За обичта, за надеждата и красотата

Иван Попиванов

В наше време се пишат много стихове и "стихове", публикуват се много стихосбирки. Има чудесни изяви, но се срещат и безпомощни дилетантски съчинителства, стихоплетства, с претенции за творческо постижение. В подобни случаи амбициите надделяват над възможностите...
Толкова повече ни радват добрите успехи. Смятам, че сред тях е и новата книга на поета Тенко Тенев "И винаги ще има обич" (изд. "Захарий Стоянов", ред. Андрей Андреев). Тук виждаме зрелост в натюрела на автора, който има свои позиции, свои концепции, светоглед и идеал, в унисон със съвременните естетически и социално-хуманни принципи. Поетът разкрива душата си със символи и метафори, с емоции и размисли за хората и обществото, за стремежите към доброто и светлото, в противовес на пошлото, злото, грозното в днешния живот. Личната гледна точка той умело и уместно съчетава с поглед към общочовешкото, народностното, родолюбивото. Говори пестеливо, но с думи, които тежат на мястото си, с недопустимост за каквото и да е многословие или шаблонно съчинителство. Дори и когато се насочва към познати теми, към вечни теми, отношението му е без ненужна патетика, без помпозност. Например в стихотворението "Емисия" четем откровени вълнения, съчетани с размисли, породени от огорчения и страдания, поради това, че ни напускат завинаги велики творци, но в същото време и скъпи жени. Виждаме как се преливат в творческото съзнание ценности от най-висока класа и изконно лични неща, човешки съдби. И тук изведнъж се проявява гражданската позиция: "И един жесток бич свети с аметистова светлина". Изпъква в представите на поета зловещ контраст - патриции, пиршества, бизнес, от една страна, от друга - духовен глад, крушение. С болка лирическият герой говори за злочестата "прокудена светлина". В тези образи има смислов подтекст, многозначност и конкретност, те пораждат и мъчителни асоциации. Интересни и показателни са заключителните стихове (поанта), които синтезират авторовата гледна точка. В "Емисия" тя е жизнеутвърждаваща и внушаваща пориви към надежда и красота.
Лайтмотив на стихосбирката е родолюбието, несъкрушимата обич към България. Тази обич е свързана неотделимо с нежните чувства към майката, а дори и с любовта към любимата, която също става майка - поетични образи на сърдечно скъпи жени; във виденията на поета те са идеализирани и облагородени в съответствие с етични и естетически принципи. Майката за него е реалност и символ, тя има превъплъщения, но е преди всичко българка (стих. "Българка"). Тя има великата роля да ражда, възпитава, вдъхновява, да създава личности с "мъжка сила", а също и всеотдайност и прозорливост, изтръгнати от самата нея. Говори се сдържано, недоизказано, но с насочвания към народностните ценности в историческия ни път. Заключението е изпълнено със светли чувства:

И става толкова красив света
от слънчевата ти усмивка.

В прозренията на поета майката се извисява до мащабния образ на майката Родина. Той се очертава най-пълно в стихотворението "Тихо" (това заглавие е странно и несполучливо), тук виждаме силна обич, но и болка, тревога и вяра. Говори се емоционално за България (макар и отчасти декларативно), но искрено и честно. Отправя се поглед към миналото, а и към днешния ден. С радост и гордост се напомнят възходи и величия, ала не се прикриват предателства и падения. Много хубаво е казано:

Родината ни светла и красива
не се нуждае от съмнителни слънца...
Та тя е гряла толкова столетия
над майки, над олтари, над деди...

Призивът "обичайте България" едва ли е нужен, защото обичта се ражда спонтанно от сърцето, от кръвта, от земята, от език и от рода. Изразява се твърда увереност, че българите ще се извисят към своя предишен ръст и дори много по-мощен и несломим. И това е напълно реална перспектива с оглед на постигнато в близкото минало.
В стихосбирката "И винаги ще има обич" авторът Тенко Тенев разкрива своя личен свят, изпълнен с пориви и вълнения, с любов и красота, но също показва и своите обществени позиции, стремежите си към социална справедливост и добро за всички хора, със съчувствие и съпричастие към бедните и онеправданите в днешното ни общество, във всяко общество. Това е и похвално, и прекрасно. Нали?