ЗА СВОБОДАТА

В сладкарницата, където се събираме група приятели, веднъж възникна разговор за свободата.  До спорове не се стигна, защото всички сме за умерената свобода. Говорихме спокойно, което е присъщо за такава възпитана компания като нашата. И не само това – не само възпитана, но и много освободена. Почти във всяко едно отношение. Едни от нас например не са женени, други са разведени по един или два пъти, трети са женени, но по разни причини са оставени на мира от жените си. Повечето са свободни от всякакви служебни ангажименти, тъй като са отдавна безработни. Странно, но някои пък би трябвало да са на работа във времето, в което са в сладкарницата, но ето че са в сладкарницата и участват дейно в онзи разговор, за който стана дума преди малко. Един каза даже, че ако в службата посегнат на свободата му, той веднага ще напусне... Защото, ако си припомним думите на някакъв класик май на марксизма-ленинизма, “свободата е осъзната необходимост”. А когато човек осъзнава необходимостта да се среща с приятели, той, естествено, няма да ги търси примерно във филхармонията. Свиренето във филхармонията разсейва мисълта и пречи на дружеската беседа. С други думи, всички имаме свободата на избора. А виновни ли сме, че изборът е един-единствен за нас – сладкарницата?
Много теми се обсъждат при нас, но това за свободата особено ни хареса, макар че като сравнихме, преди да настъпи истинската свобода, ние пак си говорехме за същите неща. Говорим си, да речем, срещу правителството. Ами и тогава пак си говорехме срещу правителството и нищо не ни се случваше, защото никой не ни обръщаше внимание. Сега пак никой не ни обръща внимание. И правилно – в тази държава всички сме свободни. Правителството също е свободно да прави каквото си иска. Ние обаче имаме предимството да избираме правителството, докато то нас не може да ни избира. Сложат ли го да управлява, то трябва да управлява населението, което има. Не може да ни смени с ескимоси или с японци. Правителството има право да избира: да управлява ли или да не управлява. И какво излиза: свободата е силно обвързана с правото на избор. И още по-силно обвързана с възможността да се направи такъв.
Колкото по няма възможност, толкова по-свободни се чувстваме ние.