За театъра с любов

Отдавна е известно, че са необходими много любов, много преданост и много ентусиазъм, за да се прави театър тук и сега. Разбира се, необходими са още и далновидни мениджърски и творчески решения, стойностна драматургия, добре мислещи и добре действащи режисьори, предани и искрени в любовта си към сцената актьори. Оказва се, че всичко това е налице в работата на Драматичния театър в Хасково. И най-доброто доказателство е амбициозният и много успешен гастрол на театъра с пет спектакъла, представени в столицата - "Живял човек" по разкази на Василий Шукшин, постановка на Петринел Гочев, "Смях в залата" от Майкъл Фрейн, постановка на Асен Блатечки, "Държавните липи" от Ст. Л. Костов, постановка на Мариус Куркински, "Женитба" от Н. Гогол, постановка на Иван Славов, и "Анархия в Бавария" от Райнер Вернер Фасбиндер, постановка на Лилия Абаджиева.

Сцена от "Смях в залата", постановка на Асен Блатечки

Под сянката на "Държавните липи"

се развива историята за винаги сложните отношения между държавата и човека. В неизвестната и непоставяна досега пиеса на Ст. Л. Костов режисьорът Мариус Куркински открива удивително съвременни аналогии - и днес живеят същите крадливи и хитри хора, цари същото безвластие, същите лъжи, същите подкупи, същите мераци да стават общински съветници... с цената на кражби, на лъжи. Държавата е засадила липи край пътя. На кого ще пазят сянка тези липи? На народа, на човека или на царя, докато пътува към народа? В тази горчива комедия държавата пребива своя добър гражданин само защото е отскубнал две липички, ощетил е държавния проект. Човекът е пребит от представител на държавата, и пак човекът, личността, ще намери сили за спасение - отива на сватба. Но представителят на държавата също е човек, самозабравил се човек. Тук въпросът се усложнява. Аз или държавата? Личността, която мисли за другите, избира и двете. Аз в държавата. В тази пиеса виждаме човека, сблъскан с държавата. Този конфликт е заложен в пиесата, като нищо не е еднозначно. Показва се, че не само институциите са виновни. Индивидът, същността отвътре, също понякога прави така, че да не може да се случи едно хармонично общество, споделя Мариус Куркински. В спектакъла, отличаващ се с динамичност, ярки и добре изиграни комедийни акценти и категорично защитена с театрални средства социална теза, се открояват младите актьори Ивайло Димитров в ролята на Герги, Ева Васева като Неда, Лазарина Коткова като Рада, Иванка Шекерова като буля Койчовица и Стелиян Николов в ролята на Койчо.
И отново за човека, за живота и смъртта, за смисъла и борбата на съществуванието разказва епичното и зрелищно представление по разкази на Василий Шукшин

"Живял човек"

Всяка история на Шукшин е война. Всеки от героите му воюва. Всеки от героите му иска да разбере и чрез придобитата яснота да победи отчаянието, безсилието, тлението. Човек срещу човек, човек срещу света, човек срещу отвъдното - такива са тези битки - човекът, обичащ живота и воюващ за него. Това е Шукшин и тази негова война за човечността ме вдъхновява, убеден е режисьорът Петринел Гочев.

Сцена от постановката на Петринел Гочев "Живял човек"

Живеят някъде далече, почти накрай света, хора, които обичат, мразят, страдат, търсят себе си, истината и правдата, жадуват за обич и справедливост, представят си живота такъв, какъвто биха искали да бъде, и се опитват да не обръщат внимание на живота такъв, какъвто е. Героите в това някак особено, тъжно-весело представление завладяват емоциите ни със своята истинност и човешка доброта. Защото откриват смисъла и истината за човешкия живот именно в своята битка с отчаянието, безсилието и тлението. В основата на спектакъла са разказите "Селски жители", "Живял човек", "Стьопка", "Мил пардон, мадам" и чрез разказ, спомен, притча или изиграна ситуация представят една картина на света, изпълнена с любов и тъга, с мечти и страх, с радост и мъка. Най-важното театрално постижение в този спектакъл е осъщественият в пълна мяра актьорски ансамбъл - нещо, което в съвременния театър рядко се вижда и още по-рядко се търси. Защото в "Живял човек" актьорите Александър Ильов, Дамян Тенев, Ивайло Димитров, Лазарина Коткова, Светла Рудева, Станислава Николова, Стелиян Николов и Стилиян Стоянов живеят и дишат едновременно с мисълта за цялото, за внушението и визията на цялото представление. И постигат в сценичния си живот като герои на Шукшин максимална истинност и театрална заразителност.
Фантастичната история за една наивна, но и опасна революция, е разказана в пиесата на Райнер Вернер Фасбиндер

"Анархия в Бавария"

поставена за първи път у нас от Лилия Абаджиева. В добре подредената и спокойна Бавария група млади хора организират нещо нечувано и невидяно - революция, която довежда до създаването на самостоятелната държава Свободна Анархия Бавария. Съвсем неочаквано парите, бракът, църквата и редът са премахнати. Всички са свободни от всичко, всеки може да прави каквото си поиска. Настъпва неограничената и безкрайна свобода. Но свободата се оказва непосилно бреме за хората. Тя поражда отначало страх и несигурност, а после жестокост и хаос. Това е най-модерният текст, към който съм посягала. Фасбиндер, от една страна, ме грабна с ранимата си чувствителност, от друга - с темата за стремежа към свобода. На младите хора им е по-близка до природата идеята за утопия. Защото анархията е една утопия. Идеал, който в крайна сметка се оказва недостижим, подчертава Лилия Абаджиева. Спектакълът е изграден на монтажен принцип, като всяка сцена е отделна и значима сама за себе си и не поражда общ смисъл или внушение, а по-скоро предизвиква усещанията и подсъзнанието на публиката. И точно с този категоричен хъс за игра, за изразяване и за външен изказ отключва специфична асоциативна верига от скрити спомени, страхове и кошмари. Ованес Торосян, Тони Карабашев, Иванка Шекерова, Ивайло Димитров, Димитър Тодоров, Дамян Танев, Стелиян Николов, Лазарина Коткова, Константин Соколов и Ива Папазова са актьорите, които представят на сцената създателите и жертвите на тази утопия.
И за да не стане прекалено тъжно или страшно, Хасковският театър показа и две добре известни комедии - вечната "Женитба" от Н. Гогол, представена от режисьора Иван Славов като очарователно наивна история за една неосъществена мечта, и добре скроеният фарс "Смях в залата" от Майкъл Фрейн, представен от режисьора Асен Блатечки с помощта на множество известни от телевизионните сериали актьорски лица.