и виртуалното) и възможностите хората да общуват и мислят заедно, да си сътрудничат, да изследват, задават въпроси, да се чудят, да си представят, да мечтаят и постигат целите си заедно.
- Как да убедим мениджърите/лидерите, че е необходимо да гледат на работното място като на голяма фабрика за идеи, където творчеството и иновациите се признават и възнаграждават?
- Вярвам, че това е относително очевидно, но често е трудно да накараме хората да видят очевидното. Днес, а така ще е все по-осезаемо и занапред, най-ценната стока са "креативните идеи", а не някой продукт или услуга. Предвид това бизнес лидерите, които искат да останат актуални, да поддържат определено ниво и да се развиват в бъдеще, трябва да възприемат една идейно-икономическа нагласа. Защото, ако вашата организация не може да генерира нови, креативни, съдържателни, целенасочени идеи - такива, които могат да допринесат за разрешаването на някои от големите кризи, които застрашават съществуването ни - организацията в крайна сметка ще се провали. Инвестирането в оптимизацията на креативността, във всяка една организация, е най-ценният и стратегически ход, който компаниите могат да направят. То със сигурност ще се отплати в бъдеще!
- Казвате, че не бива да наказваме неуспешните творчески опити. Поемането на рискове е много важно за иновациите, но ако едни рискове водят до нововъведения, други приключват с провал. Колко тънка е границата помежду им?
- Границата може да е изключително малка. Проблемът с творческите процеси е, че човек никога не знае какво ще излезе накрая. В същото време това е и един от най-вълнуващите елементи! Разликата между успешното нововъведение и унизителния провал може да е тънка като косъм, тъй като са намесени толкова много променливи - от продуктовия дизайн и услугата до маркетинга, пазарните условия, дейността на конкурентите и др.
И все пак, ако погледнем творчеството на артистите, които се борят през целия си живот със съмненията за успех или провал - ще видим, че творческият процес става по-познат, по-изтънчен, по-пълен с практиката. В крайна сметка всичко се свежда до доверието. Колкото повече се занимаваме с творчески начинания, толкова повече научаваме да се доверяваме на способностите си да разбираме. Научаваме се да се доверяваме на своите способности и творчески потенциал.
- Вярвам, че за да сме конкурентоспособни в съвременната глобализирана бизнес среда, мениджърите трябва да дават възможност на хората да се разгръщат. Как може да се случи това? Нали творчеството се оптимизира от броя на хората, които участват в творческия процес.
- Права сте. До известна степен творчеството се оптимизира от броя на хората, ангажирани в творческия процес. Съществува обаче опасност от преминаване на критичната маса от хора с творчески идеи и навлизане в областта на хаоса. Именно тук мениджърите и лидерите трябва да знаят как да боравят и управляват творческите процеси и екипите. От опита си съм разбрал, че участието в творчески процеси е заразно. То привлича хората поради вътрешно присъщи причини. В известен смисъл организация, която видимо цени творческите опити (отново успешни и неуспешни) ще оптимизира броя на хората, участващи в тях, защото хората искат да бъдат част от такива дейности. Те са забавни, вълнуващи, интересни, даващи възможност на човек да се разгърне, задоволяващи и се отплащат.
- Казвате, че креативността не означава да мислим извън рамките, а да осъзнаем, че няма такива. Но да предположим, че по-скептичните мениджъри сред читателите си кажат: "Ако беше толкова добър учител, защо самият той не е лидер, а ни чете лекции". Ще дадете ли някои практични съвети на всички тези Тома Неверни.
- Жизненият ми път винаги се е ръководил от убеждението, че няма рамки, а намираме връзки навсякъде. За съмняващите се, които може да си кажат: "Обикновено неспособните поучават", ще посоча, че имам значителен опит в управлението и лидерството. В миналото съм бил директор на успешна частна консерватория, мениджър на един от най-изтъкнатите хорови музикални фестивали в света, заемал съм изпълнителски и ръководни длъжности в музикални организации в Канада и Англия. Накратко - имам много практически опит. Що се отнася до практическите съвети - помислете са най-успешните хора в областта на изкуството и бизнеса през ХХ век. Ще ви дам два примера. Пабло Пикасо е радикален творец. Той неведнъж преобръща с краката нагоре своето поле за изява - света на визуалните изкуства. Едно от най-прочутите му нововъведения е кубизмът. Въпреки това той не достига сам до откриването му, нито пък го прави, оставайки ограничен в художническите си рамки. Пикасо работи в тясно сътрудничество с Жорж Брак, за да развие кубизма. Освен това той общува с по-широк кръг от приятели и колеги, известни като "La bande a` Picasso" (приятелите на Пикасо), с които се среща редовно в парижкия Монмартър. Тази група включва художници, поети и дори един математик, който помага за отварянето към геометрията, захранила развитието на Пикасо и Брак за едно от най-влиятелните и успешни художествени движения на ХХ век. Вторият пример е покойният Стив Джобс. Той беше човек, разбрал, че няма рамки. Той е бизнесмен, изучавал типография (изкуството за проектирането и разполагането на символи върху страница) като млад, който осъзнал колко полезна, значима и целенасочена може да бъде красивата типография за графичния потребителски интерфейс на компютрите. Той е и човекът, който, уволнен от Apple, поема Pixar - компания от областта на културната и творческата индустрия - и я прави изключително успешна. Когато се връща в Apple, работата му е повлияна от неговия опит и наученото от художниците, с които е работил. Днес Apple произвежда най-красивата, творческо потребителска електроника благодарение на Стив Джобс. И последният елемент на практически съвет, който ще дам, е - не се страхувайте да рушите собствените си рамки. В края на краищата ще се сдобиете с много по-хубава гледка!
- Как се ваят магически звуци и лидери - със сърце, с мускули или с психика?
- Подходът към лидерството трябва да бъде цялостен. Той трябва да държи под око реалностите, в които работят мениджърите/лидерите. Но ние трябва да им дадем естетическите инструменти за наблюдение, възприемане, мечтание и въображение, които притежават артистите. Става въпрос за сърцето, за силата, за психиката, за духа, за стремежа и за още много повече.

 

Германия с нови правила срещу коронавируса

автор:Дума

visibility 134

Искат оставката на Шарл Мишел заради "Дивангейт"

автор:Дума

visibility 297

Израел с диверсия в ирански ядрен обект

автор:Дума

visibility 278

/ брой: 71

Възходът на Остап Бендер

автор:Велиана Христова

visibility 540

/ брой: 71

С обич за сънародниците ни в чужбина

visibility 254

/ брой: 71

Тотю Бакалов на 94 години!

автор:Дума

visibility 330

/ брой: 71

Датата

автор:Дума

visibility 167

/ брой: 71

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ