За програмистите, данъците и благото на държавата

Мартин Иванов

Някога, когато бях на 15 си мислех, че ще стана рок звезда. По-късно разбрах, че няма да мога да бъда, защото ми липсват определени качества и отдаденост, затова се отдадох на другата си страст - езиците. След казармата завърших английска филология, представяйки си как ще бъда преводач, но започнах като преподавател по английски в училище. Точно в този момент свърши романтичната част на професионалното ми пътуване, защото разбрах, че нямам търпението и нагласата да раздавам знание. Да, бях калпав учител, но имах смелостта и чувството за хумор да го призная пред себе си и да променя нещата. Имах също късмет, приятели и колеги, които вярваха, че трябва да опитам с третата си страст - програмирането. Имаше хора, които повярваха, че ще се справя, а аз не ги разочаровах. От онова време минаха повече от 15 години и сега, поглеждайки назад знам, че напускайки преподавателската професия, съм взел едно от най-добрите решения в живота си. Защото сега работя това, което мога най-добре и по-важното - това, което обичам. И имам време и за музика, и за езици.

Днес попаднах на статията на господин Танчо Гаргов "Никой не яде компютърни програми..." във вестник "Дума", която очевидно ме подразни, защото авторът не е наясно с много голяма част от работата и живота на програмистите. Проповядвайки подобно незряло мракобесие, диспропорционално на годините му (съдейки по написаното, вероятно е около 70 годишен), господинът би изпаднал в много нелепа ситуация, в която би трябвало да аргументира наблюденията и препоръките си с факти, а не с идеологическо-романтични проповеди от епохата преди Априлския пленум, ако вестник "Дума" позволяваше коментари под статиите си. Именно заради това отговарям тук.

Цитат от Танчо Гаргов: "Ако на един програмист му се добави допълнителен данък от 1000 лв. месечно (средно) при 40 хиляди души получаваме едни допълнителни 40 милиона лева, влезли в хазната за преразпределение! А при настоящите доходи на тези работещи това няма да е голяма тежест за тях. Мисля, че това би било справедливо спрямо хората, с чиито данъци въпросните специалисти са обучени."

Въпросът ми е - той би ли го направил, би ли се съгласил? Простата, прагматична и цинична истина е, че когато си плащаш данъците, това, което ти остава като задължение е единствено грижата за семейството и най-близките. Може би е егоистично, но последната грижа за мен са благоденствието на държавата и тези, които получават по-малко от мен, защото те трябва да бъдат грижа на тази държава и нейното правителство. Това, което предлага господин Гаргов е известно още като "ангария" или принудителен труд. Той правил ли го е? За благото на държавата, за благото на бедните? Не мисля, както и не мисля, че са го правили повечето от нас.

Вероятно, господин Гаргов вижда в програмистите някакви охранени очилати хорица с дебели портфейли и отдавна изгубени социални умения, без живот извън компютъра (което, всъщност, е и мнението на една много голяма част от обществото), и именно като такива, те вероятно трябва да бъдат заточени на хляб и вода - ако не в софтуерната разработка, то поне в производството. В кое производство? За кое образование трябва да си плащаме? За това, което сме получили безплатно? Не виждате ли оксиморон? Знае ли господин Гаргов, че много малка част от завършилите в специалност "Информатика" стават за програмисти, защото повечето от преподавателите им битуват в технологии от 70-те години и никога не са оценили или научили нещо ново, но пък са предали тези си "качества" на студентите?

За съжаление, подведен от фалшивия си идеализъм, господин Гаргов пропуска и още нещо - че програмирането е изключително творчески процес, който за много от нас не е просто начин за правене на пари, а е нещо, сравнимо с правенето на музика, на писането на книги или рисуването. Заблудата на господин Гергов, разбира се, е обяснима, така както за мен е необясним творческият процес в селското стопанство, артистизмът на земеделието или идеологическото обучение в "Карл Маркс", но един отворен ум е склонен да приема чужди позиции, а не да предлага обскурантистки и технофобски решения за справянето с безкрайните финансови възможности на неблагодарните програмисти. Точно по същия начин, господин Гергов може да зададе въпрос към лекарите, напуснали България, за да работят някъде, където ще бъдат оценени професионално и финансово. Дали пък не трябва да се взема 1/4 и от техните заплати в чужбина, с които да подпогаме бедните в България, защото правителството се е концентрирало главно в собственото си осигуряване?

Поглеждайки назад мога да си кажа само едно - да, успях и съм безкрайно доволен от себе си. Нямам задължения и не изплащам заеми, живея там, където искам и мога да разчитам на себе си. Не се страхувам от работа, защото преди да стана червив с пари от програмиране, съм работил по строежи и в печатници. Не страдам от фалшива романтика, родова лоялност, псевдонационализъм и патологичен идеализъм, правя това, което искам и обичам. Правя го за тези, които плащат най-добре, защото мога да избирам за кого да работя. Единствените хора, на които дължа нещо са семейството, роднините и приятелите ми. Всичко друго е извън обсега на интересите ми.