За питомното и дивото

Ако има турнир по преливане от пусто в празно, Бойко Борисов със сигурност ще го спечели. Няколко дни премиерът и антуражът му от седем министри бяха на туризъм в Доха, уж договарят нещо. И покрай общите приказки за активно двустранно сътрудничество в областта на икономиката, енергетиката, инвестициите и прочие,  хвърлиха информационната бомба, че сме щели да внасяме втечнен газ от Катар. Сиреч най-сетне ще се освободим от енергийната зависимост от Русия и ще започнем да се къпем в независим арабски газ. Както вече се "изкъпахме" в грузински и азербайджански...
Прочее, това е третата визита на Борисов в Катар. За пръв път той отиде там през 2010 г. и пак говореше за близко сътрудничество в същите сфери с такова въодушевление, като да бе открил пещерата със съкровищата на Али Баба. Тогавашният министър на транспорта Александър Цветков даже побърза да обяви, че имало конкретни проекти и в най-близки дни Катар и Кувейт щели да вземат на концесия пристанищата във Варна и Бургас и летищата в Пловдив и Русе. А от Министерството на икономиката тръбяха, че се създава междудържавна компания за инвестиции, в която Катар ще вложи 500 млн. долара начален капитал. После се проточи една томителна тишина. Чак до 2012-а, когато ентусиазмът на Бойко Борисов възкъсна и с идеята за голям бизнес той заведе 103-ма нашенци в Доха. Те се върнаха с празни кошници, а слънчасалият на плажа Трайчо Трайков излетя от министерското си кресло. Между другото имаше някакви мъгляви обещания за 100 млн. евро катарски инвестиции у нас, но дотук. Така всичките тия години все сключвахме страхотни сделки с емирата и все нищо не ставаше. Мирише ми на същото и сега. Особено след като се разбра, че бъдещите енергийни доставки от там са скрепени с едно любезно, но неангажиращо "писмо за проява на интерес за сътрудничество между компаниите "Катаргаз" и "Булгаргаз". 
Катар е трети в света по добив на газ и има контракти за баснословни суми с най-големите фирми в Европа и Америка. Само подписаният преди десетина години договор с Royal/Dutch Shell e за 5 млрд. долара и в него става дума за производство и експлоатация на 45,3 млрд. куб.м природен газ - дневно! За справка, България потребява около 2,5 млрд. куб. м годишно. И трябва да си наивник или обикновен глупак, за да мислиш, че при подобни мащаби катарците ще се занимават с нас.
Но да речем, че заради апетита си към агнешкото, дето не можем да произведем, Катар, който е на хиляди километри от нас, реши да ни даде газ. Ясно е, че не може да ни го прати като колет по пощата. А ние нито имаме, нито финансовият ни хал позволява да градим, терминал за преработка на втечнен газ. Защото подобно съоръжение струва около 1 млрд. долара и не става за два-три месеца. Полша, например, строи своя терминал повече от 10 г. Тя има договор за внос на газ от Катар, но ще трябва да плаща за него с 50 на сто по-скъпо, отколкото за горивото от тръбата на руската "Газпром". Както се казва, "къде е Киро на кирия"?
Втечнен газ от Персийския залив може да се преработва от терминал в Гърция, какъвто има в Ревитуса, твърдят наши правителствени чиновници. Само че прекарването оттам как да стане - чрез пощенски гълъби ли? И достатъчен ли е капацитетът на съоръжението, за да задоволява нуждите на Балканите с газ? През март 2012 г. БЕХ и гръцката ДЕПА се разбраха за предпроектно проучване за терминал на Егейско море, но оттогава ни звук, ни стон. Вярно, има идея за изграждане на нов, плаващ терминал край Кавала, но той щял да струва поне 600 млн. долара и едва ли при тежкото финансово положение на Гърция още е на дневен ред.
Само преди месец България, Гърция и Румъния подписаха споразумение за свързване на националните си газови мрежи за пренос на природен газ. Този проект също ще е соленичък - над 200 млн. евро. Трите страни засега са осигурили едва 45 млн. Брюксел, който тия дни призова членките на ЕС да изграждат по няколко интерконекторни връзки, още мълчи по молбата на Атина, София и Букурещ за допълнително финансиране чрез европейските фондове. Да даваш пари не е като да даваш съвети! Още стои на книга изграждането и на връзката между България и Гърция. Полагането на тръбата трябва да започне чак след година, а е предвидено да завърши през 2018 г. Но, както сочи досегашната практика, може и да не стане. А Русия вече предупреди, че от 2019 г. спира доставките през Украина. И ни очаква светлата перспектива да стоим на тъмно и на студено. 
От закриването на "Южен поток" България губи инвестиции за 3 млрд. евро и приходите от транзита на 18 млрд. куб. м. природен газ годишно, твърди шефът на "Газпром" Алексей Милер. И докато Борисов и компания слугуват на антируските интереси на САЩ и търсят доставки на синьо гориво от Марс, южните ни съседи ще се радват на изобилието от "Турски поток". Така е, когато изпуснеш питомното и гониш дивото ...