За множеството неказани и неслучени неща

- Считам, че като човешки същества трябва да можем да виждаме другите хора, вглеждайки се в дреболиите в живота им, в детайлите, които събрани заедно, отново правят цялото, убеден е авторът Ян Нойман

-  Пиесата е петминутно пътуване в мислите на един обикновен човек през един обикновен ден от неговия обикновен живот. Защо тогава това пътешествие е толкова вълнуващо?, пита режисьорката Василена Радева

Голямата сила на театъра е в активирането на фантазията на зрителя, при филмите това се случва рядко. Там, докато гледа, човек трябва да е пестелив. Аз вярвам в принципа, че теоретично един актьор може да разказва два часа една история, без нищо реално да се случва на сцената. Ако актьорът и историята са добри, това не би било проблем. За мен именно в тази точка се крие най-чистата форма модерен театър. Така авторът на пиесата "Великият момент на Кьоних" Ян Нойман определя виждането си за мястото и формата на театъра в съвременния свят. И осланяйки се на мисълта на Хайнрих Хайне, че всеки човек е една вселена и под всеки надгробен камък спи целият свят, подчертава убеждението си, че и като човешки същества, и като автори, режисьори, актьори трябва да можем да виждаме другите хора, вглеждайки се в дреболиите в живота им, в детайлите, които, събрани заедно, отново правят цялото.
Точно това вглеждане в обикновения живот на един обикновен човек е привлякло режисьорката Василена Радева в постановката й на пиесата на Ян Нойман на сцената на Театър 199. За нея "Великият момент на Кьоних" е пиеса, написана, за да споделя чувства, мисли и питания, да надниква в главата, а оттам и в живота на един непознат на име Кьоних, без да натрапва симпатии или позиции. Пътуването обаче е вълнуващо може би заради "великия момент", който все си мислим, че пропускаме, а всъщност ни се случва всекидневно. Може би защото в миг, близък до смъртта, се взривяваме и разтърсени се събуждаме в себе си, в своята нова вселена. Може би защото всеки човек има поне един господин Кьоних в живота си и множество неказани, неслучени неща. Моментът - когато времето се разтяга, а целият живот може да бъде събран в една точка, точката на експлозия. Дали в такъв момент умираме или пък отново се раждаме?
Такива въпроси си задават героите в това представление, изиграни от Йорданка Стефанова, Деница Шопова, Пенко Господинов, Росен Белов и Петър Мелтев. Това представление не е въпрос на живот и смърт за никого, освен за една фиктивна личност - главния герой, успокоява ни Василена Радева, но в него става въпрос за живота и смъртта, за съдбата на нашата вселена, за икономика, за история, или иначе казано - за нашия свят, свят с името Човек. Пиесата е преведена от Гергана Димитрова, сценографията е дело на Елена Шопова, а музиката е на Мартин Каров.


Петър Мелтев, Деница Шопова, Йорданка Стефанова и Росен Белов в сцена от спектакъла

Първа част от пътуването на Кьоних - Пенко Господинов и Деница Шопова
 

Втора част от пътуването на Кьоних - Пенко Господинов и Йорданка Стефанова
Снимки Павел Червенков