14 Юли 2020вторник16:23 ч.

За състоянието на нацията

/ брой: 176

автор:Георги Готев

visibility 2602

Барозу всяка година произнася "реч за състоянието на Съюза". Брюксел копира този прийом от Вашингтон, колкото и да са несравними ЕС и САЩ. Но и аз като Барозу мога да се произнеса за състоянието на ЕС и на България. Имам си отправна точка. Всяка година около първи август пътувам от Брюксел за София, на собствен ход.
Вече шест години пътувам за родината с личния си автомобил, преминавайки през други държави. И всеки път заварвам една различна България. Другите държави също се променят, но не толкова. Германия си е Германия, Австрия си е винаги Австрия. Но Унгария се променя, там пътищата са все по-добри. Макар че този път ме глобиха. Не се е случвало досега, но имах едно наум. Известно ми е, че Виктор Орбан наложи странни закони и правила, които скубят чужденците, няма значение дали са мултинационални компании или транзитни пътници. Пътен полицай, физически двойник на Мирослав Найденов, ми прегледа всички възможни документи, без да бърза, което отне половин час. Типично по български ми намери кусур. Фаровете ми светели, но не на габарити, както било по закон в Унгария, а на къси светлини. Винаги съм знаел, че в Унгария трябва си на къси светлини, но нима съм луд да споря с облечен във власт унгарец?
Пристигнах на сръбската граница. Тази страна иска да стане член на ЕС. Митничарите й обаче са като от времето на Милошевич. Митничарски шеф с тъмни очила и вид на мафиозо ми отне паспорта и ме накара да паркирам встрани, докато дойдел негов колега да ме провери. Измина мно-о-ого време в жегата. Накрая дойде колегата, който каза, че трябвало да си изпратя багажа до София като колет, да не би да го разпродам в Сърбия. В същото време преминаваха микробуси с бяла техника втора употреба, които митничарите не забелязваха.
Помислих, че съм попаднал в предаване със скрита камера, в което се бъзикат с жертвата за наслада на зрителите. Но имам едно наум, сръбската полиция може и в затвора да те вкара, ако се опитваш да спориш. Дойде друг митничар, оказа се човек. Попитах няма ли друга възможност? Има, каза ми той - защо не минете през Румъния?
След като бях чакал три часа, за да мина сръбската граница, чаках още почти толкова, за да изляза обратно в Унгария и след половин час влязох в Румъния.
Олеле. В северната ни съседка пътищата са много зле. Но за утеха, има много красиви места. За любителите на пейзажи препоръчвам отсечката Оршова-Турну Северин.
След доста часове стигнах до новия мост Видин-Калафат. Никъде в Румъния няма табела, че има такъв мост, освен на 200 м преди мястото за плащане на таксата за преминаване. Бях ЕДИНСТВЕНИЯТ с лека кола, който чакаше и който премина това съоръжение за съответното време. Мостът е супермодерен, но си помислих, че е като скъп байпас, направен на покойник. Нито в Румъния, нито в България има икономически живец, който да създаде движение по моста. У нас пътят по-надолу към София също е ужасен, в Димово той е по-лош от Африка. Живял съм 4 години в Танзания, една от най-бедните държави в света. Така че сравнението ми е обективно, не преувеличавам. Видях също, че на общината в Димово на абсолютно всеки прозорец има нов климатик. А сградата на тази община е по-внушителна от тази в европейски градове с десетки пъти по-голямо население. Понеже критикувах Румъния за табелите, нека бъда справедлив. Табели за посоката София от Видин нататък са много голяма рядкост.
По пътя видах села, в които хората са си зарязали къщите, защото са напълно опустошени от цигани. Спрях на паркинг, на който има паметник-чешма с надпис "България 691-1981 г." От него е откраднато абсолютно всичко освен надписа. А целият паркинг е зарит с невъобразими боклуци, до които никоя кампания няма шанс да достигне.
И ето че пристинах до мястото, където прекарвам лятната почивка. Символично постинах целта си, купувайки си любимата ми бира "Загорка". Жадно отпих голяма глътка. Любимата ми напитка, изглежда, и тя цяла година ме беше чакала. Защото беше с изтекъл срок на годност. Оказа се, че в селския магазин, където си купувах бирата по-рано, почти всички бутилки са с изтекъл срок. Хората нямат пари, стоката залежава, извини ми се продавачката.
Но там пазаруват обикновени хора. Не българи с хубави и скъпи коли, които впрочем масово се стремят да придобият външност и поведение на мутри. А успелите дами, които ги съпровождат, досущ приличат на проститутки. Навярно това е признак на успех и престиж в българското общество.
Все пак по-красива страна от България няма. У нас и природата, и въздухът, и светлината са по-прекрасни отвсякъде другаде. В другите страни доматите са зеленчук, само в България те са плод.
Ето моята реч за състоянието на съюза и на нацията. Някои страни вървят нагоре, като Унгария, други са на загиване. В близките 50 години държава с име България може би няма да съществува. Има много други сили, които са готови да се настанят на това пространство и да се грижат за него. Няма да се учудя, ако възстановят и паметника-чешма. Датите 681-1981 г. всъщност наподобяват надгробна плоча.
 

ЕЦБ определи допустимите отклонения в курса лев/евро

автор:Дума

visibility 521

/ брой: 132

Без такса смет за закъсали фирми

автор:Дума

visibility 201

/ брой: 132

Близо 30% е сривът в износа извън ЕС

автор:Дума

visibility 183

/ брой: 132

За "отслабването" на един вирус

автор:Аида Паникян

visibility 331

/ брой: 132

Датата

автор:Дума

visibility 216

/ брой: 132

Държавата на "Големите птици"

автор:Ина Михайлова

visibility 2223

/ брой: 131

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ