За опорните точки на съдебната имитация

Борислав Цеков

Напънали се „реформаторите“ и окръжаващите ги грантови дърдорковци и родили... „съдебна реформа“. Има ли наистина реформа – такава, каквато е в интерес на гражданите и бизнеса? Или се прави поредната имитация? Ре-форма ли се предлага, или ре-съдържание? Фасадни козметики или качествена промяна в системата?
Отговорът е ясен – предлаганите конституционни промени са поредната имитация на реформа. От тях биха последвали ползи за корпоративните и политико-икономически групировки, обсадили съдебната власт, но не и за обществото. Защото няма никаква връзка, нито пряка, нито косвена, между предлаганите като манна небесна промени в Конституцията и обществения интерес от качествено правораздаване, бърз и справедлив процес и достъп на хората и бизнеса до правосъдие. Значението на тези промени се хиперболизира. Едни го правят заради корпоративни и политически интереси, а други – от банално невежество (па макар понякога гарнирано с диплома или титла). Тези хора изпразниха от съдържание и думата „реформа“.
Защо ли? Ами да им видим опорните точки и сами ще разберете.
Трябва да променим Конституцията, казват имитаторите. Така ще намалим влиянието на задкулисието и политическите зависимости върху съдебната власт. Хайде обаче да разшифроваме конкретните предложения, които според имитаторите щели да разтърсят съдебната система и да я реформират до дън земя и оттук до края на света.
Първо, предлагат да се скъси мандатът на ВСС и да се раздели на две камари – съдийска и прокурорска. Така съдиите ще си избират съдии, а прокурорите – прокурори.

Каква е истинската цел?

Ако попитате някой грантов дърдорко защо е нужно да се скъсява мандатът на ВСС на 4 години, отговорът ще варира в рамките на опорната точка от „защото така“, през „така иска Маковей“, до „това е незначителна подробност“. Истината е, че с тази идея се прави незаобиколима следващата им стъпка – смяна на сегашния състав на ВСС. Нали министърът на правосъдието – също добре хранен грантов дърдорко – си го каза в прав текст: „А вие защо искате този ВСС да остане, за Бога?“
Нищо ново – когато през 1991 г. дойдоха на власт същите кръгове, които сега са се нарекли „Реформаторски блок” (тогава СДС), първата им работа беше да приемат нов закон за Висшия съдебен съвет (така се казваше тогава) и да си назначат удобни на своята власт „сини“ магистрати. И така започнаха погрома над съдебната власт. Назначавайки след това удобни „сини“ главни прокурори (Татарчев, Филчев), „сини“ ръководители на върховните съдилища (Григоров, Славов, Янков) и продължавайки надолу по йерархията. Въобще, да говорят за съдебна реформа тези, които съсипаха съдебната власт, и техните отрочета, е меко казано, нелепо. Дето имаше една приказка – „зная как се гледат деца, погребала съм три“. Но това опира и до морал, така че да не се отклоняваме.
Истинската цел на предлаганите промени, която се преследва от един тесен олигархичен корпоративно-политико-медиен кръжец, е кадровото овладяване на съдебната власт. Нито повече, нито по-малко. Има и хора, които съвсем добросъвестно вярват, че това е пътят към истинската реформа. Но те са по-скоро в ролята на „полезни идиоти“.
Питате как въпросният кръжец ще постигне най-сетне кадрово влияние в съда? („Най-сетне“, защото те този опит го правят вече няколко години.)

Ами ето така:

Почти 10 милиона долара са дадени от „Америка за България“ за последните 5 години на корпоративните медии на кръжеца и на същите грантови дърдорковци, предрешени като „будни граждани“, да каканижат за съдебна реформа. Не, драги зрители, не просто за онова, което е присъщо на гражданския сектор – да пише концепции, законопроекти и предложения, да упражнява граждански контрол. Разбира се, те се опитват да правят и това, доколкото им позволява капацитетът. Но всъщност ключовата им цел е да лобират за свои хора в съдебната власт. Примери? Всички те по ведомост се опитаха да предложат свои кандидати за ВСС – цяла „гражданска“ листа – при предния избор. Пак те открито подкрепяха свой кандидат за главен прокурор. В същото време дружно водеха ругателска кампания срещу останалите кандидати. Какво по-гражданско има от това да лобираш за конкретни кандидати и да демонизираш други, нали?
Тук обаче принципният въпрос е, че този кръжец и дърдорковците му се превърнаха в лобисти по темата за съдебната власт, а не са защитници на обществения интерес, за каквито се опитват да се представят. И още – на същата чужбинска държавна хранилка е и Съюзът на съдиите. Само там има почтени магистрати, ако питате грантовите дърдорковци и корпоративните медии, из които се изявяват. Всички останали са „боклуци“ и „некадърници“.
Та стигнахме до квинтесенцията на предложенията за конституционни промени – разделянето на ВСС на две камари. Аргументът на грантовите дърдорковци е следният: така ще се премахне влиянието на прокурорите върху кадруването в съда, тяхната функция е различна и не бива да има прокурорско вмешателство.
На пръв поглед има логика, би си казал непознаващият темата. Хайде обаче

да влезем под повърхността

Истината е, че зад тази идея се крие пак конкретен користен интерес от очертания по-горе олигархичен кръжец. Сега те имат влияние върху Съюза на съдиите. Но членовете на ВСС, които гравитират около този съюз, нямат достатъчна тежест при вземането на кадровите решения. Не им стига мнозинство. Затова идеята им е да отстранят прокурорите от вземането на подобни решения, за да увеличат собственото си влияние. По-малко „чужди“ елементи, по-сигурно влияние във ВСС.
Второ, предлагат да се отмени принципът на тайно гласуване на ВСС по кадровите въпроси.
По въпроса за отмяната на тайното гласуване дърдорковците ще погледнат високопарно и с присъщото им номенклатурно високомерие ще отсекат – всичко трябва да е прозрачно, да е ясно кой как гласува и за кого; под булото на тайния вот властва задкулисието.
Каква е истината? Истината е, че базисен принцип на съвременната демокрация, вложен като логика и в нашата Конституция, е по въпроси от общ характер да се гласува явно, а по въпроси от персонален (назначение, налагане на санкция и пр.) – тайно. И това е така тъкмо защото трябва да има свобода и независимост от външно влияние, пропагандни атаки и натиск при вземането на подобни решения. Мислите, че дърдорковците не го знаят? Знаят го, но си траят, защото целта на премахването на тайното гласуване във ВСС е друга.
Каква е целта? Като си сложат удобни членове на ВСС, да няма мърдане и глезотии като „гласуване по съвест“. Колчем някой се отклони от „правилната“ линия на олигархичния кръжец, веднага ще бъде залят с помия от ведомствените корпоративни медии на кръжеца; хонорувани дръжки на микрофони ще хълцат гневно из контролираните от тях сутрешни блокове до второ нареждане, а сателитните НПО-та дружно ще викнат „долу“ до прегракване.
На това ние, юристите, му казваме „смразяващ ефект“ (chilling effect). С други думи,    

превантивно сплашване –

да си знаят какво ги чака, ако мръднат накриво.
Трето, предлагат още изрично да се посочи, че точно 6 от избираните от ВСС съдебни инспектори ще проверяват съдиите, а точно 4 ще бдят над прокурорите.
Дълбока реформа ли е това? Не. И ако пак ме питате – не! Сакън ако е друга пропорцията, нали? Общо взето, логиката на имитаторите е – дайте да го заковем в Конституцията, защото този въпрос, който иначе е от вътрешноведомствено естество, може да се представи като архиважен на „простолюдието“, което не получава грантове. Така ще излезе, че ще им хвърлим прах в очите, че правим нещо наистина епохално.
Четвърто, предлагат да се въведе изискване поне 10 години от изискуемия 15-годишен професионален стаж, който трябва да притежава главният съдебен инспектор, да бъдат като съдия.
Защо? В никакъв случай не трябва да са прокурори. Та какви юристи са прокурорите? Не са от „нашите“. Така разсъждават имитаторите. Но са пропуснали да запишат изрично, че трябва главният съдебен инспектор задължително да е член на Съюза на съдиите и стипендиант на „Америка за България“. Това обаче може да се поправи на второ четене.
Иначе няма никакви сериозни аргументи за подобно конституционно фетишизиране на съдийския стаж. Не може по дефиниция да се каже, че прокурорите са по-лоши юристи от съдиите. Несериозно е! Още повече, че когато става дума за контролна функция, именно прокуратурата има традицията да упражнява и контрол за законност. И още – защо се държи на такава „стерилност“? Нима не е много по-добра индикация за професионализма на един юрист, ако опитът му е разнообразен – да е бил няколко години прокурор, после няколко години съдия, после адвокат или правен експерт. В каквато искате поредност. Това само обогатява професионалния му опит и познания, а не обратното. А какво предлагат имитаторите? Ако е бил 5 години прокурор, 2 години следовател, 5 – съдия, и 3 – адвокат или юрисконсулт, значи е по-лош юрист от този, който през по-голямата част от стажа си е бил само съдия. Така ли? Глупаво и невярно!
И накрая, още едно лобистко предложение на имитаторите на родната съдебна реформа:
Пето, искат Висшият адвокатски съвет да може да сезира Конституционния съд за нарушаването на правата и свободите на гражданите.

Лошо ли е?

Ами лошо е! Не заради адвокатите. Хората с по-дълга обществена памет си спомнят как в онова управление на Филип Димитров, което споменах по-горе, днешните „реформатори“ и техните бащи станаха нарицателно като – „правителство на втори адвокатски колектив“. Но това е дребна подробност. Лошо е, защото така се заобикаля за пореден път въвеждането на индивидуална конституционна жалба, която да е оръжие на гражданите срещу лоши закони, а не оръжие на върхушката на една или друга гилдия и на партокрацията. Но пък това се вписва идеално в мирогледа на имитаторите, които се изживяват като някаква самозвана „аристокрация“ (жив си, Бай Ганьо!). Та тези „аристократични“ ганьовци разсъждават така: Откъде накъде „количеството“ ще иска индивидуална конституционна жалба?! Простолюдието няма място в тази работа. Само ние срещу хонорар и грант!
Как да се ориентираме в пороя от мнения?
Вижте кой говори и после проверете дали е на грантове. Ако е на грантове – знайте, че който плаща, той поръчва музиката. В САЩ на подобни им казват „чуждестранни агенти“. По закон. Щом ти плаща чуждо правителство и искаш промени в американски закони и институции, законът повелява, че трябва да се впишеш в специален регистър и да си обозначен като „чуждестранен агент“. У нас такъв закон за беда няма, но пък видите ли някой, отговарящ на американската дефиниция за „чуждестранен агент“, да ви обяснява, че „това е така, защото е така“, а всички останали са „комунисти“ и „задкулисие“, да знаете – гнила ябълка е!
 
-------------------------------
Борислав Цеков е президент за България на Световната асоциация на юристите

 ГЛАСОВЕ, със съкращения