Темата на писателя
За свободата и оскотяването
/ брой: 225
Илко КАПЕЛЕВ
Сложно нещо е свободата... Ето, идва ми наум, че Санчо Панса никога не е бил свободен, защото в душата си непрестанно е бил зает с неопорочената си преданост към своя господар. Все пак свобода ли е това да влизаш в "атака" срещу вятърни мелници с едно калпаво магаре и с окована душа... Всичко е в душата, драги ми Санчо!... Ако тя не е свободна, в робство са всички гънки на мозъка ти... доколкото ги имаш...
За съжаление, 144 години след Освобождението от турско робство, ние не сме свободни - нито в душата си, нито в манталитета си. Тъкмо напротив, оскотяваме. Оскотяваме - при това не толкова бавно, а прогресивно и опасно...
В наши дни все повече "историци" от малкия екран се надпреварват да оспорват освободителната роля на нашия исторически освободител... Искат да сринат паметника на Цар Освободител, защото сред неговата войска, която той изпратил да ни освобождава, имало и чужди военни части - финландци, румънци, поляци, сърби и пр. Трябвало да се има предвид това (сякаш някой го отрича)... Ами там имало и българско опълчение (сякаш не се прекланяме пред паметта на българските опълченци всяка година). И въобще, изразяват "фундаменталното" си мнение тези "историци", трябвало най-после да се запитаме: Празник ли е Трети март или не?...
Обременени от "срама", че точно руснаците са ни освободили, от доста реки принесоха вода някои лица, сред които немалко политици, за да окалят, да изопачат историческите факти. То днес въобще не е модерно да казваш, че някой те е освободил от робство. Още повече, ако този "някой" е Русия... Но ние няма как да отречем, че сме били освободени. Има нещо, което се нарича национална памет. И ние трябва да я съхраним, като продължим да се прекланяме всяка година в деня на Освобождението пред паметниците на падналите за свободата ни.
Безкрайно цинично е да се твърди, че Александър Втори е изпратил своите солдати на война с аскера само от имперски интереси. Знаем от историята с какъв ентусиазъм от широките народни маси в Русия е било посрещнато решението на императора за обявяване на война на Турция. Картини от онова време показват как ликуват руснаците, че техните солдати отиват на война за свободата на своята по-малка сестрица - България. Същевременно това решение не е било никак леко, защото се е знаело с какви нечовешки трудности е свързано прехвърлянето на руските войски на няколко хиляди километра и последствията от войната... Историческите факти са категорични: за свободата на България живота си дават над 200 хиляди руски солдати.
"Ние не можем да си позволим Русия да се превърне в наш враг! Европейската политика, насочена срещу Русия, няма бъдеще." Тези думи, изречени от трибуната на 50-ата Мюнхенска конференция по сигурността от тогавашния германски външен министър Франк-Валтер Щайнмайер и цитирани от международни агенции, би трябвало да отрезвят всички ония медийни "тръбачи", които сляпо и безпринципно насаждат омраза срещу Русия. Моя милост би перефразирал: Не можем да си позволим ние, българите, Русия да се превърне в наш враг... Не за друго, а просто защото Русия отново ще ни потрябва!
Русия е нашият естествен съюзник. Тя е най-голямата православна държава, православни сме и ние. Тя е най-голямата славянска държава, славяни сме и ние. Говорим на един език, свързват ни исторически мостове...
Другото са подробности.
Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК --> ТУК <--
Споделяйте нашите публикации.