За нашата подраст

Преди време учителката по български език и литература от ПГКТС в Правец ме покани да присъствам на урок. Урокът беше за творчеството на Николай Хайтов, а тя знаеше за моите лични отношения с него. Влязох в клас и поздравих учениците от ХI клас: "Казвам "Добър ден" на подрастта". Любопитно ме погледнаха и замълчаха. "Знаете ли какво е това подраст?", запитах ги. Пак последва мълчание. 

"Старите дървета в гората, когато семеносят и паднат семената на земята, поникват млади фиданки, на тях казваме "подраст". И лесовъдите ги отглеждат, за да израсте млада гора. Вие сте подрастта на обществото и ще израснете като специалисти, необходими за развитие на обществото, което ви отглежда." Последва леко приятно шумене и продължихме по-нататък. 

С интерес слушаха разказа ми за Хайтов. След това продължихме с разкази за природата, гората и дивеча. Изяснихме, че и горските дървета са суетни като ученичките от класа. И те се стремят да станат високи и стройни, та лесовъдите им помагат, като премахват пречките. Получи се ползотворно събеседване, учениците проявиха завиден интерес и внимание. Последва и втора среща с дванадесетокласници, която те бяха пожелали. Същият интерес, същото сериозно отношение. Дори бяха изказали благодарност в социалните мрежи. 

Радвам се на това поколение, което ще ни наследи. Не ми направи добро впечатление обаче неглижираното облекло, с което някои ученици ходят на училище. Няма ги спретнатите униформи и ученичките с белите якички. Но все пак пожелавам на нашата подраст да израсне от нея достойно общество. 

Христо В. ХРИСТОВ-РЕФЕРЕНТА,

Правец