20 Февруари 2020четвъртък21:13 ч.

Стефан Орманджиев:

За съдията всички мачове са еднакви

Само от българските рефери зависи Европа да ги забележи, смята бившият вицепрезидент на БФС

/ брой: 298

автор:Владимир Николов

visibility 1668

СТЕФАН ОРМАНДЖИЕВ е бивш известен футболен съдия и деятел, работил и като вицепрезидент на БФС. Играл е футбол в ЦСКА като юноша, а после в "Граничар"-Свиленград и ФК Банкя. Завършва НШЗО-Плевен през 1973 г. и ВИАС през 1978 г. От 1978 до 1988 г. е строителен инженер във "Водоканалпроект" и "Спортпроект". През 1989 г. с приятели основава "Музикална къща Джо" и отварят първата частна дискотека в България. От 1983-а е съдия по футбол. От 1994 до 1998 г. е и международен съдия по футбол. Ръководил е 107 мача в "А" група на българското първенство и 32 международни срещи. От 1999 г. е делегат и реферски наблюдател на УЕФА. От 1998 г. е в ръководството на БФС. През 2000-2001 г. е председател на Съдийската комисия на БФС. От 2002 до 2006 г. е в ръководството на ЦСКА. 

Ако искаме европейски отбори, настоящите играчи не са достатъчни

- Г-н Орманджиев, неотдавна Асоциацията на футболните съдии награди най-добрите си представители за втора поредна година. Само в това ли е смисълът на дейността й?
- Не. Тя е основана от реферите именно като съсловна организация. Сред основателите й са някои от председателите на Съдийската комисия към БФС, а и сегашният председател Коце Костадинов. Преди 5 години, по времето, когато президент на БФС беше Иван Славков, се зароди тази идея сред част от реферите - Антон Генов, Краси Керезов са в основата й. Тя бе приета от БФС тогава и Димитър Пармаков стана първият й председател. Това е достатъчно ерудиран човек, професор по футбол, с голямо минало в съдийството, с авторитет между съдиите. Аз бях избран през  май м.г. за председател, а г-н Пармаков остана почетен председател.
В асоциацията членуват всички наши  професионални съдии, както и някои от аматьорските, а също така и бивши съдии. Някои от бившите ни колеги спонсорират и помагат на асоциацията - като Ичко Лозев, благодарение на когото заработи сайтът на асоциацията, Стефан Господинов, Йордан Йорданов от Разград, също бивш международен съдия. Това са хора, които не са се откъснали от съдийството, независимо че в момента нямат ангажименти, но продължават да са част от семейството.
- Освен наградите, които раздадохте, каква е вашата лична оценка за работата на съдиите? Те винаги са най-критикуваните за разлика от футболистите?
- След като има наградени, има и добри неща, които са направени. Хубаво е, че между наградените имаше и млади момчета, и водещи рефери. Всички, които заслужиха т.г. признанието, са оценени и от асоциацията, и от общественото мнение, и от медиите, и от специалистите - треньори и футболисти. Призовете в голяма степен се припокриха с оценките на реферските наблюдатели.
- А те как ги оценяват, при положение че в същото време и те работят на терена? Съдията свири един мач, а другият, който го оценява, също свири по същото време...
- Невинаги. В един кръг се дублират няколко мача, но има разлика във времето. Трябва да поздравим методистите за работата, която извършват, в момент, когато се подготвяме да подпишем Конвенцията на УЕФА за съдийството.
Тук е мястото да отбележа, че в последните години от изключително голямо значение е личната подкрепа на Борислав Михайлов към съдийството, и то не защото е ангажиран като член на ФИФА и на УЕФА. Като президент на българския футбол той иска родното съдийство да вдигне своето реноме и да се върне там, където му е мястото. И той прави много. В момента 28 съдии са международни - това е своебразен рекорд. Освен на голямото поле, имаме рефери по футзал и по плажен футбол. Разполагаме също така и с 6 международни главни съдии. Само от българските рефери зависи Европа да ги забележи.
- Неотдавна вашата асоциация определи отново Антон Генов за номер 1 през годината, но като че ли той не свиреше най-напрегнатите дербита...
- Той имаше нещастието да ръководи два мача от евротурнирите, които УЕФА разследва за манипулирани. Когато това се случи, се разследват всички - и футболисти, и съдии, и треньори, и ръководства на клубове. Съдийската кариера на Генов се забави с цяла година. Резултатите от разследването доказаха, че той е чист.
- Но все пак има клубове, президенти, футболни деятели, които свързват някои съдии с пристрастия към определени клубове?
- В много случаи те са донякъде прави, но не трябва толкова да преекспонират нещата. Има случаи, когато някои съдии, обикновено по-неопитните, се съобразяват с това, че на трибуната има представител на БФС, който от своя страна е ангажиран с клуб. Или се притесняват от някои от президентите на клубове и негласно се опитват да отсъдят в полза на определен тим някое спорно положение. Има такива моменти, но те са рядкост спрямо това, което беше преди години.
От друга страна, лично президентът на БФС Борислав Михайлов неотдавна заяви: "Нека президентите да престанат да натискат съдиите." Това е важно изречение, което подсказва, че донякъде реферите все още са подложени на външен натиск, който пречи за нормалното провеждане на срещи. И от двете страни трябва да има разбиране.
- Прави ли са президенти и клубове, които искат съдии от чужбина за някои дербита, смятайки, че български рефер не може да ги изнесе?
- Нашите президенти са опитали всичко. И чужденци са свирили много мачове, но се оказа, че и те правят грешки.
- Нашите са по-податливи на психически натиск обаче...
- В приоритетите изцяло на Съдийската комисия е да овладее това положение. Това е техен проблем, който те трябва да решат - да градят авторитета на съдиите, да ги предпазват от външен натиск. Те могат да оценяват кой съдия не си върши работата честно.
- Какво е становището на асоциацията относно факта, че бивши съдии заемат отговорни длъжности в клубовете? И вие самият бяхте фактор в ЦСКА...
- Точно там, където има съдии, работещи в клубовете, какъвто е Наско Узунов в Локо Пд, Димитър Димитров-Каубоя в ЦСКА, най-малко те се занимават със съдиите. Първо, те са показали една дистанция, защото са ангажирани към клубове, към съдийството, но от друга страна, именно те, знаейки какво е да се притиска един съдия, мисля, че не го правят. Докато бях президент на ЦСКА, се дистанцирах от ролята си да бъда близко до съдиите. Дори с голяма част от моите приятели съдии временно бях преустановил отношения, само и само да не им създавам проблеми, защото бях ангажиран към клуб, а в същото време бях и вицепрезидент на футболния съюз. Искам да дам личния си пример как човек може да бъде професионалист.
Ще дам и друг пример. Аз съм привърженик на ЦСКА, свирил съм много мачове на ЦСКА, в голяма част от тях ЦСКА е губел, защото, излизайки на терена, бях длъжен да се абстрахирам от моето отношение към клуба. Бях длъжен, ако исках да си изпълнявам професионално задълженията. То е като да си президент на държава - няма син, няма червен... трябва да си отдаден абсолютно на народа си.
- Но по време на вашето ръководство ЦСКА спечели две титли, една купа и една Суперкупа на България...
- Е, лошо ли е?
- Не, за феновете на ЦСКА управлението ви е успешно, но привържениците на съперниците могат да оценят успехите като плод на близките ви контакти с футболните съдии, вашите колеги?
- Да, но спечелихме двете титли без съдийска подкрeпа. Особено втората, с Миодраг Йешич, беше много сладка, защото биехме всички с по 1:0, с гол от фаул, дори имаше съдии, които свиреха спорните положения против ЦСКА. Казах тогава на моите футболисти, че дори и съдията да ни пречи, трябва да играят така, че да побеждаваме с 2 гола разлика. И треньорите също го възприеха, все пак от опита ми на бивш футболен съдия, който може да им даде съвети за поведението им на терена - ние драстично намалихме броя на получените картони и превърнахме държанието и реакциите им в полза на отбора.
- Преди два месеца името ви отново бе спрягано за завръщане в ЦСКА. Какво попречи това да стане факт? И нямаше ли да влезете в "конфликт на интереси", или щяхте да се оттеглите от работата си в Асоциацията на съдиите?
- Спрягането беше повече медийно, отколкото реално. В интерес на истината, имах две кратки срещи със собствениците на ЦСКА. Аз си имам ангажименти, които не съм напускал и за миг. Благодарих им за поканата. Използвам случая да пожелая щастлива и успешва година на "червения" клуб. Дано Митко Борисов и Иво Иванов намерят достатъчно възможности, за да поддържат отбора. Те също имат затруднения, но ако ги нямаше, сигурно отборът щеше да бъде далеч по-зле. Всички изпитват финансови затруднения, все пак има световна криза.
- Наскоро ви цитираха, че ако зависи от вас, от сегашния отбор само 2-3-ма имат качества да останат... Така ли смятате наистина?
- Да, аз имам други критерии за класата на играчите, които трябва да се състезават за ЦСКА. Единият безспорно е капитанът Тодор Янчев. Той не само е в отлична форма и води отбора, но е част и от бъдещето на клуба в треньорски аспект. Другите таланти са Спас Делев и Маркиньос. Жалко, че не успя ръководството да се пребори и да запази вратаря Мболи на "Българска армия".
- Не е ли прекалено малко в най-титулувания български отбор да имат място само двама българи от сегашния състав?
- Ако със Спас Делев се работеше по-друг начин, можеше класата му да е много пораснала. Преди години, когато бях в Изпълкома на БФС и отговарях за младежкия и юношеските отбори, обърнах внимание на хората от ЦСКА, които току-що бяха дошли - Венци Живков беше изпълнителен директор, а Любо Пенев - старши треньор, върху таланта на Делев. Казах им да побързат да го привлекат, докато не струва много, защото в него има много футболен потенциал. Радвам се, че го взеха, независимо дали са се вслушали в съвета ми.
- Къде виждате бъдещето на Делев?
- Всеки си има политика и е в правото си да реши какво да прави. Да не забравяме, че ЦСКА е търговско дружество - има бюджет, за който собствениците си правят сметка какви приходи и какви разходи да правят. Отстрани е лесно да се дават съвети за управление на чуждите пари. Затова казвам: Стига сме давали съвети. Да оставим хората да действат. Те най-добре знаят в кухнята им на какво мирише. Ако ЦСКА беше като онзи отбор, който беше съвкупност от национални състезатели, които надиграха Ливърпул, макар и с 1:0, съвкупност от силни футболисти, Спас Делев щеше да бъде много необходим, защото ЦСКА щеше да гони участие в Шампионската лига. Трябват обаче и чужденци.
- Т.е. за международно ниво само с български футболисти отбор не може да прогресира?
- Дори и за "А" група трябва да останат поне Маркиньос, Тошко Янчев и Делев, а покрай тях и някои от момчетата ще дръпнат нагоре. Но останалите трябва да бъдат на тяхното ниво, ако искаме да правим отбор за Европа. Сега сме отбор за България.
- Наскоро и Емил Костадинов призна, че се оглеждат само български футболисти, при това по възможност с изтекли договори, т.нар. свободни агенти. Според вашата теза означава ли това, че отборът не гони международни изяви?
- В България средното ниво на играчите е около добър 4. Примерно Галин Иванов от Славия е от играчите, които клонят към 5. Т.е., ако го привлечеш, ще повдигне средната оценка на отбора. Той има потенциал и е хубава сделка. Ако вземеш (т.е. си върнеш) Орлин Старокин, който е юноша на ЦСКА, също е добра сделка. Защото с привличането само на няколко български футболисти с ниво над 4, ще се изгради отбор, който ще се бори за първо-второ място, тези футболисти ще бъдат показани в Европа с тенденцията да се продадат там. Но ако искаме да правим европейски отбори, настоящите играчи не са достатъчни.

Румен Радев: Управляващите да се замислят

автор:Павлета Давидова

visibility 45

/ брой: 36

БАС в София: Спрете Луковмарш!

автор:Велиана Христова

visibility 44

/ брой: 36

Фандъкова забавила с година решението за винетките

автор:Дума

visibility 39

/ брой: 36

Властта отложи влизането в чакалнята за еврото

автор:Дума

visibility 60

/ брой: 36

Харчим 3 пъти повече за почивка в чужбина

автор:Дума

visibility 37

/ брой: 36

ГЕРБ променя нелегално данъци и акцизи

автор:Дума

visibility 39

/ брой: 36

Германски неонацист уби деветима мигранти

автор:Дума

visibility 55

/ брой: 36

Евролидерите обсъждат бюджета на ЕС

автор:Дума

visibility 38

/ брой: 36

Дипломатическа активност заради Сирия

автор:Дума

visibility 33

/ брой: 36

Кратки новини

автор:Дума

visibility 36

/ брой: 36

Тъпанари*

автор:Ина Михайлова

visibility 70

/ брой: 36

Сагата с винетките

автор:Ростислава Иванова

visibility 35

/ брой: 36

Организираният хаос в поземлената реформа

visibility 38

/ брой: 36

Костенските ножари

автор:Михо Червенков

visibility 36

/ брой: 36

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ